Определение № 5668 от 05.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2219/2024
- Вид
- Определение № 5668
- Подписан
- 05.12.2024
- Състав
- Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.2, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал.2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5668 гр. София, 05.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борис Р. Илиев
Членове:
Ерик Василев
Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002102219 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Основно училище „Добри Чинтулов“-гр.Варна, чрез пълномощника адв.А. П., срещу решение № 14 от 08.01.2024г., постановено по въззивно гр.дело №2278/ 2023г. на Варненския окръжен съд, ІІІ състав. С атакуваното решение е потвърдено решение № 1911/29.05.2023г., поправено с решение № 2973 и с решение № 2975 от 24.08.2023г., постановени по гр.д.№ 12952/2021г. на РС-Варна, ХХХIII състав в обжалваните пред Варненския окръжен съд части и по този начин ответникът Основно училище „Добри Чинтулов“- Варна е осъден, на основание чл.200, ал.1 от КТ, да плати на Х. З. А. и на А. З. А. по 70 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени от смъртта на майка им Л. Х. А., починала на 02.09.2020г. в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната върху обезщетенията, считано от 02.09.2020г. до окончателното плащане, както и да плати на Х. З. А. 700 лева, като обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение на наследодателката Л. А., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020г. до окончателното плащане.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил наведените от ответника по спора доводи и възражения, не е извършил поотделно и в съвкупност преценка на писмените доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод за наличие на причинна връзка между уврежданията на работничката, получени на 19.05.2020г. в резултат на процесната трудова злополука и смъртта й, настъпила на 02.09.2020г. Касаторът сочи, че съдът е определил размера на обезщетенията за 1 неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД и не е съобразил наличието на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за редуциране размера на обезщетенията.
В представеното изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира въпроси, които поставя с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Има ли право въззивният съд да присъди обезщетение по чл. 200 КТ за вреди, причинени от трудова злополука, без в разпореждането на НОИ с № Ц5104-03-144/14.09.2020г., да е посочено, че в следствие на трудовата злополука Л. А. е починала и следва ли това да е установено, като причинна връзка между двете събития в административното производство, в което административният акт не е обжалван и е влязъл в сила; 1а. Съставлява ли разпореждането на НОИ за трудова злополука елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ; 2. Има ли право въззивният съд да приеме, че материалната доказателствена сила на съобщението за смърт № 320/02.09.2020г., в което е посочена като причина за смъртта на Л. А. менингоенцифалит, предизвикан от мозъчен абсцес, е оборена само въз основа на експертиза, направена по документи, години след издаването на официалния документ и без да е направена аутопсия на пострадалата и след като смъртта е настъпила три месеца след трудовата злополука и преди приемането на Л. А. за втора операция на 19.08.2020г. и след епилептичен гърч в болницата и при тежко протичане на менингоенцифалит; 3.Длъжен ли е въззивният съд да намали обезщетението за неимуществени вреди със степента (процента), с който пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не е носила обувки с противоплъзгащо покритие и не се е придължала към парапет, съгласно вътрешните правила; 4. Има ли право въззивният съд да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, без да съобрази и отчете обективните критерии за момента на настъпване на трудовата злополука по време на обедна почивка и без използването на работни обувки, съобразени с правилата за безопасни условия на труд и следва ли тези правила да важат и да се спазват от работника или служителя докато се намира на територията на училището дори и когато не изпълнява служебните си задължения по време на обед; 5. Има ли право въззивният съд да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като игнорира обективни факти като: постове във фейсбук от личните профили на ищците, които са представени още с въззивната жалба и в последствие при оспорване на експертното заключение на комплексната СППЕ и за които не важи преклузия, тъй като са станали известни на учебното заведение след постановяване на първоинстанционното решение; 5а.Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респ. кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства; 6. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решаване на делото. По първия поставен въпрос се твърди противоречие с решение № 319/22.06.2010г. по гр.д.№ 204/2009г. на ІІІ ГО. По третия и четвъртия въпрос - с решение № 764/21.01.2011г. по гр.д.№ 389/2010г., решение № 202/12.12.2014г. по гр.д.№ 1298/2014г. на ІІІ ГО, а по петия и шестия въпрос-с ППВС №4/1968г., с т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Не на последно място според касатора въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че 2 е налице причинна връзка между трудовата злополука и настъпила три месеца след нея смърт на наследодателката на ищците.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответниците в касационното производство Х. З. А. и А. З. А., чрез процесуален представител, излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Отговор на касационната жалба е постъпил и от третото лице помагач на ищците - „МБАЛ Света Анна“-гр.Варна, чрез пълномощника адв.О. К., с който се оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по иска на Х. А. за осъждане на ответника да плати обезщетение за имуществени вреди в размер 700 лева – разходи за погребението на починалата на 02.09.2020г. наследодателка на ищеца, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК (в ред. на ДВ бр. № 86/2017г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на иска за обезщетяване на имуществените вреди на ищеца А. е в размер 700 лева-под определения в закона размер за допустимост на касационно обжалване и поради това решението по него не подлежи на касационно обжалване.
В останалата част касационната жалба на ОУ „Добри Чинтулов“-Варна е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Разгледани са искове по чл. 200 КТ. След анализ на ангажираните в производството писмени и гласни доказателства и обсъждане заключенията на двете медицински експертизи, от фактическа и правна страна въззивният съд е приел следното: Ищците са наследници по закон на Л. Х. А., починала на 02.09.2020г.; приживе наследодателката е била в трудово правоотношение с ОУ „Добри Чинтулов“- Варна на длъжността „чистач“. На 19.05.2020г. по време на регламентирана почивка, при придвижване в сградата на училището към мястото, където обикновено се храни през работния ден, Л. А. пада по стълбите и удря главата си, вследствие на което получава тежка черепномозъчна травма. Извършени са две неврохирургични оперативни интервенции-на 20.05.2020г. и на 21.08.2020г., но след настъпили усложнения пострадалата починала в лечебното заведение на 02.09.2020г. в състояние след мозъчен абсцес, довел до развитие на полиорганна недостатъчност (заключение на СМЕ). С Разпореждане № Ц5104-03-114/14.09.2020г. на ТП на НОИ-Варна злополуката е установена като трудова по реда на чл.57 и сл. от КСО с окончателно произнасяне на длъжностното лице с индивидуален административен акт по чл.60, ал.1 от КСО. Съдът е приел, че съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на 3
СМЕ (което е кредитирал като обосновано, професионално дадено и неопровергано от други доказателства), води до категоричен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на Л. А.. Позовал се е на изводите на експерта-медик, който след анализ на първичната медицинска документация, е достигнал до заключението, че причина за смъртта на А. са възникналите усложнения от получената тежка черепно-мозъчна травма вследствие на трудовата злополука, несъвместима с живота; че съществува пряка причинно следствена връзка между получените увреждания от злополуката и смъртта на лицето; клиничната картина и резултатите от параклиничните изследвания са основание да се приеме, че причина за смъртта е състояние след мозъчен абсцес, довел до развитие на полиорганна недостатъчност; мозъчният абсцес на мястото на вътремозъчния кръвоизлив от своя страна е пряка реакция на организма след първата неврохирургична операция, предприета в спешен животоспасяващ порядък, непосредствено след трудовата злополука. Съдът е приел, че при този категоричен извод и липсата на данни в микробиологичното изследване, в първичната медицинска документация и в клиничната картина по време на болничния престой на А. за доказан менингоенцефалит (характеризиращ се с много ясна картина, поради което не може да остане скрит), посочената в съобщение за смърт № 320/02.09.2020г. непосредствена причина за смъртта на лицето (менингоенцефалит) се явява успешно опровергана. Несъстоятелни в тази връзка съдът е намерил доводите на ответника, извлечени от характера на документа, като е приел, че материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ – съобщението за смърт, в случая е оборена от писмените доказателства и от експертното заключение на СМЕ, чрез доказване на неговата неистинност в частта, описваща непосредствената причина за смъртта. За да определи размера на причинените на ищците – деца на починалата, неимуществени вреди от смъртта й, въззивният съд е взел предвид възрастта на Л. А. към датата на смъртта-60 годишна; установените от ангажираните гласни доказателства безконфликтни и сърдечни отношения между ищците и починалата им майка - споделяли общо домакинство до раждането на детето на ищцата А. А. в края на 2018г., били много сплотени и привързани един към друг; установените негативни преживявания на ищците след смъртта на майка им - двамата изпаднали в много тежко депресивно състояние; затворили се в себе си, спрели да контактуват с приятели; ищецът Х. не отговарял на обаждания, отказвал срещи, връзки с други хора и да излиза навън; занемарил хигиената в дома си, стоял на тъмно, пропушил, събуждал се от кошмари крещейки и това състояние продължава и до днес; спрял да свири и да спортува, както и да работи като IT специалист. Ищцата А. изживяла болезнено загубата на майка си, затваряла се и плачела; изпитвала страх от сирените на минаващи линейки; загубила усмивката си и се затворила в себе си. Съдът е съобразил и заключение на КСППЕ (което е кредитирал като обективно и компетентно изготвено) според което загубата на майка им е преживяна от двамата ищци като значим стрес, който и до момента не е преработен ефективно; те са емоционално потиснати, изживяват състояние на тъга, независимо от изминалото време от смъртта, намерила отражение върху психиката и ежедневието им; понижена е самооценката и самочувствието им; налице е затруднение в контактите им в разширения социум; и към 4 момента при всеки от ищците е налице тревожно депресивна реакция на организма към стресогенното събитие, каквото е смъртта на майка им с различни проявления при всеки.
Разпечатката съдържа 18 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0958eb3-aa27-443f-beb4-3529990f28f9