Решение № 803 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100501119 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по

1. Въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев 5254, чрез юрк К. З. срещу Решение № 320/29.01.2025г., пост. по гр.д. № 7471/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между страните Б. И. Б., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № **************г. е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и в частта, в която „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ЕИК 131134023 е осъдена да заплати на Б. И. Б. ЕГН ********** 1076.17лв., представляваща дадена без равно основание сума по сключения между страните договор за потребителски кредит № **************г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и

2. Частна въззивна жалба на Б. И. Б. ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. Г., срещу Определение № 4720/08.04.2025г., постановено по гр.д. № 7471/2024г. по описа на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и с което е изменено на основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК решение №320/29.01.2025г., постановено по гр.д. № 7471/2024г. по описа на ВРС, XLVI състав, в частта му за разноските като „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ЕИК 131134023 е осъдено да заплати на адв. Д. Г., член на АК – Ловеч, личен номер 1900017355, сумата 1000 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата Б.

1

И. Б. ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Във въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 се излага, че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно и необосновано. Оспорва се извода на съда за недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като се настоява, че застрахователната премия не е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, като по арг. от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК тя би могла да бъде такъв само ако сключването на договора за застрахователна услуга е задължително условия за получаването на кредита. Сочи се, че съдът не е обсъдил изложените от банката аргументи за характера на застрахователната премия, като въззивникът настоява, че застраховката като допълнителна услуга представлява отделно договорно отношение, а финансовата характеристика на застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга.

Позовава се на изрично подписаното от страна на кредитополучателя съгласие да бъде сключена застраховка, като банката е включила в договора за кредит застрахователната премия, като е определила общ размер на кредитното задължение, възникнало за ищцата. Позовава се на чл.10 от договора, регламентиращ правото на отказ на кредитополучателя от застраховката, като при това действие условията по кредита биха останали непроменени – размер на лихва и ГПР.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част с отхвърляне на исковете в цялост и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Частният жалбоподател Б. И. Б. ЕГН ********** оспорва изводите на исковия съд като сочи, че НМВАВ е изменена в Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, обн. ДВ на 18.02.2925г. и соченото Решение на СЕС по дело С-438/22, сочещо към НМВАВ е вече неотносимо. Счита за неоснователно намаляването още веднъж на възнаграждението без съществена аргументация, различна от тази, въведена в решението.

В указания срок ответникът по частната жалба подава писмен отговор, с който намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в 2 рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено в хода на исковото производство, а и видно от представените по делото доказателства, е че между страните е сключен Договор за кредит №7200312096886 от 22.03.2024г по силата, на който ответникът предоставил на ищцата потребителски кредит в общ размер на 14 979.40 лева, със срок на издължаване до 05.04.2029г., чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 383.42 лв. Според чл.7 от договора размера на главницата се формира от отпусната в заем сума от 10 000лв. и застрахователна премия по застраховка Bank Живот Агент в размер на 4 979.40 лв. В договора е визирано, че стойността на кредита, отпуснат за покупка на застраховка (включване в застрахователна програма), ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията е разделен на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Съгласно чл.10 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен съгласно нормативните изисквания и допускания като същият възлиза на 19.97 %.

Установява се, че ищцата е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази връзка в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 4 979.40 лева.

В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

По делото не е налице спор, а и от видно от представеното преводно нареждане се установява, че задълженията по кредита са предсрочно погасени от ищцата, като същата е заплатила на ответника сумата в общ размер на 15 200.56 лв.

Не е спорно, а и от представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че ответното дружество е върнало част от платената от ищцата застрахователна премия в размер на 4 124.39 лв.

3

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.

9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, въззивният състав приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита.

Действително в чл. 19 от договора за кредит и в декларация към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора. Тази клауза настоящия състав приема, че е поставена от банката с цел да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК без възможност от кредитополучателя действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест, за да се усвои кредита е необходимо размера на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит.

Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

С оглед даденото разрешение, съдът приема, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото с включването на застрахователните премии размерът на така посоченият ГПР би бил в пъти над допустимия по закон, предвид размера на застрахователната премия, който е почти 50 % от размера на кредита, а именно 4 979,40 лв.

С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в 4 размера на ГПР е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС.

Същевременно настоящият състав намира, че уговорката в чл. 7.1. от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства.