Решение № 65 от 02.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20221001000969 по описа за 2022 година

С решение от 05.08.2022 г. по т.дело № 3773/21 г. Софийски градски съд , ГО , І – 17 състав e отхвърлил иска, предявен от „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК 130047747 срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК 000673776 с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 200 евро, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма „Еразъм+“ № 2018-1-BG01-KA102047532 от 11.06.2018 г.Отхвърли е предявения в съотношение на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК 130047747 срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК 000673776 за заплащане на сумата от 47 200 евро поради неизпълнение на договора, изразяващо се в недеклариране от ответника на конфликт на интереси, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 128.62 лева (2 622.22 евро), представляваща обезщетение за забава за възстановяване на сумата от 47 200 евро, за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г., като неоснователни. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 4 239,36 лева.

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Център за развитие на човешките ресурси“, г.София , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът сочи, че съдът установил правилно фактическата обстановка по спора, но необосновано е приел, че по делото не са установени нередности, които да обуславят правото на Център за развитие на човешките ресурси да развали сключения договор. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че в процеса не е установено наличието на конфликт на интереси, нередност или измама по смисъла на договора, тъй като избраната за оценител по проекта А. П. е предоставила предварително автобиография, в която е посочила своята месторабота, поради което ищецът е бил надлежно уведомен за същата. Сочи , че горният извод противоречи на 1 договорните клаузи и разпоредбите на европейското право, които се приложими към процесните отношения. Сочи, че по делото е установено по несъмнен начин неизпълнението на задължението бенефициента и на оценителя по чл. II т. 5 от Общите условия, за незабавно уведомяване на възложителя за възникналия конфликт на интереси.

Сочи, че представянето на автобиография от страна на оценителя само по себе си не удовлетворява изискването за изпълнение на задължението за уведомяване по чл. II т. 5 от Общите условия, като същевременно съставлява и измама по смисъла на Общите условия и чл. 57 от Регламент №966/12 /отменен 2013 г / . Поддържа, че декларирането на липса на конфликт на интереси А. П., при наличен такъв е по естеството си случай на измама, който е достатъчен за да обоснове недопустимост на разходите, направени по проекта. Излага, че горното попада изцяло в хипотезата на чл. II т .1.7.3.1 от Приложение № 1 към договора, даващо основание на Комисията за прекратяване на финансирането, поради липса на подадена информация или наличие на невярно подадена информация. Инвокира оплакване, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката А. П., като не е отчел нейната свързаност с ответника и наличието на седемнадесет боря дела, образувани по аналогични казуси. Излага, че независимо че в представената автобиография е посочена местоработата на А. П., документът е постъпил при ищеца преди избора на оценител по проекта, поради което същата би могла да не е актуална. Доколкото извършването на оценката на проекта следва момента на депозиране на автобиографията, оценителят е следвало незабавно да депозира нарочна декларация за наличието на конфликт на интереси.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Въззиваемият Институт за следдипломна квалификация при УНСС изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че договор № 2018-1-BG01/ КА102-047532 не е развален по силата на отправените предизвестия, тъй като не са налице установените в договора предпоставки за неговото разваляне, а именно неизпълнение на договорни задължения и наличие на измама. Сочи, че представеният по делото окончателен доклад за извършен одитен ангажимент не представлява официален удостоверителен документ, а частен такъв, който не се ползва с формална, а на още по-силно основание и с материална доказателствена сила. Излага, че в качеството си на бенефициент по процесния договор не е участвал по никакъв начин в процеса на подбор и посочването на оценителните на проектните предложения, което е осъществено изцяло от ищеца. Поддържа, че за твърденият конфликт на интерес и узнал едва с факта на получаване на писмо № КА102/VET29/2 от 04.04.2019 г., като на незабавно след неговото получаване, с писмо изх.

№ 77/30.04.2019 е уведомил ищеца, че за първи път научава обстоятелството, че г -жа А. П. е избрана за оценител на проекта и е оценявала същия. Излага, че ответникът има качеството на самостоятелно юридическо лице, с което А. П. никога не се е намирала в трудовоправни отношения, въпреки горното и липсата на каквито и да е доказателства за допуснати грешки, нередности или измама, ищецът е отправил предизвестие за прекратяване на договора с искане за възстановяване на авансово заплатените суми. Твърди, че има качеството на самостоятелно юридическо лице, което не се финансира от бюджета на УНСС. Излага,у че г.жа А. П. работи по трудов договор в УНСС от 2006 година, като при депозирана на кандидатурата си за оценител при ищеца е представил автобиография, в която това обстоятелство е надлежно отразено. Сочи, че подборът на оценителите на подадените проектни предложения се извършва само и единствено от ищеца. Твърди, че при избрания оценител о онлайн платформа достигат единствено предложенията, които същият е избран да оценява, което сочи, че ответникът няма как да е знаел кое лице е било избрано за оценител на подаденото от него предложение. Излага, че по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на грешки, нередности или измама, а липсата на декларирани обстоятелства относно наличието на свързаност не съставлява нарушение, доколкото в процеса не е установено наличието на свързаност между избрания оценител и ответника. Сочи, че превенцията за наличие на конфликт на интереси следва да бъде 2 осъществявана от ищеца, в качеството му на Национална агенция, отговаряща за законосъобразното провеждане на процедурата по отпускане на средства от европейските фондове. Доколкото едностранното прекратяване на договорна е извършено в нарушение на закона и не е породило валидни правни последици, моли съда да отхвърли предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба от „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК 130047747 срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК 000673776 с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 200 евро, като получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма „Еразъм+“ № 2018-1-BG01-KA102-047532 от 11.06.2018 г. , както и по предявен в съотношение на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК 130047747 срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК 000673776 за заплащане на сумата от 47 200 евро поради неизпълнение на договора, изразяващо се в недеклариране от ответника на конфликт на интереси, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 128.62 лева (2 622.22 евро), представляваща обезщетение за забава за възстановяване на сумата от 47 200 евро, за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 11.06.2018 г. страните по делото са сключили договор 20181-BG01-KA102-047532 /11.006.2018 г., по силата на ответникът е получил безвъзмездни средства за финансиране на проект“ ИСК въвежда иновативни учебни планове и обучителни курсове за информационни технологии и дигитални умения в областта на професионалното образование и обучение“. Съгласно клаузата на чл. 1.2.2 от договора, проектът следва да бъде реализиран за срок от 13 месеца, т.е до 30.06.2019 г. включително. Безспорно е и обстоятелството, че на 06.07.2018 г. ищецът е превел по сметка на Институт за следдипломна квалификация при УНСС авансово част от одобрената сума за финансиране в размер на 47 200 евро, която е надлежно получена по сметка на последния. Не се спори между страните, че с две писма - № КА102/VET29/2 от 04.04.2019 г., № КА102/ VET29/4 от 05.06.2019 г. ищецът е уведомил ответника, че спира плащанията по проекта поради наличие на съмнение за нередности и конфликт на интереси. Безспорно е и обстоятелството, че с писма № КА102/VET29/5 от 03.02.2020 и № КА102/VET29/7 от 14.05.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора, поради установено наличие на конфликт на интереси с извършилия оценката на проектното предложение оценител А. П.. По силата на отправените предизвестия ищецът е посочил, че счита сключени договор за прекратен, като е поканил ответника да върне авансово получените по договора суми, като получени по силата на отпаднало правно основание.

С оглед на горната фактическа установеност основните спорни обстоятелства пред настоящата инстанция са прекратен ли е договорът между страните по силата на отправените предизвестия с писма № КА102/VET29/5 от 03.02.2020 и № КА102/VET29/7 от 14.05.2020 г. предвид доводите на ответника за валидност на облигационната връзка и 3 понастоящем, поради липса на установените в договора предпоставки за неговото прекратяване, а именно липса на конфликт на интереси по отношение на оценителя на проекта А. П. , доколкото същият има качеството на самостоятелно юридическо лице, което не се финансира от бюджета на УНСС и с което оценителят никога не се е намира в трудовоправни отношения , като предвид доводите му за липса на допуснати грешки, нередности или измама.

От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на открита от ищеца процедура за кандидатстване по програма „Еразъм +“ ответникът Институт за следдипломна квалификация при УНСС е подал предложение №2018-ВГ01КА102-07532.

Видно от представеното по делото копие от „Държавен вестник“ бр. 77 от 25.09.1990 г. , подалият проектното предложение има качеството на самостоятелно юридическо лице, създадено по силата на Разпореждане № 41/ 10.09.10990 г. на Министерския съвет. По силата на същото се създава Институт за следдипломна квалификация при УНСС, като самостоятелно юридическо лице със седалище гр.София и предмет на дейност следдипломно обучение на български и чуждестранни специалисти с висше образование.

След извършена оценка на депозираното предложение от двама независими експреси, / лист 35 и следващите от длетото/, и одобряване на проекта, между страните по делото е подписан процесния договор. Видно оценката на подаденото предложение, същата е изготвена от двама оценители, като за оценител № 2 същата е подписана от А. П.. Между страните по делото не се спори, че от 2006 година до датата на изготвяне на оценката същата е била щатен служител на Университета за национално и световно стопанство.

Видно от представеното по делото писмо № КА102/VET29/2 от 04.04.2019, в хода на изпълнение на договора ищецът е уведомил ответника, че спира финансирането по проекта, тъй като е налице основателно съмнение в безпристрастността на лице, участвало като оценител при оценката на проекта, а именно г- жа А. П., която е щатен служител на УНСС . В отговор, изпратен до ищеца с писмо изх. № 77/304.2019 г. ответникът е посочил, че за първи узнава обстоятелството, че г-жа А. П. е оценявала посочения проект, както и че същата няма качеството на негов служител, тъй като Институтът за следдипломна квалификация при УНСС е самостоятелно юридическо лице, което не се финансира от бюджета на УНСС.