Решение № 15104 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15104 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110153741 по описа за 2025 година

По реда на чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 309а, ал.1, пр. II oт ТЗ от „Ю.Б.“ АД срещу М. Е. К. за заплащане на сумата 2756.42 евро/5391,09 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит №***********/27.11.2023г., ведно със законна лихва от 16.06.2025г. до окончателното й изплащане, 913.94 евро/1787,51 лева – договорна лихва за периода 15.08.2024- 22.05.2025 г., 261.34 евро/511,13 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2024- 02.06.2025 г., 19.82 евро/38,76 лева – разходи за застраховка за периода 15.08.2024- 02.06.2025 г., 92.03 евро/180,00 лева – разходи за уведомяване предсрочна изискуемост, от които 60 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 120 лв. такси по ТТЗЧСИ. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за кредит, с предмет заемни средства - сумата 6000лв. и срок за връщане 15.11.2028г. Банката е изпълнила точно своите задължения. Ответникът е в неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума. Ищецът се позовава на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване в срок изцяло и отчасти на която и да е вноска.

Ответникът, получил препис на искова молба, с приложенията на адрес по месторабота, на 13.03.2026г., в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен договор, който по своята правна същност е договор за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП- отв. К., и банкова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на 1 чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Не се твърди сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, и следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите.

Ето защо договорът се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП.

Според

Договор за потребителски паричен кредит

************/27.11.2023 г. ишецът е предоставил на ответника заемни средства от 6000,00 лева, платими на 60 месечни вноски. В раздел „Параметри и условия“ от договора като годишен процент на разходите (ГПР) е посочена стойност от 15,64 %, годишен лихвен процент (ГЛП) – 13,70 % и уговорени два допълнителни разхода: „застрахователна премия“ в размер на 1162,80 лв. и „такса ангажимент“ 120 лв. Общата дължима сума по кредита е 9445,80 лв., която е формирана от главница, лихва, застрахователната премия и таксата. В погасителния план застрахователната премия е компонент от месечната вноска и за целия срок на договора е месечно по 19,38 лв. В тази връзка се установява, че на същата дата, на която е сключен договорът за кредит, с посредничеството на кредитора „Ю.Б.“ АД, ищецът е присъединен към групов застрахователен договор чрез застрахователен сертификат №********** за застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“. Срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на кредита.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, с която се изяснява, че годишният процент на разходите от 15,64 % включва стойността на възнаградителната лихва и таксата ангажимент, съответно в него не е включена начислената застрахователна премия, а в случай че се счита за разход по кредита, то ГПР възлиза на 22,91%.

При условията на чл. 7, ал. 3 от ГПК за съда се поставя въпроса дали в конкретния случай застрахователната премия е част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗПК. При преценката дали сключването на договора за застраховка е задължително условие за предоставяне на кредита при предложените условия следва да се отчетат всички обстоятелства по сключване на договора и неговите условия. Според приетия СЕФ за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисква задължително сключване на договор за застраховка. Единственият разход, свързан с договора, е еднократната „такса ангажимент“. Посочено е, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле "общ размер на кредита", а размерът на кредита за покупка застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя. Според р. „Параметри и условия на договора“ дължимата застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. Договорът за заем и договора за застраховка са сключени в един ден, като срокът им съвпада. Сключването на застраховката е осъществено чрез прякото посредничество на банката-кредитор, която удържа и превежда сумите на застрахователя. Изложеното дава основание на съда да приеме, че застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК, тъй като обстоятелствата по сключването на застраховка „Защита на плащания“ определят същата като задължително условие за сключване на процесния договор за кредит при предложените 2 условия. В този смисъл е и Решение № 84 от 19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г. на ВКС, I т.о. Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква з) от Директива 2008/48 означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а видно в случая застраховката е включена в сбора на общата сума, дължима от потребителя, но не е обявена като част от общите разходи по кредита.

Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност, доколкото и застрахователната премия следва да се включи като разход по кредита, не съответства на обявеното от кредитора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение и на основание чл. 22 от ЗПК съдът приема договора за потребителски кредит за недействителен. Съобразно молба от 22.07.2025 г. на ищеца по ч. гр. дело №35645/2025 г. по описа на СРС, преценена по реда на чл. 175 от ГПК, по договора ответникът е платил сумата общо 1259,44 лв./643.94 евро. Съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това условие за ищеца е възникнало правото на парично вземане само за главница от 2423,81 евро/4740,56 лв., след отнасяне на платеното само за задължението за връщане на уговорената заемна сума, ведно с поисканата законна лихва от предявяването на иска пред съда до окончателното й изплащане. Останалите искови претенции като неоснователни подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 844,74 евро за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адвокат.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Е. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:*********, на основание чл.. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, сумата 2423,81 евро (4740,56 лв.) - главница по Договор за потребителски паричен кредит №***********/27.11.2023г., ведно със законната лихва от 16.06.2025 г. до окончателното й изплащане; като иска над уважения размер от 2423,81 евро (4740,56 лв.) до пълния предявен размер от 2756.42 евро/5391,09 лева – за главница, за сумата 913.94 евро/1787,51 лева – договорна лихва за периода 15.08.2024- 22.05.2025 г., сумата 261.34 евро/511,13 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2024- 02.06.2025 г., сумата 19.82 евро/38,76 лева – разходи за застраховка за периода 15.08.2024- 02.06.2025 г., и сумата 92.03 евро/180,00 лева – разходи за уведомяване предсрочна изискуемост – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА М. Е. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с 3

ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 844,74 евро – съдебни разноски по ч. гр. дело №35645/2025 г. и гр. дело №53741/2025 г., и двете по описа на СРС.

Присъдените суми могат да бъдат платени от М. Е. К. на „Ю.Б.“ АД по банкова сметка №IBAN:*************.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4