Определение № 100 от 17.06.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 4/2025
- Вид
- Определение № 100
- Подписан
- 17.06.2025
- Състав
- ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272а,ал.1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 640,ал.1 · Търговски закон
- чл. 640, ал.2 · Търговски закон
- чл. 655 · Търговски закон
- чл.659,ал.1 · Търговски закон
- чл.659,ал.2 · Търговски закон
- чл. 668 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 722 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл. 723 · Търговски закон
- чл. 723,т.1 · Търговски закон
- чл. 7,ал.2, т.4 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100 гр. Ловеч, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело № 20254300900004 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК
Подадена е молба от №3275/09.05.2025 г. от „Зърнени храни-ДМ“ ООД, ЕИК 201119707, седалище и адрес на управление обл. Плевен, общ. Долна Митрополия, гр. Долна Митрополия, Индустриална зона, база „Зърнени храни-ДМ“, представлявана от Ц.И.Ц.-И.а за допълване на основание чл. 2489 от ГПК на решението по чл. 630 от ТЗ с присъждане на съдебните разноски по делото.
Агро груп Луковит“ ЕООД/н/, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ.
Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, е уведомено за молбата и не е заявено становище по нея.
С молба вх.№3464/16.05.2025 г., П.В.Н. и З. Ловешки окръжен съд е постановил съдебно решение №22/02.05.2025 г. по т.д.н. №4/2025 г. на ЛОС,влязло в законна сила, с което:
ОБЯВЯВА на основание чл.630, ал.1 от
ТЗ
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул.
„Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д. .
Определя за начална дата на неплатежоспособността 30.11.2023 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д., като задължава дружеството при изписване наименованието си да прави добавката 1
“в несъстоятелност.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , на основание чл. 272а,ал.1 от ТЗ „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на "„Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“,с ликвидатор Р. Т. Д.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Н.А.Г., ЕГН **********, адрес:
********************и определя възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева, платимо от имуществото на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
ПРЕКРАТЯВА ПРОВОМОЩИЯТА НА ОРГАНИТЕ на длъжника.
ЛИШАВА длъжника от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА И СЕ
РАЗПОРЕЖДА с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА
ЗАПОЧВАНЕ
НА
ОСРЕБРЯВАНЕ
НА
ИМУЩЕСТВОТО, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да вписва добавката “в несъстоятелност”.
Задължава временния синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. от ТЗ.
Задължава временния синдик „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул.
„Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“,с ликвидатор Р. Т. Д., да организира дейността си съгласно чл.659,ал.1 от ТЗ, като на осн.чл.659,ал.2 от ТЗ, да представи отчет за дейността си по предприетите действия по установяване и запазване на масата на несъстоятелността.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпълни задълженията си по чл. 640,ал.1 от ТЗ,като предостави на назначения временен синдик и на съда необходимата информация,включително и за налично имущество и банкови сметки, както и да предаде на синдика наличната счетоводна документация и търговски книги,с оглед осъществяване на правомощията на временния синдик по чл.
668 от ТЗ.
Предупреждава,че при неизпълнение в срок на ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640, ал.2 от ТЗ.
2
СПИРА, на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 1 ТЗ , производството по ликвидация „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с.
Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на производството по ликвидация след влизане в сила на решението по чл. 630 от ГПК .
ДА СЕ ИЗПРАТИ на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от получаването му да представи декларация, че отговаря на изискванията по чл. 655 от ТЗ и да даде писмено съгласие.
УКАЗВА на кредиторите на „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул.
„Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д., че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите на „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул.
„Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т. Д., че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ , но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
Производството по несъстоятелност е образувано по молба №307/15.01.2025 г. „Зърнени храни-ДМ“ ООД, ЕИК 201119707, седалище и адрес на управление обл. Плевен, общ. Долна Митрополия, гр. Долна Митрополия на основание чл. 625 от ТЗ ,в качеството на кредитор на „Агро груп Луковит“ ЕООД- в ликвидация, ЕИК202789607, с. Румянцево, общ.
Луковит, обл. Ловеч, ул. „Карлуковска“ № 286, м. „Пъня“, с ликвидатор Р. Т.
Д.. С пълномощно без дата и срок /л.11 по т.д.н. №4/2025 г. на ЛОС/„Зърнени храни-ДМ“ ООД е упълномощило адв. А. Г. Г. при Плевенска адвокатска колегия да подаде молба за обявяване на процесното дружество в несъстоятелност и да осъществява процесуално представителство. С договор за правна защита и съдействие без дата /л.12 по т.д.н. №4/2025 г.на ЛОС/ е договорено възнаграждение в размер на сумата 2000 лева, от които целия 3 размер е платен в броя. Искане за присъждане на съдебни разноски е направено в исковата молба, поддържано в открито заседание и е представен списък на разноските от 19.03.2025 година.
Ловешки окръжен съд съобрази вида на производството и счита, че разноски следва да бъдат присъдени в размер на сумата 600 лева. Обявяването на дружество в несъстоятелност и приключването на производството преминава през няколко различни етапа, като постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ е само първия от тях. С положително съдебно решение не се установява вземане на кредитора със сила на присъдено нещо, а се решава въпросът относно финансовото състояние на дружеството- наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. С постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ производството по несъстоятелност не приключва, а се развиват следващите фази- по предявяване на вземанията и осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник. От друга страна разноските по производството по несъстоятелност са посочени в чл. 723 от ТЗ по видове и в чл. 723,т.1 от ТЗ са визирани конкретно държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски/депозит за вещи лица, адв.възнаграждения/, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Тези разноски се заплащат от масата на несъстоятелността при условията на чл. 722, ал.1, т.3 от ТЗ или чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ. Следователно съобразно вида на производството по чл. 625 от ТЗ,както и по аргумент от чл. 722 и чл. 723 от ТЗ произнасянето от съда по несъстоятелност по искането по чл. 625 от ТЗ не се подчинява на общите правила на исковия процес по отношение на разноските.
Адвокатското възнаграждение ,дължимо в производството по несъстоятелност е уредено в чл. 7,ал.3 от Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа . Разпоредбата на чл. 7,ал.3 от Наредба №1/2004 г.претърпя развитие относно установяване на дължимо адв. възнаграждение, като понастоящем са посочени конкретни етпи на производството по несъстоятелност. В правната норма до изменението обнародвано в ДВ брой 68/2020 г. възнаграждението беше определено въз основа на стойността на предявените вземания. В редакцията на чл. 7, ал.3 от Наредба №1/2004 г. обн. в ДВ брой 88/2022 г. беше предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на вземанията, въз основа на които се претендира откриване на производство по несъстоятелност, по методиката по ал. 2 при минимален 4 размер от 1500 лева. С последното изменение обн. в ДВ ,бр. 14/2025 г. е отпаднал минималния размер на възнаграждението от 1500 лева, но съдържанието на изр.първо на посочената разпоредба е идентично . С развитието на разпоредбата на чл. 7,ал.3 от Наредба №1/2004 г. се разви и съдебната практика, ,която при първоначалната редакция приемаше, че не се дължи адв. възнаграждение в тази фаза на производството по несъстоятелност.
Този извод беше обоснован от текста на разпоредбата, която обвързваше адв. възнаграждение със стойността на предявените вземания и с предмета на производството по чл. 625 от ТЗ при произнасяне на решението по чл. 630 от Т З . ВКС беше дал стеснително тълкуване на понятието " дела за несъстоятелност " – единствено производствата по глава 43-та на ТЗ – по предявяване и оспорване на вземания . След промяна на базата на изчисляване на адв. възнаграждение се приема ,че във фазата на произнасяне по чл. 630 от ТЗ следва да се приложи за дължимото адв. възнаграждение разпоредбата на чл. 7,ал.2, т.4 от ТЗ относно предявен неоценяем иск-определение № 810 от 1.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 503/2024 г., I т. о., ТК, определение № 60394 от 15.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2323/2021 година,определение № 3106 от 26.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2319/2024 г.
С решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС се установява, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид значението и на решенията на СЕС по съединени дело С-427/16 и 428/16 /ECLI: EU: C: 2017: 890/, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК може да се изведе правилото, че съдът не следва да присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в 5 решението по дело С-438/22. Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.