Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1081 от 07.08.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1237/2020
Вид
Решение № 1081
Подписан
07.08.2020
В сила
27.08.2020
Състав
ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.24 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 1081 07.08.2020 година град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският административен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Жалбоподателят Д.Х.Н., с адрес *** оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/03.10.2019г., издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ“Земеделие“. Посоченият административен акт, съдържа два самостоятелни диспозитива, а именно: (1) отказано е изплащането на финансова помощ общо в размер 24 447.50лв., представляваща второ плащане по договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. и (2) определено е на оспорващата страна- Д.Х.Н. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер 24 447.50лв., представляващо връщане на извършеното по договора плащане на първата половина от финансовата помощ.

В становище, подадено с вх.№ 12732 от 06.12.2019г. /л.181-183 от адм.дело № 2652 от 2019г. на АдмС-Бургас/ жалбоподателят е уточнила пределите на оспорването, като е заявила „Моля, да отмените Акт за установяване на публично държавно вземане № 20 от

03.10.2019г. на Директора на ОД –Ямбол на ДФ“Земеделие“, В ЧАСТТА, с която се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447.50 лева, като незаконосъобразен и немотивиран, несъобразен с целта на закона и издаден в противоречие с материалния закон, съответно при допуснати нарушения на административно-производствените правила.“Ангажира гласни и писмени доказателства, като представя и писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът- директорът на Областна дирекция- Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва жалбата, като неоснователна. Представлява се от упълномощен юрисконсулт- Д.Р., която пледира за законосъобразност на постановения акт и иска отхвърляне на оспорването му. Противопоставя се на доводите на жалбоподателя и ангажира доказателства, с изпращане на административната преписка, свързана с оспорения акт. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Производството се разглежда втори път от първоинстанционния съд, тъй като с Решение № 8192 от 25.06.2020г. по адм.дело № 3893 от 2020г. по описа на Върховния административен съд на Република България е отменено постановеното от АС-гр.Бургас Решение № 262 от 18.02.2020г. по адм.дело № 2652 от 2019г. по описа на АС-гр.Бургас, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания при второто разглеждане. Сочи се, че при преценката на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт първата инстанция е формирала изводи, които не са обосновани от конкретни факти и обстоятелства, като не е съобразен и обхвата на спора между страните. Дадени са указания за анализиране на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, които са останали без обсъждане. Наред с това, да се съобрази заявеното от оспорващата страна относно пределите на оспорването, а именно, че оспорва като незаконосъобразен акта, в частта указваща връщане на първото плащане, но не е твърдяла, че незаконосъобразно и е отказано второто плащане.

За изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да обсъди представените относими доказателства, включително събраните свидетелски показания, с оглед заявеното от жалбоподателя за наличие на „извънредни обстоятелства“, по смисъла на §1, т.5 от ДР на Наредба № 14. Указано е, след отделяне на спорното от безспорното между страните, респективно разпределяне на доказателствената тежест в процеса да се обсъдят всички относими доказателства и въз основа на тях да се обосноват фактическите и правни изводи. Да се изложат изрични мотиви относно твърдените от оспорващата страна „извънредни обстоятелства“, посредством анализ на относимите гласни и писмени доказателства, в зависимост на направените крайни изводи по съществото на спора.

Административен съд- Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Жалбата е подадена от активно легитимиран субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващото физическо лице, в преклузивния срок. Оспореният акт има характер на индивидуален административен акт–властническо волеизявление на ответния административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, съответно подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.

Във връзка с дадените указания в отменителното решение а ВАС на РБ и предвид изричното заявление на жалбоподателя направено устно в съдебно заседание и пред настоящия съдебен състав, а именно, че се оспорва актът, само в частта на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в упоменатия размер, т.е. част ІІ от АУПДВ № 20 от 03.10.2019г., настоящият състав приема, че предмет на оспорване е актът само в тази част.

В останалата част, съгласно раздел І на АУПДВ, в която е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447.50 лева, представляващо второ плащане по процесния договор между страните, актът не е оспорен, при така направеното изявление на жалбоподателя и съдът няма да обсъжда този отказ, поради факта, че не е предмет на оспорване по настоящото дело.

При направените от страните заявления в открито заседание по делото на 29.07.2020г. пред настоящия състав на съда, с оглед отделяне на спорното от безспорното, съдът намира, че спорът между страните се свежда до интерпретацията на приобщения в хода на производството доказателствен материал, като не са ангажирани нови доказателства нито от страна на жалбоподателя, нито по искане на ответната страна, с оглед повторно разпределената в процеса доказателствена тежест, в изпълнение на дадените указания в посоченото отменително решение на ВАС, както и на основание указаното в нормата на чл.170, ал.3, вр. ал.1 от АПК, респективно на основание чл.154, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК. Въпреки дадените указания, изрично бе заявено от страните, че нява да правят искания за събиране на други доказателства. В отговор на поставения от съда въпрос, жалбоподателят заяви, че няма да се позовава на доказателства, които още не са приобщени по делото. Заяви, че всичко което твърди, във връзка с твърдението за „извънредни обстоятелства“ и епизоотичната обстановка се позовавана вече приетите по делото доказателствени източници. Няма други доказателства, които да ангажира за установяване на тези факти и няма други искания по доказателствата.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че жалбоподателят Д.Н. е сключила с Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция гр.София (ДФЗ -РА) договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони, по който страните са постигнали съгласие на жалбоподателя да се изплати помощ на два етапа – първо плащане в размер 24 447.50лв., в срок до два месеца от сключването на договора и второ плащане в същия размер, което да се извърши в срок три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 към Наредба № 14/28.05.2015г. заявка за второ плащане. Прието е от АО, че първото плащане е извършено съобразно уговореното. Посочено е, че с договора жалбоподателят е приела за цел преминаване към биологично производство, но към заявката за второ плащане не е приложен изискуем в тази връзка документ – копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице. При тези обстоятелства АО приел, че поетите по договора задължения не са изпълнени, което налага възстановяване на получената помощ и отказ за изплащане на втората договорена част от помощта.

По делото не се оспорват обстоятелствата по сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и условията по него. Безспорно е и осъщественото плащане на първата половина от договорената помощ. Между страните по договора е сключен Анекс за изменението му от 21.06.20218г. Според жалбоподателя, в рамките на изменението на Приложение № 3 към договора, е отпаднала т.7 „Преминаване към биологично производство“, във връзка с което е отпаднало и следващото го задължение за сключване, съответно представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС.

Наред с това, Д.Н. прави и възражения за наличието на непреодолима сила, явяваща се независимо от волята й препятствие за постигане на целите по договора – епидемиологичната обстановка в района, където се осъществява дейността, довела до необходимост от вземане на медицински мерки по опазването на живота и здравето на животните, стоящи в разрез с изискванията за биологично производство. В тази връзка, съзнавайки невъзможността си за изпълнение на поставената конкретна цел, жалбоподателят подала заявка за второ плащане, като посочила сума 0лв., но длъжностното лице отказало да приеме такава заявка. Н. заявява, че няма претенция за плащане на втората част от договорената помощ, но счита, че при посочените обективни условия не дължи връщане на вече изплатената и първа част от безвъзмездната помощ. Представя доказателства, включително ангажираните свидетелски показания на разпитания при първото разглеждане на делото свидетел М. Е. Депозира и допълнителни писмени доказателства, а именно заверени копия от дневници на животновъдния обект от 2017 и 2018г. за проведените лечебно-профилактични мероприятия, които били извършени от ветеринарния лекар, който обслужва обекта- д-р Йонко Димитров. Тези писмени доказателства са приложени в подкрепа на твърдението, че при лечението на животните са използвани антибиотици. /л.194-197 от първото дело/.

Според ответната страна не са налице визираните от жалбоподателя възражения при оспорването на процесния акт, в атакуваната част- раздел ІІ. По-конкретно счита, че след сключването на посочения анекс към договора не е отпаднало задължението за сключване и представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице. Релевират се доводи, че ангажиментът за преминаване към биологично производство е отпаднал само по отношение на растителните култури, но не и досежно отглежданите животни, като в тази връзка се позовава на подаденото от жалбоподателя искане за изменение на първоначалния договор, въз основа на което е сключен обсъждания анекс.

Действително, както се установява и от съдържанието на приложената /л.218 от първото дело/ декларация на Д.Х.Н., в качеството й на бенефициер по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, подадена във връзка с искане/уведомление за промяна, с вх.№ 02-020-6500/3205 от 15.05.2018г., жалбоподателят изрично е заявила, че „премахването на цел девет

„Преминаване към биологично производство“ се отнася единствено и само до стопанисваните от мен площи. При тези констатации обоснован е извода на ответната страна, че последващият анекс не променя първоначално поетия ангажимент за преминаване на животните към биологично производство и в тази връзка не е отпаднало условието по чл.38, ал.1, т.8 от Наредба № 14 от 2015г.

По делото е безспорно, че липсва сключен от ползвателя договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице към датата на подаването на заявката за второ плащане - 20.09.2018г.