Решение № 31 от 24.06.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Гълъбово, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100212 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. А., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за паричен заем № *****, по силата на който получил сумата от 3000 лв., при задължение да я върне на 24 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.4 от Приложение 5 към договора, следвало да заплати неустойка в размер на 4817,95 лв., като общото задължение по процесния договор с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 9244,80 лв. Твърди, че търсената неустойка по договор за паричен заем № ***** в размер на 4817,95 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди нищожност на процесната клауза за неустойка поради това, че противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като била необосновано висока като размер. Твърди нищожност на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр.чл.24 ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена в договора за паричен заем, а представлява стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, върху които кредитополучателят няма възможност да влияее. На следващо място твърди, че неустойката заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Сочи, че ГПР в договора не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като неустойката не била включена в размера на ГПР. Твърди, че неустойката била скрита лихва, като кредиторът не бил изпълнил условието на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и не бил посочил действителния размер на договорната лихва, която се прилагала в правооотношението.

1

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на чл.1 от Приложение 5 към договор за потребителски кредит № ***** от 15.06.2023 г. с ответното дружество, както и нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение 5 към договора за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който взема становище за неоснователност и необоснованост на исковата претенция.

Твърди, че на 15.06.2023 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен Анекс № ***** към договор за потребителски кредит № 541719, по силата на който било рефинансирано задължението му по договора за кредит. Сочи, че съгласно анекса била предоставена сумата в размер на 1533,88 евро /левова равностойност 3000 лв./. Оспорват твърдението, че неустойката в сключения между страните анекс била недействителна, възразява срещу твърдението, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, т.2 от Закона за защита на потребителите, както и срещу тълкуването на ищеца на разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Излага съображения за действителността на анекс № *****.

Иска от съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск за признаване за нищожна клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № 541719. Съдът е указал на страните, че на основание чл.7 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.

По делото се установява от събраните доказателства, че на 16.02.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 541719. С Анекс № *****, сключен на 15.06.2023 г. и Приложение № 1 на ищеца е отпуснат кредит в размер на 3000 лв. със срок на погасяване 24 месеца, с ГЛП 37,97 % и ГПР 49,00 %. Съгласно представеното Приложение № 5 в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, а в т.4 на същото е предвидена неустойка в случай, че не се предостави такова обезпечение, съгласно сроковете и условията в договора. Размерът на неустойката е индивидуално определен в Приложение 1 и съгласно него, неустойката е в размер на 6,58 лв. средно на ден. Банковата гаранция е в размер на 4426,80 лв. По делото е приет и погасителен план, видно от който неустойката е начислена към погасителната вноска.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното 2 сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, вр. ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5.6 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че клаузата за неустойка, предвидена в Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ***** е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което следва да бъде уважен предявения иск.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25,57 евро държавна такса.. Съдът приема, че адвокатското възнаграждение на ищеца е прекомерно, доколкото делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, същото се решава само на база на писмени доказателства, в едно съдебно заседание. Следва да се определи размер на адвокатското възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № *****, сключен между А. К. А., ЕГН **********, с адрес *********** и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ НА А. К. А., ЕГН **********, с адрес ***********, сумата в размер на 230,09 евро – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4