Решение № 1442 от 30.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Пловдив, 30.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. - Точевска Гражданско дело № 20235330113628 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Н. Г. Л., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощник ЕАД Е. И., е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата в размер на 270, 10 лева- главница, представляваща платено възнаграждение за периода ************ г. по пакет от допълнителни услуги по договор за кредит № ************ г., както и сумата в размер на 240, 90 лева- главница, представляваща платена възнаградителна лихва за периода ***************** г. по договор за кредит № ************ г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на исковата молба- ******* г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ********** г., по силата на който лицето получило в заем сумата в размер на 2 600 лева, при ГЛП- 41 % и ГПР- 48, 83 %. Освен това се дължали възнаграждение по пакет от допълнителни услуги в размер на 2 210, 80 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 1

1 234, 90 лева. С решение по гр. дело № *********** г. на ПРС, била прогласена нищожността на договора за кредит № ************ г. Предвид недействителността на клаузите за възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, както и на възнаградителната лихва, полученото от кредитора над главницата подлежало на връщане.

В този смисъл се иска да се постави решение за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева- платено възнаграждение за периода **************** г. по пакет от допълнителни услуги по договор за кредит, както и сумата от 25 лева- платена възнаградителна лихва по нищожния договор. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се признава за основателен, като в тази връзка се моли за постановяване на решение при признание на иска. Твърди се обаче, че ищцата не представяла банкова сметка, по която да й бъдат платени претендираните суми. Посочва се, че кредитът бил предсрочно погасен на ********* г., като била платена сумата от общо 3 111 лева. Твърди се, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, защото не бил получавал по- рано покана за плащане на процесните суми, които можело да се претендират и в предходното съдебно производство по обявяване на договора за нищожен. Със завеждане на настоящото дело единствено се целяло да се натовари ответникът с допълнителни разноски, което било несправедливо. Моли да не се възлагат разноски на ответника. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата. На свой ред страната претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, не се представлява, но и тя взема становище по спора.

С допълнителна молба ищецът посочва, че не поддържа искането си за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, като посочва и начин на плащане- чрез пощенски запис.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № ************ г., като с влязло в сила на ********** г. съдебно решение № ********** г., постановено по гр. дело № *********** г. на ПРС, ****** гр. с-в, е признато за установено, че този договор за кредит е недействителен.

Съдът служебно е приложил по делото справка от ЕИСС за хода и движението на гр. дело № ******** г. на ПРС, ********* с-в.

По делото е представено извлечение по сметка към договора за кредит.

Във връзка с признанието на ответника в отговора за извършени плащания, са увеличени размерите на осъдителните искове спрямо първоначалните, както следва: за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги- от 50 лева, на 270, 10 лева и за възнаградителна лихва- от 25 лева, на 240, 90 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 2 следното:

С влязло в сила съдебно решение между страните е признато за установено, че сключеният между тях договор за потребителски кредит е недействителен, а като основание за тази недействителност в диспозитива на съдебния акт е посочено- чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора ответникът прави признание на следното обстоятелство- длъжникът по кредита е заплатил общо сумата от 3 111 лева, разпредЕ., както следва: главница- 2 600 лева, договорна лихва- 240, 90 лева, услуга „***“- 79, 43 лева и услуга „****“- 190, 67 лева.

С оглед нормата на чл. 22 от ЗПК и признанието на ответника, следва, че заплатените суми за лихва и за допълнителни услуги в размерите след изменението на исковете, са заплатени при начална липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да ги върне на ищеца. След като договорът е признат за недействителен, то и въпросната клаузи от него се явяват нищожни, а оттук- и несъществуващи, по тях не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така исковете следва да бъдат уважени в поддържания им след изменението размер и претенцията да се присъди за търсените суми, които се дължат ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Макар и с отговора ответникът да признава исковете, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че само едната е доказана- признанието на иска. По отношение на даването на повод за завеждане на делото, следва да се отбележи, че между страните е имало предходно приключило съдебно производство, в рамките на което е установено, че процесният договор за кредит е недействителен. По- горе беше посочено, че при това положение с оглед изричната законова норма на чл. 22 от ЗПК заемателят в тази хипотеза ще дължи единствено получената главница и всички, което е платено над нея, е било изначално недължимо и подлежи на връщане. Ответникът признава, че още на ******* г. длъжникът предсрочно и изцяло е погасил задълженията си по договора, заплащайки всички суми. Предходното решение между страните е влязло в сила на ********* г., т.е. оттогава вече са настъпили предпоставките по закон кредиторът да върне всичко платено над главницата по заема на потребителя. В този случай не е необходимо да има изрична покана за изпълнение, 3 доколкото недължимостта на тези суми, платени по признатия за недействителен договор за кредит, настъпва по силата на закона. Поканата има значение единствено за претенцията за лихва за забава и в тази връзка именно такава е дължима от подаване на исковата молба. Не е необходимо обаче кредиторът да бъде канен извънсъдебно да изпълни задължението си по закон да върне надплатените му суми. По друг начин биха стояли нещата, ако кредиторът след влизането в сила беше поискал от потребителя банкова сметка, по която да му преведе недължимо платените лихва и такси по нищожния договор и потребителят беше бездействал- тогава кредиторът щеше да е добросъвестен, защото с поведението си нямаше да е станал причина да се води дело, тъй като е направил изискуемото от негова страна да спести един съдебен процес, но поради причини в другата страна, той не е успял. Такава хипотеза обаче нито се твърди, нито се доказва да е станала в случая, за да се освободи кредиторът от разноски по делото. От друга страна, право на ищеца е да реши дали в един или пък в друг отделен процес да предяви установителен и осъдителен иск кумулативно, или да ги заведе самостоятелно, като образува две дела. В случай, че двата иска бяха предявени в предходния процес, при евентуалното им уважаване, за всеки от тях щяха да бъдат дължими разноски на ищеца, т.е. при всички положения потребителят има право на разноските по предявените по делото искове- дали в предходен процес, ако са били заведени наред с установителния иск, или пък в настоящия, след като са предявени отделно.

Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски. Ищцата за двата иска е заплатила държавна такса в размер на 100 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от ЕАД Е. И., като материално затруднено лице, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на исковете следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС), платимо директно на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски.

Поради изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., да заплати на Н. Г. Л., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, сумата в размер на 270, 10 лева (двеста и седемдесет лева и десет стотинки)- главница, представляваща платено възнаграждение за периода ************** г. по пакет от допълнителни услуги по договор за кредит № ***************** г., както и сумата в размер на 240, 90 лева (двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки)- главница, представляваща платена възнаградителна лихва за периода ************* г. по договор за кредит № *********** г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на исковата молба- ******** г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., Я. Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч., да заплати на Н. Г. Л., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 100 лева (сто лева).