Решение № 230 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 532/2025
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Росица Кюртова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.230 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342 и сл. · Търговски закон
- чл.342, ал.1 · Търговски закон
- чл.344, ал.1 · Търговски закон
- чл.345 · Търговски закон
- чл.345, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.345, ал.1 и ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900532 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.345, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът “ХЕРМЕС АУТО ГРУП”ЕООД, ЕИК 203842817, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Фредерик Жолио Кюри“ №71, представлявано от С. С. К., чрез пълномощник адв.С. М., твърди, че на 01.03.2024 г. между страните е сключен договор за лизинг на автомобил – БМВ Х3 М40i с рег.№** **** **, регистриран на 22.11.2023 г., по който ищецът е лизингодател, а първият ответник – лизингополучател. Вторият ответник е солидарен длъжник по същия договор. В деня на сключване на договора лизинговият автомобил е предаден за ползване на първия ответник, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора за лизинг. Общата сума по договора е 74 788,10 евро.
Уговорена е първоначална вноска и 58 месечни плащания в размер 1 289,45 евро, платими на 15-то число от месеца. Уговорено е лизингополучателят да заплаща вноските по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“, както и годишния данък за автомобила.
Всички разходи, свързани с експлоатацията на автомобила, са за сметка на лизингополучателя. От м.септември 2024 г. лизингополучателят е престанал да заплаща лизинговите вноски и са дължими общо девет лизингови вноски за периода от м.09.2024 г. до м.05.2025 г., включително, всяка в размер 1 289,45 евро (2 521,94 лв.). Дължими са две вноски по застраховка „Каско“, всяка в размер 1 750,51 лв., както и други разходи за автомобила – глоби, такса за GPS и годишен данък. Общата дължима сума по договора е 27 048,98 лв. с равностойност 13 829,92 евро. Ответниците не са заплатили сумата на ищеца, порази което е формулирано искане последните да бъдат солидарно осъдени да му заплатят сумата 27 048,98 лв. с равностойност 13 829,92 евро, дължима по договора за оперативен лизинг от 01.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. разноските за 1 обезпечителното производство пред СГС.
Ответниците “Тех Систем“ЕООД, ЕИК 206239087, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“503-та“ №34А, представлявано от И. Д. П., и С. М. Х., ЕГН **********, от гр.С., жк М. л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, не са подали в срок отговор на исковата молба. Не взимат становище по исковете, не взимат участие и не са представлявани в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 01.03.2024 г. е сключен договор за оперативен лизинг (наем), по който ищецът е лизингодател, а първият ответник – лизингополучател. Предмет на договора е превозно средство – лек автомобил БМВ Х3 М40i с рег.№** **** ** с идентификационни белези, описани в договора. Срокът на лизинг е 58 месеца, а размера на лизинговото възнаграждение – 74 788,10 евро, платимо по нарочен план, съставляващ неразделна част от договора. Уговорени са 58 на брой лизингови вноски за периода от 15.03.2024 г. до 15.12.2028 г., всяка в размер 1 289,45 евро. Уговорено е, че годишна застраховка „Каско“, „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и пътен данък не са включени в размера на месечната лизингова вноска. Уговорена е солидарна отговорност на втория ответник, който се е задължил да отговаря безусловно и в пълен обем за всички задължения на лизингополучателя по договора и общите условия към него. В общите условия към договора е уговорено автомобилът да се застрахова по линия „Каско“ и др. за сметка на лизингополучателя. Уговорено е и, че всички разходи, свързани с ползването на вещта, следва да бъдат заплащани от последния.
От приетия по делото приемо-предавателен протокол (л.18) се установява, че автомобилът, предмет на горния договор за лизинг, е предаден от ищеца на ответниците на 01.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по договор за лизинг по смисъла на чл.342 и сл.ТЗ. Съгласно чл.342, ал.1 ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, съответно съгласно чл.344, ал.1 ТЗ лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл.230 ЗЗД. А съгласно чл.345 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, съответно разноските по поддържане на вещта са за негова сметка. Съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
В аспекта на горното, с предаване на лизинговата вещ възниква задължението на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски, които съставляват възнаграждение за ползването на вещта през лизинговия период. От договора и погасителния план към него се 2 установява, че е уговорено месечно възнаграждение в размер 1 289,45 евро. Няма данни такова да е било заплащано от лизингополучателя през визирания от ищеца период – за месеците от септември 2024 г. до май 2025 г., включително. С доклада по делото е указано на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже плащането на лизнговите вноски и разходите за автомобила. Такова доказване не е проведено, следователно главният иск за присъждане на девет на брой лизингови вноски за горния период в общ размер 11 605,03 евро се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.182 ГПТ вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Ищецът е представил извлечение от счетоводните си книги, според което, освен горните лизингови вноски, ответникът дължи още две вноски по застраховка „Каско“ на автомобила в общ размер 1 790,04 евро, както и други разходи за ползването на автомобила в общ размер 434,34 евро (в т.ч. глоби, такса за GPS и пътен данък). Тези разходи според цитираните норми и според уговореното в договора са в тежест на лизингополучателя. Не са представят доказателства да са платени, а представеното извлечение от счетоводни книги на ищеца следва да бъде ценено като доказателство в негова полза, тъй като редовността на счетоводното водене не е оспорена и с оглед пасивното поведение на ответниците в процеса. Ето защо, съдът намира, че доказани и основателни се явяват и исковете за присъждане на разходи за лизинговата вещ в общ размер 2 224,38 евро, следователно тези искове следва да бъдат уважени.
Горните вземания следва да бъдат присъдени в полза на ищеца при условията на солидарна отговорност на двамата ответници, тъй като такава е уговорена в договора, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Тъй като вземанията са падежирали, следва да се присъдят, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни такси и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, в т.ч. следва да му бъдат присъдени разходите, сторени в хода на обезпечителното производство по ч.гр.д.
№8717/2025 г. на СГС. Ищецът е сторил разходи, както следва: за държавни такси в двете производства в общ размер 1 121,96 лв., и за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, заплатено изцяло по банков път на адв.М., в размер 1 940,59 лв. Не са представени доказателства за това уговореното с договора на л.28 адвокатско възнаграждение за исковото производство да е платено по банкова сметка на пълномощника, поради което такова не следва да бъде присъждано. Общият размер на признатите разходи се свежда до сумата 1 565,86 евро, която следва да бъде присъдена в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА “Тех Систем“ЕООД, ЕИК 206239087, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“503-та“ №34А, представлявано от И. Д. П., и С. М. Х., ЕГН **********, от гр.С., жк М. л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят солидарно на “ХЕРМЕС АУТО ГРУП”ЕООД, ЕИК 203842817, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Фредерик Жолио Кюри“ №71, представлявано от С. С. К., сумата 13 829,41 € (тринадесет хиляди осемстотин двадесет и девет евро и 41 е.ц.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното плащане, включваща сумата 11 605,03 € - девет на брой лизингови вноски за периода от м.09.2024 г. до м.05.2025 г., включително; сумата 1 790,04 € - две вноски по застраховка „Каско“ на автомобил; както и сумата 434,34 € - глоби, такса за GPS и пътен данък, всички дължими по договор № HAG0207-XЗM от 01.03.2024 г. за оперативен лизинг (наем) на лек автомобил БМВ Х3 М40i с рег.№** **** **; както и да му заплатят сумата 1 565,86 € (хиляда петстотин шестдесет и пет евро и 86 е.ц.) – деловодни такси и разноски за производството по ч.гр.д.№8717/2025 г. на СГС и по т.д.№532/2025 г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4