Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 96 от 20.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 273/2024
Вид
Присъда № 96
Подписан
20.05.2024
В сила
04.07.2025
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 96 от 20.05.2024 г. по НОХД № 273/2024 г., БРС, НО, XVII-ти състав

Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3388-274/2023 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас , пор.

№1621/2023 г. по описа на РП - Бургас, срещу К. П. П., роден на *** в гр. Бургас, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ***, неосъждан, с ЕГН ********** за това, че на 21.05.2023г., в гр. Бургас, ***, се е заканил на Д. А. Т., роден на *** от гр. Бургас, с убийство- като насочил към него газ-сигнален пистолет марка „Walther P22“, с фабричен № L*** и употребил следните изрази: „Ще те убия!

Сега ще те убия! Ще те гръмна!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Пред настоящия състав производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички относими и необходими доказателства.

В провелото се съдебно заседание на 08.04.2024 г. на основание чл. 76 от НПК, с оглед постъпила молба от страна на пострадалия от процесното деяние Д. А. Т. чрез адв. Д., съдът го конституира като частен обвинител.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение счита, че от събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства безспорно е установено, че подсъдимият К. П. е съпричастен към извършеното престъпление, което е предмет на обвинителния акт.Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. При определяне на наказанието като смекчаващо вината обстоятелство предлага да бъде възприето чистото съдебно минало на П., а колкото до отегчаващите обстоятелства- счита, че такива не са констатирани. Моли да се признае подсъдимият за виновен, като намира, че целите на наказанието биха били постигнати чрез налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Повереникът на частния обвинител адв. Д. счита, че на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие по безспорен начин са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. В подкрепа на това становище са изслушаните вещи лица относно вида на оръжието, записите на тел. 112, разпитът на свидетеля К., който непосредствено е възприел ваденето, насочването и презареждането на пистолета, падането на патрона, разпитът на свидетеля Г., възприел нанесените удари на падналия на земята Т.. В тази връзка моли да се признае подсъдимият за виновен. Присъединява се към изложеното от прокурора във връзка с предложеното наказание и пледира за присъждане на направените разноски.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. Х. намира, че обвинението не е доказано категорично, като счита, че в НПК е залегнала императивната забрана осъдителна присъда да не бъде основана на предположения, а същата да бъде доказана по безспорен начин. Възприема тезата, че това не е сторено в настоящето производство.

Счита, че показанията на свидетелите К. и Г. са доста протИ.речиви и не следва да се кредитират. Подчертава, че още в досъдебното производство е направил искане за 1 провеждане на очна ставка за изясняване на възникналите протИ.речия, но му е било отказано. На следващо място, намира показанията на пострадалия за предубедени и моли да не се кредитират. Подчертава, че всички обаждания, които се съдържат в техническата експертиза, са направени от свидетелката А., но в нито едно от тях не става въпрос за оръжие или отправяне на закани. Заявява, че неговият подзащитен е бил поставен в ситуация да защитава себе си и своите близки, и че това е неизбежна отбрана. В заключение моли неговият подзащитен да бъде оправдан, като намира обвинението за недоказано.

Подсъдимият П. се придържа изцяло към изложеното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. П. П. бил неосъждан. Той притежавал газ-сигнален пистолет, марка „Walther“, модел „P22“, кал. 9мм, с фабричен № ***. Оръжието било снабдено с осем заряден пълнител.

Подс. П. се познавал със св.А. и били в приятелски отношения. Тя и пострадалият Т. имали интимна връзка и живеели на семейни начала, като от съжителството си имали две деца - малолетни синове, единият на 9г., а другият на 5г. Те се разделили през 2018г., като със съдебно решение № 899/11.05.2022г., по описа на Районен съд гр. Бургас, бил регламентиран реда за упражняване на родителските права, размера на издръжката и режима за лични контакти на децата с баща им.

На 21.05.2023г., съгласно съдебното решение двете малолетни деца били в дома на баща си през деня, без приспиване, като в края на срещата пострадалият Т. трябвало да върне децата в дома на св. А.. Жилището му се намирало в гр. Бургас, ***.

През деня пострадалият и св. А. провели няколко разговора по телефона, като помежду им възникнал спор, в хода на който Т. казал на св. А. тя да отиде да вземе децата от неговия дом. Тя предупредила Т., че ще подаде сигнал на тел. 112 за съдействие от полицията, тъй като не връщал децата.

Около 20.00ч. на 21.05.2023г. св. А. подала няколко сигнала на тел.112, в които искала съдействие от органите на реда, след което уведомила Т., че ще отиде с такси до дома му, за да вземе децата.

Междувременно А. се обадила на подс. П. и му разказала за спора си с пострадалия Т., както и за това, че според нея той е употребил алкохол и при срещата им би могъл да отправи обидни реплики по неин адрес. Тя помолила подс. П. да я придружи, като той се съгласил и преди да излезе от дома си, взел газ-сигналния си пистолет марка „Walther", модел „Р22", кал. 9мм, с фабричен № ***. и го поставил на кръста си.

П., придружен от малолетното си дете, хванал случайно преминаващ таксиметров автомобил, с който отишъл до дома на св. А., тя се качила в колата и потеглили към дома на пострадалия Т.. Тримата били седнали на задните седалки на автомобила.

Като наближили до *** в ж.к. ***, св. А. видяла, че пострадалият Т. и двете деца били на тротоара и казала на таксиметровия шофьор да отбие и да спре. Подс. П. излязъл от автомобила, за да се премести на предна дясна седалка на таксиметровия 2 автомобил, а двете деца на св. А. се качили на задната седалка.

Между пострадалия и подсъдимия били разменени реплики, в хода на които П. извадил газ-сигналния си пистолет и го насочил към главата на пострадалия Т., изричайки думите: „Ще те убия! Сега ще те убия! "Ще те гръмна!". След това направил опит да възпроизведе изстрел, но оръжието засякло и патронът бил изхвърлен от затворния блок и паднал на земята. Подс. П. се опитал повторно да зареди оръжието. В този момент пострдалият Т. се сборил с него, но залитнал и паднал на земята.

Случилото се било възприето от св. Г. К., който се намирал в близост, и след като чул скандала се приближил към мястото. Като видял какво става, св. К. се намесил, а подс.

П. се обърнал и се качил в таксиметровия автомобил, който потеглил.

Пострадалият Т. възприел отправените към него думи „Ще те убия! Сега ще те убия! Ще те гръмна!“, както и насочването на пистолета, за който той нямал възприятия дали е огнестрелно оръжие по смисъла на закона, като отправяне на закана за неговия жИ.т и изпитал основателен страх от обективирането й от страна на подс.

П..

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Д. Т., А.

А., Г. К., А. Г., както и частично от обясненията на подс. П., дадени в съдебно заседание;

От писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на веществени доказателства и албум, приемо-предавателен протокол, справка за съдимост, писма от и до ЦПЗ- Бургас, Решения на БРС и др.;

От експертизите: балистична експертиза и техническа експертиза на запис на ЕЕН „112“;

От веществените доказателства: 1 бр. газ-сигнален пистолет, марка „Walther“, модел “P22”, кал. 9мм, с фабричен

№ L***, ведно с 1 бр. пълнител- на съхранение в Пето РУ при ОД на МВР- гр. Бургас, както и 1 бр. оптичен носителприложен, прошнурован и прономерован по материалите по делото.

По доказателствата:

В хода на досъдебното производство е изготвена балистична експертиза от вещото лице Б., придружена и със снимков материал. В заключението се посочва, че предоставеният за изследване пистолет е газ-сигнален, марка „Walther", модел „P22“, кал. 9мм., с фабричен № *** и че той не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, както и че по оръжието няма преправки и доработки на детайли с цел промяна от заводското му предназначение. Също така е установено, че с пистолета е произвеждан изстрел след последното му почистване и същият е годен за произвеждане на изстрели с газ-сигнални боеприпаси калибър 9мм. Предоставените за изследване патрони са описани подробно в изследователската част на експертизата, като те са предназначени за стрелба с газ-сигнални оръжия от същия калибър. Според вещото лице, те не представляват боеприпас за огнестрелно оръжие, а за газ-сигнални оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ. Предоставеният за изследване пълнител е осем заряден и е съвместим с предоставения за изследване газ-сигнален пистолет. При 3 презареждане на газ-сигнален пистолет от затворената рама изхвърча гилза или патрон, в зависимост дали е произведен изстрел. В хода на съдебното производство, вещото лице Б. поддържа заключението на изготвената от него експертиза. На допълнително зададени въпроси в с.з. отговаря, че по обозначенията на гилзата и по цвета на капачката установява, че се касае за патрон, съдържащ лютив газ. Допълва, че приложеният патрон е идентичен с тези, които са намерени, и не може да каже дали е възможно патронът да е бил в кобура на подс. П., а не в пистолета му.

Назначена и изготвена била и техническа експертиза на оптичния носител на данни – 1 бр. диск „CD-R 700 MB HP“, предаден по делото с писмо от „Районен център 112“- Бургас с рег. № 10584р-1710/31.05.2023г., съдържащ аудиозапис.Вещото лице П. посочва, че на предоставения за изследване оптичен носител се съдържат общо пет файла, които са записи от телефон 112. При тяхното изследване вещото лице не открива признаци за добавяне, вмъкване, изтриване или друга манипулация. В съдебното производство вещото лице П. поддържа заключението си.

Съдът кредитира двете изготвени по делото експертизи, като намира, че вещите лица Б. и П. са отговорило пълно, ясно и конкретно на всички поставени въпроси, както и че и двете експертизи кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал по делото – показанията на св.Т., К. и Г..

Настоящият съдебен състав няма да се спира подробно на показанията на св. А., касаещи личните и отношения с постр.Т., тъй като същите са ирелевантни. Относно инкриминираното деяние в своя разпит пред съда тя посочва, че подс.П. не е насочвал оръжие към пострадалия, както и, че не го е заплашвал. Посочва, че не е чула твърдените в обвинителния акт думи и изрази. Поради възникнало протИ.речие с показанията, които е дала в хода на ДП пред разследващ полицай, и след дадено съгласие от страните, съдът прочете показанията и в тази част на основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 НПК. От прочетения разпит става ясно, че св. А. е видяла как подсъдимият изважда пистолета си още в ж.к. ***. Подробно е описала случилото се след пристигане пред блока на подсъдимия, какви са били действията на П. и Т., както и изречените срещу него заплашителни изрази. В с.з. тази свидетелка заяви, че прочетените показания от ДП не са верни, тъй като към момента на съставяне на протокола от разследващия полицай е била под въздействието на медикаменти. Съдът намира тази теза за несъстоятелна и недоказана, поради което следва да се кредитират показанията на А. дадени в хода на ДП. Същите се явяват по близки във времето след инкриминираното деяние, по-пълни и последователни и се подкрепят от показанията на св.К., Г. и Т.. Съдът приема, че показанията на св. А. дадени в с.з. целят избягване на наказателната отговорност на подс. П., поради което не ги кредитира и възприе тези, които е дала в хода на ДП.