Решение № 2147 от 28.07.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2147

Русе, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20267200700482 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ю. Н. Ю., чрез адвокат П. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0247-000104 от 08.06.2026 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР - Русе, РУ Бяла, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в противоречие с приложимия материален закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Основното възражение в жалбата е, че не е установено по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки, необходими за налагане на процесната ПАМ. Сочи се нарушение на чл. 35 от АПК, както и нарушение на изискването за форма на оспорения акт. Твърди се, че за жалбоподателя не е ясно нарушението, за което му е наложена ПАМ. Иска се от съда да отмени административния акт. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът - началник РУ към ОД на МВР - Русе, РУ Бяла, в придружително писмо УРИ 247000-1188(2) от 22.06.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Представеният по административната преписка АУАН GA № 4854411/06.06.2026 г. (л.4 от преписката) е съставен против Ю. Н. Ю., за това, че на 06.06.2026 г. около 15:03 часа в област Русе, община Борово, [населено място], по [улица], управлявал лек автомобил „Ауди 4“, сив на цвят, с номер на рама WAUZZZ8DWA257941, собственост на С. М. С., което не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 28.11.2025 г., като е на съхранение в частен имот, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – МПС не е регистрирано по надлежния ред. АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

От приложената по преписката Докладна записка УРИ 247р-5504/08.06.2026 г. (л.5 от преписката), изготвена от актосъставителя Д. В. се установява още, че при съставяне на АУАН, при изписване на номера на рамата на процесното МПС, същият е допуснал техническа грешка, изразяваща се в пропуск в изписването на девети символ – буквата „Z“.

От оспорената ЗППАМ № 26-0247-000104/08.06.2026 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Русе, РУ Бяла (л.1 от преписката), се установява, че органът, като е взел предвид съставения АУАН, Справка РСОД, Справка АИС-КАТ-Регистрация и Справка за нарушител/водач, е наложил на водача на МПС – жалбоподателя, принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС лек автомобил „Ауди 4“, сив на цвят, с рама № WAUZZZ8DZWA257941, което не е регистрирано по надлежния ред, връчена на адресата на 10.06.2026 г.

По административната преписка са приложени и дадените при проверката писмени обяснения от водача (л.6 от преписката), в които Ю. Ю. е заявил, че управляваното от него МПС е без регистрационни табели, собственост на баща му, който го е спрял от движение „преди няколко месеца през 2025 г.“

От направената служебна справка (л. 8 от преписката) се установява, че собственик на посочения по-горе лек автомобил с рама № WAUZZZ8DZWA257941 е С. М. С..

От приложената Справка по история на регистрацията (л. 7 от преписката) се установява, че на 28.11.2025 г. е била прекратена регистрацията на процесното МПС, като същото е оставено за съхранение в частен имот.

По делото е представена Мотивирана резолюция № 26-0247-[рег. номер] от 08.06.2026 г. на началник РУ към ОД на МВР – Русе (л. 3 от преписката), с която на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено административно наказателното производство по съставения АУАН, тъй като е образувано бързо производство № 247-БП-74/06.06.2026 г. по описа на РУ - Бяла по чл. 345, ал. 2 от НК, а именно – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 26-0247-000104 от 08.06.2026 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Русе, РУ Бяла, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л. 2 от преписката), в т. 3 от нея, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които е и издателят на процесната - началник на районно управление при ОД на МВР – Русе. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, в условията на делегация.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно - в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административнонаказателни състави е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В АУАН и в оспорената ЗППАМ като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, но не е посочен нито един от съставите на административно нарушение, визирани в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административно наказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната [жк], за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква "з" (въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да „попълни“ липсващите мотиви на органа в оспорената заповед.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че издадената ЗППАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които са, както следва: 5,11 евро (равняващи се на 10 лв.) за внесена държавна такса (л. 6 от делото) и 210 евро (равняващи се на 410,72 лева) - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения на л.5 от делото Договор за правна помощ и съдействие, т.е. в общ размер на 215,11 евро (равняващи се на 420,72 лв.).

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, какъвто е и настоящия случай, възнаграждението [рег. номер]., равняващо се на 511,29 евро. Следователно, договорената между страните сума в размер на 210 евро, равняваща се на 410,72 лева, е определена значително под посочената с тази норма минимална граница и не е налице основание за изменението й.

Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР - Русе, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Н. Ю., с [ЕГН], с адрес – [населено място], община Борово, област Русе, [улица], заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0247-000104/08.06.2026 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР - Русе, РУ Бяла, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Ю. Н. Ю., с [ЕГН], с адрес – [населено място], община Борово, област Русе, [улица], сумата от 215,11 евро – деловодни разноски.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�