Решение № 6195 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6195 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100510615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21117/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 43158/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, съдът е уважил частично предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове като е осъдил Х. Н. Н. и И. Н. Н. да платят разделно (при квоти 1/6 за Х. Н. Н. и 5/6 за И. Н. Н.) сумите: 1 959.03 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2017 година до 30.04.2019 г.; 362.95 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15.09.2018г. до 12.07.2021 г вкл., 18.36 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., както и 04.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31.07.2018г. до 12.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 23.07.2021г. до окончателното плащане, както и 1 260.13 лева разноски направени по делото. Исковете са отхвърлени за горницата до 2 603.94 лева главница за доставена топлинна енергия и за горницата до 548.34 лева мораторна лихва.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника И. Н. Н., с която се обжалва решението в частта, в която се 1 уважат предявените искове с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са конкретни съображения, че по делото не било доказано наличието на облигационни отношения между ищеца и ответника, а единствено била представена молба-декларация за откриване на партида, която не доказвала сключен договор между страните в писмена форма, която била условие за действителност, така и от същата не можело да се направи заключение, че била открита партида на името на ответника. На следващо място, не било установено и спазване на чл.150, ал.2 ЗЕ, доколкото Общите условия на ищеца не били влезли в сила и не били годни да пороят правни последици. Оспорва се решението и в частта, в която е прието, че е налице валидно облигационно отношение между ЕС и третото лице – помагач по съображения, че представения договор бил оспорен, доколкото бил подписан от нелегитимни лица. Не била налице и забава на длъжника за сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, защото общите условия изисквали публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, което не било доказано по делото. Неоснователна била претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, доколкото по делото липсвала покана, с която ответникът да се постави в забава. Решението било постановено и в противоречие с европейското право на фактуриране на енергия с оглед решение № 4777/13.04.2018г. по адм.д. № 1372/2016г., така и самостоятелната услуга „сградна инсталация“ била неравноправна клауза.

По делото има постъпила и частна жалба от Х. Н. чрез адв. И. Д., в която се атакува определение №14377/02.04.2024г., с което е оставено без разглеждане искането за изменение на атакуваното решение в частта за разноските. Изложени са съображения, че СРС не е разбрал, че с молбата за изменение на разноските са поискали не присъждане на такива в полза на ответника, а същият да не бъде осъден да плати разноски, като по същество са изложени съображения, че ответникът не е следвало да бъде осъждан да заплаща съразмерно разноски за експертизи, доколкото не е оспорил никое от обстоятелствата, за които били поискани, като в отговора на исковата молба бил оспорен искът по основание, а не по размер, така и неправилно в диспозитива били осъдени ответниците да заплатят без да са посочени квотите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и чл.276 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и на частната жалба от въззиваемия ищец пред СРС – „Топлофикация София“ ЕАД, в който се оспорват като неоснователни.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София” 2

ЕАД, по реда на чл. 124 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците (при квоти 5/6 за И. Н. Н. и 1/6 Х. Н. Н.) да заплатят сумите: 2603.92лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за имот в гр.София, ул. ********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, 548.37лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г., както и цена на услуга дялово разпределение в размер на 18,37лв. за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., ., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.65лв. за периода от 31.07.2018г. до12.07.2021г.

В отговора на исковата молба ответникът Х. Н. Н. оспорва иска по основание и размер с твърдения, че не е пасивно легитимиран да отговаря по него, доколкото не е в облигационни отношения с ищеца, съответно релевира възражение за погасяване на сумите по давност, като не оспорва размерите на доставеното количество енергия, в която връзка възразява на искането за допускане на експертизи по делото.

В отговора на исковата молба ответникът И. Н. Н., чрез назначения особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Твърди се нищожност на клаузите от общите условия (касателно публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача), поради което и ответникът като потребител не е изпаднал в забава. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се наличие на валидно облигационно отношение между ответника и ищцовото дружество, поради липсата на спазена форма за действителност на договора. Не била спазена и разпоредбата на чл.150, ал.2 ЗЕ, която изисквала публикуване на ОУ в местен и национален ежедневник, съответно не били влезли в сила и не били годни да породят правни последици. Оспорва се наличието на облигационно отношение между ЕС и ТЛП, защото представения по делото договор не бил подписан от легитимни представители на ЕС. Оспорва изпадане в забава на цената за услугата дялово разпределение. Твърди се също, че фактурирането на енергията противоречало на европейското право, така и методиката за отчитане на дялово разпределение противоречала на Директива 2012/27.

Приета по делото е молба-декларация от 07.11.2000г. от И. Н. Н. за откриване на партида за имот в гр.София, ж.к. ********, по която е открит аб.№ ********. Приети са н.а. за собственост на жилище по ЗПИНП, от който се установява, че топлоснабденото жилище се придобива от Н. Х.в Н. и П.И. Н.а, като с оглед удостоверение за наследници (л.61) се установява, че Н. Х.в Н. е починал на 27.07.1993г., а П.И. Н.а е починала на 08.09.2015г., оставяйки за наследници синовете си – ответниците по делото, като от 09.12.1996г. (л.11) се установява, че приживе П.И.

Н.а прехвърлила на сина си И. Н. Н. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от топлоснабдения 3 имот, с което се установява, че за процесния период И. Н. Н. е притежавал 5/6 ид.ч., а Х. Н. Н. съответно 1/6. Представен е и препис от искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, която с оглед справка от Портал за достъп до съдебни дела на СГС по гр.д. № 14377/2020г на 26.05.2021 г. има постановено решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на 5/6 ид.ч. от имота, като процесният период в случая е 01.05.2017г. до 30.04.2019г., поради обстоятелствата около последваща смяна на титуляря на правото на собственост е ирелевантно.

Приет е договор от 21.09.2002г. между третото лице – помагач и ЕС за извършване услугата дялово разпределение, както и протокол от ОС на ЕС от 20.05.2002г., в който е обективирано решение за избор на третото лице – помагач за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство. Не са ангажирани доказателства приетите от ОС на ЕС решения да са оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС.

Приет е и договор между ищеца и третото лице – помагач по чл.139в ЗЕ. Приобщени са представени от ТЛП документи – дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., документ за годишен (реален) отчет на уредите за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. с отбелязан подпис на клиент И. Н., както и протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.

Съгласно представените по делото ОУ (л.42 и сл.) се установява, че същите са приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение от 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ. В чл.22 от същите е уредено,че дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача (ищец) по реда на чл.61 НТ или чрез възлагане на Търговец (третото лице – помагач), избран от клиентите, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата извършвана от избрания от тях търговец. В чл.30 и сл. е уредено, че клиентите заплащат топлинна енергия за битови нужди по цена, утвърдена от КЕВР, или на 11 равни месечни вноски и една изравнителна или на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна, като (чл.32) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дн срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а при неизпълнение в срок – продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Приети са заключения на вещи лица, като от ССчЕ се установява, че нямало данни за извършени плащания от ответниците за погасяване на задълженията за процесния период, имало сума за доплащане по изравнителни сметки в размер на 207.27лв., като неплатените суми, представляващи главници били 2603.92лв. за топлинна енергия и 18.37лв. за дялово разпределение, а мораторната лихва върху главниците били в размер на 569.36лв., съответно 4.72лв. Съгласно приетото заключение по СТЕ – размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за 4 отопление на сградна инсталация, за имот и за БГВ са в общ размер на 2603.98лв. (със сума за доплащане след изравняване в размер на 207.28лв.) За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че от документите за собственост се установява качеството потребители на ответниците при квоти 5/6 за И. Н. Н. и 1/6 за Х. Н. Н., с оглед заключенията по ССчЕ и СТЕ е прието за доказано доставеното количеството топлинна енергия, за частично основателно е прието възражението за погасяване на част от сумите по давност (за вземанията с настъпил падеж пред 23.07.2021г.), поради което непогасени по давност били вземанията: 1959.03лв. за главница за топлинна енергия, 294.82лв. мораторна лихва, 18.37лв. главница за дялово разпределение и 4.72лв. мораторна лихва върху последната (при претендирана 04.68лв.). Искът за дялово разпределение е приет за основателен с оглед чл.22 от ОУ и приетите по делото доказателства за избор на ФДР, съвкупно със заключение по СТЕ за извършване на услугата. В този смисъл е осъдил ответниците в условията на разделност да платят приетите суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество съдът приема следното:

В частта, в която съдът е приел, че исковете са частично основателни по отношение на Х. Н. Н., съответно в частта, в която исковете са частично отхвърлени (както спрямо Х. Н. Н., така и спрямо И. Н. Н.) – решението е влязло в сила като необжалвано.