Решение № 857 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300501107 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника по спора З. В. З., ЕГН ********** срещу Решение № 148 от 02.03.2026 г. по гр.д. № 1 382/2023 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемите Д. И. и В. В.

Д.и сумата 8 888,89 лв., представляваща съразмерната на дела му в общите части на съсобствената на страните жилищна сграда в гр. *** част от направените от Д.и разходи за необходим и неотложен ремонт / смяна на покривната конструкция /, на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на ИМ.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението. Настоява, че приложимият в случая закон не е ЗС – както неправилно приел съда, а ЗУЕС, изискващ решение на ОС на етажните собственици за смяна на покрива и липсата на такова в случая е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В тази връзка поддържа, че ремонтът не е бил необходим, а още по малко неотложен, не е съществувала извънредна аварийна ситуация, налагаща неговото извършване без съгласието на въззивника, т.к. нямало каквато и да е непосредствена опасност за увреждане на сградата. Поддържа още, че съдът неправилно приел за ирелевантен факта, че ищците не са го уведомили за предприетия ремонт, т.к. това го е лишило от възможността да участва в избора на изпълнител и да предложи по икономичен вариант. Настоява, че неправилно съдът приел уговореното между съсобствениците в договора за доброволна делба от 01.04.1963 г. разпределяне на разходите за общите части на сградата да няма действие спрямо въззиваемите - ищци. Счита, че ги обвързва, т.к. това облигационно задължение е с траен характер и съответства и на собствеността и на начина на фактическото ползване от отделните съсобствениците от 1963 г. и понастоящем и конкретно това на Д.и досежно третия / последен етаж на сградата / и биджеклика. Поддържа и че съдът не отчел всички релевантни обстоятелства във вр. с определянето на притежаваните от собствениците идеалните части в общите части на сградата. Оспорва решението и досежно присъдения размер – стойността на направените 1 разходи, която счита съдът да определил единствено на база гласни доказателства / свид. показания /, като писмени доказателства / фактури и платежни документи / изцяло липсвали, а заключението на СТЕ установявало само ориентировъчната цена на извършения ремонт, но не и че същата е платена.

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение за отхвърляне на иска изцяло, евентуално частично. Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемите са депозирали отговор за неоснователност на жалбата. Поддържат, че по делото е несъмнено установено / заключение на СТЕ и свидетелски показания /, че смяната на покривната конструкция е била необходима и неотложна за запазването на сградата, поради което решение на Общо събрание не е необходима предпоставка за нейното извършване – чл. 41 от ЗС. Като така правилен е извода на съда за приложимия в случая материален закон. Поддържат, че многократно са уведомявали ответника за необходимостта и неотложността на ремонта, като във всички случаи са получавали отказ от него да участва в осъществяването му. Поддържат, че по делото са несъмнено установени извършените от тях СМР и стойността им – заключението на СТЕ, свидетелски показания, а също и писмени такива – касови бонове,фактури и разписки за закупените строителни материали / дървен материал, кофражни греди, керемиди, челни дъски, капаци, ленти, улуци и пр. /.

Считат за нищожна поради противоречие със закона / императивната правна норма на чл. 41 от ЗС / на клаузата в договора за доброволна делба от 1963 г., на която се позовава въззивника.

По така изложените доводи пледират за потвърждаване на решението като правилно.

Претендират разноските за въззивното производство съгласно приложен към отговора договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК, прилагат и пълномощно за въззивната инстанция.

В жалбата и в отговора не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск на въззиваемите за осъждането на въззивника да им заплати сумата от 11 912 лв., представляваща припадащата му се част от сумата 26 800 лв. за извършен от въззиваемите необходим и неотложен ремонт на покрива / направа на нов покрив / на съсобствената им в режим на ЕС жилищна сграда в гр. ***.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска с доводи, че е нямало решение на общото събрание за ремонт/смяна на покрива, като същият няма достъп до покрива, изобщо не бил уведомен за неговото състояние и за предприетия основен ремонт/смяна, както и че съгласно поети от праводателите на страните в договора за доброволна делба на сградата от 01.04.1963 г. тези на ищците са поели задължението, да поддържат покрива изцяло за своя сметка. Оспорва иска и по размер.

От фактическа страна по делото е безспорно и установено / предст. титули за собственост и удостоверения за наследници /, че процесната жилищната сграда с идентификатор *** се състои от три самостоятелни обекти – апартаменти, заемащи съответно първия, втория и третия етажи, от избен етаж и тавански етаж / биджеклик /. Ответникът притежава изцяло апартамента на първи етаж и 1/3 от апартамента на втория етаж / СОС с идентификатори съответно *** и *** / с принадлежност към тях целия избен етаж, ищците – в режим на СИО, притежават апартамента на третия етаж / СОС с идентификатор *** / с принадлежност към него таванския етаж.

Безспорно установено е от събраните гласни доказателства /ангажираните от ищеца 2 свидетели и заключението на СТЕ /, че покривът е достъпен от всеки един етаж от сградата, като до него се стига посредством капандура над стълбищната площадка на третия етаж / която площадка е достъпна за първите два етажа чрез стълбищната клетка в сградата /, до капандурата – която не се заключва, се стига по подвижна стълба. Поради износване и овехтяване покривът е бил в състояние, изцяло негодно за предназначението му да предпазва целостта на сградата / построена преди повече от 60 години /. Според показанията на ищцовите свидетели К.Д.Т. и Д.Б.С. - без родство, покривът бил в много лошо състояние, в сградата „ течеше отвсякъде „ – и в апартамента на ищците, и в общите части, навсякъде имало поставени кофи за събиране на водата. Според заключението на СТЕ и към момента на огледа по стрехата до калкана на южната фасада на сградата са налични видими следи от стари обилни течове. Т.е. установява се остарялата и компрометирана изцяло покривна конструкция - което й състояние явно и несъмнено е било очевидно за всички етажни собственици, в т.ч. и за ответника. Съответно е било наложително необходимо изграждане на нова такава, за да се приведе тази обща част в годно за предназначението й състояние. От същите доказателства, както и от показанията на св. О.Г.М. - извършил смяната на покривната конструкция през м. ноември 2022 г., се установява, че е направен изцяло нов покрив / подробно описани в заключението на в.лице са извършените в тази насока СМР / изцяло за сметка на ищците – което не е и спорно между страните, на стойност 20 031 лв. – според заключението на СТЕ и представени писмени доказателства за закупени материали.

Установеното от казаните доказателства не се опровергава от ответната страна, същата не е ангажирала по делото доказателства и конкретно такива в противна насока.

С оглед така установеното се обосновова извод че е извършен за сметка на един етажен собственик / ищците / необходим и неотложен ремонт на обща по естеството си част на сградата – ЕС. Доколкото самостоятелните обекти в сградата са само три и предвид разпоредбата на чл. 3 от ЗУЕС предявеният иск е с правно основание чл. 41 от ЗС - тоест неоснователно е възражението на въззивника, че отговорността му следва да се урежда по правилата на специалния ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС решение на общото събрание не се изисква при предприемане на необходими разноски, като същите се дължат в размера, в който са направени от всички етажни собственици съобразно дела им в общите части на сградата, без да е необходимо предварително тяхно съгласие за извършването – за разлика от полезните /подобренията /, за които при липса на решение на ОС са приложими правилата на гестията. В тази насока следва да се отбележи също / с оглед възражението за липса на внезапно настъпила аварийна ситуация /, че неотложен е не само ремонтът, наложен от внезапно настъпило непредвидено, неочаквано събитие / наводнение,пожар и др.

/, но и когато вследствие износването и овехтяването на сградата е налице необходимост от текущи или основни ремонтни дейности, чрез които общите й части да се приведат в състояние, годно да изпълняват предназначението си – какъвто е настоящия случай.

Неоснователно е възражението на въззивника за недоказаност на иска досежно размера му, както и голословното негово възражение да е неправилно определен дела му в общите части на сградата. Този дял е приетите от районния съд 4/9 ид. части – с оглед правата на собственост в отделните самостоятелни обекти, които са установени по делото. Стойността на направените необходими разноски е установен и чрез писмени доказателста и заключение на СТЕ, а не на база единствено показанията на св. М. – както неоснователно се поддържа във въззивната жалба.

Действително, в договора за доброволна делба от 1963 г. между праводателите на страните е отразена уговорка, че само собствениците на третия етаж / праводатели на ищците / поемат задължението да поддържат покрива и улуците, а собствениците на първия и втори етаж / праводателите на ответника / - основите на сградата.

Настоящата инстанция намира тази уговорка за нищожна поради противоречието й със закона и конкретно императивните материално правни норми на чл. 38 ал. 1 и чл. 41 от 3

ЗС.

Съгласно разп. на чл. 41 от ЗС всеки етажен собственик, съразмерно с дела си в общите части на сградата е длъжен да участва в разноските, необходими за тяхното поддържане и възстановяване. Както покривът на сградата, така и нейните основи са обща част по своето естество / чл. 38 ал. 1 от ЗС /, което означава, че етажните собственици не могат – на основание чл. 38 ал. 2 от ЗС, да се уговорят тези общи части, съответно разноските за тяхното поддържане и възстановяване да бъдат само за лицата, чиито самостоятелни обекти обслужват, т.к. те обслужват всички такива обекти, а не само някои от тях. Конкретно в случая, нито покривът на сградата обслужва само собствения на ищците трети жилищен етаж с тавана – негова принадлежност, нито основите на сградата – само първи и втори жилищен етаж и прилежащия им избен етаж.

Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което се потвърждава.

С оглед този истанционен резултат на въззиваемите се присъждат направените за въззивното производство разноски в размер на 500 евро – възнаграждение за един адвокат.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 148 от 02.03.2026 г. по гр.д. № 1 382/2023 г. по описа на РС – Асеновград в обжалваната част - с която З. В. З., ЕГН - ********** е осъден да заплати на Д. И. Д., ЕГН – ********** и В. В. Д., ЕГН - ********** сумата 4 544, 89 евро / 8 888,89 лв. /, представляваща съразмерната на дела му част в общите части на съсобствената на страните жилищна сграда в гр. *** от направените от Д.и разходи за извършения от тях през месец ноември 2022 г. необходим и неотложен ремонт / смяна на покривната конструкция / на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2023 г. /предявяването на иска / до окончателното й изплащане.