Решение № 233 от 05.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. П., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100365 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от същия закон.

Ищецът – П. А. А., с постоянен адрес в /населено място/, ЕГН **********, твърди, че на 16.05.2022 г. между него (като кредитополучател) и "К.К.М" ЕАД (като кредитодател) е бил сключен Договор за кредит с № 3-1-12051-263628, с главница от 1 000 лв., с договорна лихва от 60,59 лв. и със срок от 3 месеца. Сочи, че на същата дата той (като клиент) е сключил с ответника (като поръчител) Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който последният се е задължил да предостави гаранция на кредитодателя за изпълнението на неговите задължения по кредитната сделка, срещу възнаграждение от 574,41 лв. Смята, че договорът за поръчителството е нищожен, защото влиза в колизия с добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Изтъква, че затова не дължи възнаграждението по него, но го е заплатил на ответната страна. Иска нищожността на поръчителската сделка да бъде прогласена от съда, а недължимо платената сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде определено съответно възнаграждение.

1

Ответникът – „"К.К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в /населено място/ ЕИК ***, признава исковите претенции, но счита, че не носи отговорност за съдебно-деловодните разходи на ищеца.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Ищцовата страна е направила искане за постановяване на решение при признание на исковете, което се явява основателно.

Този процесуален институт е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки, а именно: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да не може да се разпорежда.

Така очертаните изисквания са изпълнени в разглеждания казус.

На първо място, ответникът (с нарочна молба с вх. № 3726/29.04.2024 г., имаща характер на писмен отговор на исковата молба) е признал изрично, че предявените искове са основателни.

На второ място, делото се отнася до валидността на облигационен договор и до възстановяването на недължимо платена сума по него. Следователно касае се за субективни материални права, които не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави.

На трето място, с оглед този характер на признатите права, те не са изключени от разпоредителната власт на ответника.

Исковете за нищожността на оспорения договор са релевирани в условията на обективно (евентуално) съединяване, тъй като всеки един от поддържаните пороци формира основанието на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д.

№ 267/11 г., IV г. о. на ВКС ). Затова и основателността на първия от тях – базиран на колизия с добрите нрави, изключва необходимостта от произнасяне по същество на другата претенция, която е ориентирана към идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същия договор по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, но и заради противоречието му със закона. Кумулативното произнасяне по тези искове ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). Когато подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, както е и в конкретния случай, обективното съединяване на исковете за нищожност е именно от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от заявените основания за нищожност) ще изключи нуждата от произнасянето и по останалите (вж.

Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че така ще 2 се постигне резултатът, преследван от ищцовата страна, и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).

2. По съдебните разноски:

Предвид уважаването на исковите претенции, ищецът има право на съдебни разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Те възлизат на 100 лв. и са формирани от заплатената държавна такса по делото.

Ищецът е получил и безплатна правна помощ в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр.

П., с адрес на кантората в гр. П., бул. "П.ш." №***, ет.***, ап.***, трябва да бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 497,86 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тъй като адвокатът, на когото се присъжда това възнаграждение, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за изключване на отговорността на ответника за съдебни разноски. Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/21 г., II г. о. на ВКС). Фактът, че ответното дружество е участвало в сключването на процесния невалиден договор с ищеца и е приело парично плащане по него показва, че поводът последният да заведе искове за обявяването на нищожността на сделката и за връщане на недължимо платеното по нея се корени в поведението на първото.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор за възлагане на поръчителство от 16.05.2022 г., сключен между П. А. А., с 3 постоянен адрес в /населено място/, ЕГН ********** (като клиент) и „"К.К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в /населено място/ ЕИК *** (като поръчител), поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „"К.К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в /населено място/ ЕИК ***, да заплати на П. А. А., с постоянен адрес в /населено място/, ЕГН **********, сумата от 574,41 лв. – недължимо платено възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство от 16.05.2022 г., сключен между последния (като клиент) и първото (като поръчител), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2024 г., до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „"К.К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в /населено място/ ЕИК ***, да заплати на П. А. А., с постоянен адрес в /населено място/, ЕГН **********, сумата от 100 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „"К.К." ЕООД, със седалище и адрес на управление в /населено място/ ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. "П.ш." №***, ет.***, ап.***, сумата от 497,86 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4