Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 800 от 20.05.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 314/2024
Вид
Определение № 800
Подписан
20.05.2024
В сила
20.05.2024
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.313 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Плевен, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500314 по описа за 2024 година С определение на Плевенски Районен съд №1358 от 02.04.2024г., постановено по гр.д.№2217/2023г.по описа на същия съд е оставено без уважение направеното от Г. В. искане за отвод на съдията –докладчик по делото Мариана Тодорова.Със същото определение на ПРС е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по гр.д.№2217/2023г.по описа на Плевенски Районен съд.С определението на ПРС исковата молба на Г. В. В. е върната и е прекратено производството по гр.д.№2217/2023г.по описа на РС. Плевен.

Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от Г. В. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на ДТ за производството и то е прекратено поради неотстраняване на нередовности – незаплатена ДТ. В жалбата се твърди, че заплащането на ДТ и разноски за адвокат представлява затруднение за жалбоподателя В., тъй като отдавна е в затвора и няма доходи, както и че не може да се разпорежда с имуществото си. Позовава се на практика на ВКС и на ВтАС.Подробни доводи в тази насока са изложени в частната жалба.В заключение моли съда да отмени обжалваното определение изцяло и да бъде освободен от заплащане на ДТ за производството, поради това че няма средства да я заплати, както и да се върне делото за разглеждане от РС.

1

С оглед едностранния характер на производството, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства ,приема за установено следното.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№2217/2023г.е образувано на основание постъпила искова молба от Г. В. В., намиращ се в ОЗ Ловеч против М. А. А., намиращ се в Затвора-Плевен, V- та група.Към исковата молба ищецът Г. В.

В. е депозирал молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, като е посочил, че не разполага със средства, представил е и декларация за материално и гражданско състояние.

С разпореждане на ПРС №11084/03.10.2023г. исковата молба на Г. В. В. е оставена без движение ,като на ищеца е указано в двуседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба съобразно обстоятелствената част на определението, като внесе държавна такса по сметка на РС-Плевен в размер на 120 лв. и в същия срок представи документ за внесената сума по гр.д.№2217/2023г.Със същото разпореждане на ищеца е указано,че ако не отстрани нередовностите на исковата молба в дадения срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

С молби от 11.10.2023г. и от 30.10.2023г.ищецът е оспорил разпореждането с твърдения, че не разполага с доходи от притежаваното от него имущество, а има само разходи и дългове.

С последващо разпореждане на ПРС № 11624/16.10.2023г.е оставена без движение молбата на Г. В. за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по делото.На същия е указано в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на молбата като представи декларация, както и доказателства за това, че:1. върху цялото притежавано от него имущество са наложени обезпечителни мерки;2/респективно той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага (използва за удовлетворяване на свои интереси) 3/ е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ 2 извършване на плащане на дължимата държавна такса, но му е било отказано;

4/ търговските дружества, в който той има дялово участие не осъществяват търговска дейност .На молителя е указано, че ако не отстрани нередовностите на молбата, същата ще бъде оставена без уважение.Разпоредено е и служебно събиране на доказателства за релевантните факти към искането за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски.

Ищецът е уведомил съда, че търговските дружества, в които има участие, никога не са упражнявали търговска дейност. За запорите твърди, че няма информация дали са наложени върху всички негови имущества.

Молителят е представил доказателства, че има публични задължения, както и за наложен запор върху сумите, постъпващи по партидата му в Затвора-Ловеч за вземане в размер на 60 лв.Представил е доказателства, че не е уважена молбата му за работа – резолюция на Началника на Затвора-Ловеч от 20.03.2018г., че към момента няма възможност да му се даде работа.

Представил е и Договор за дарение от 02.03.2019г., сключен между Валери Г.ев В. и Г. В. В., по силата на който Валери В. му е дарявал по 100лв. месечно, при условие сумата да бъде използвана единствено за закупуване на тоалетни принадлежности, храна от лафката на затвора, фонокарти и други вещи от първа необходимост. Представил е и писмо от 05.06.2022г. от ЗатвораПлевен, установяващо, че Г. В. не е работил и не е получавал трудово възнаграждение и сл. бележка от 26.02.2018г. , изд. от Затвора – Ловеч, със същото съдържание.Приложил е и разпечатка на счетоводен баланс по сметката си в Затвора-Ловеч установяваща, че наличността по нея към 29.05.2023г. е 0,32 лв.

От РС Плевен служебно са изискани справки от Агенция по вписванията –Имотен регистър по партидата на Г. В. и на съпругата му, справка от МВР за регистрираните на тяхно име МПС, справка от ТР за регистрираните ЕТ и дружества с тяхно участие, справка от КОНПИ относно образувано срещу Г.

В. производство по гр.д.№ 94/2018г.,справка от затвора –Ловеч, за постъпилите по сметката на лишения от свобода Г. В. от постъпването му в затвора, справка от ТД на НАП за регистрираните трудови договори на съпругата на ищеца и за осигурителния й доход.

За да постанови обжалваното определение,ПРС е приел, че Г. В. В. притежава значително недвижимо имущество, което макар и ипотекирано или 3 с наложени възбрани не го е лишило от възможността да ползва това имущество и да получава граждански плодове от него – наеми. Съдът се е позовал на сключен договор за наем на недвижим имот през 2020г., като е приел, че ищецът получава месечен наем в размер на 1 200 лв., доколкото няма данни договорът да е прекратен.Приел е също така, че молителят е управител на 12 търговски дружества и е член на СД на едно акционерно дружество.Едноличен собственик е на капитала на 4 търговски дружества и е регистриран като ЕТ.По отношение на тези търговци е презумирано, че фирмите носят доход на ищеца.Съдът е съобразил, че ищецът не получава трудово възнаграждение,но е приел, че при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, са покрити всички негови нужди от настаняване, храна, здравеопазване, комунални разходи.ПРС е приел, че от значение за произнасянето са доходите и на семейството на молителя,като е взел предвид и имуществените права на съпругата на ищеца Анелия В.а.Въз основа на справката от ТР,съдът е счел,че същата като управител и едноличен собственик на капитала на „Валенс 2010“ ЕООД, има 68 000лв. неразпределена печалба, а като касови наличности са отразени 33 000лв.Районният съд е приел в мотивите си, че ответникът по иска за отнемане на имущество в полза на държавата Г. В., разполага с активи, върху които са наложени обезпечителни мерки,които активи могат да бъдат освободени от обезпечения, с цел осребряването им за заплащане на разноските и таксите в съдебното производство, но ищецът не е направил такова искане.

Окръжният не споделя изложените от ПРС доводи и съображения.,че молителят Г. В. притежава средства и има финансова възможност да заплати дължимата ДТ и разноски по делото.

На първо място неправилно при депозирана от ищеца още с ИМ и молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски ,ПРС не се е произнесъл по нея,а е оставил исковата молба без движение с указание за внасяне на ДТ в размер на 120 лв.в указан срок.Едва след като се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски и при наличие на влязло в сила определение,с което молбата по чл.83 ал.2 ГПК бъде оставена без уважение ,на ищеца следва да се дадат указания за внасяне на съответната ДТ и при евентуално неизпълнение в срок на тези указания – да се върне 4 исковата молба. В конкретната хипотеза тази поредност не е спазена.ПРС едновременно, с едно и също определение е оставил искането по чл.83 ал.2 ГПК на ищеца Г. В. за освобождаване от ДТ и преди това определение като подлежащо на обжалване да е влязло в сила ,е приел,че в указания срок ищецът не е отстранил нередовностите на ИМ,касаещи внасяне на дължимата ДТ в размер на 120лв.,съответно със същото определение е върнал ИМ и е прекратил производството по делото.Първо следва да приключи производството по чл.83 ал.2 ГПК и в зависимост от произнасянето по него,след това да се преценява дали са налице предпоставките на чл.129 ал.3 ГПК за връщане на ИМ.В този смисъл определението на ПРС, в частта ,в която исковата молба е върната , поради неотстраняване на нередовноститеневнасяне на дължимата ДТ и е прекратено производството по делото е неправилно и следва да бъде отменено.

На следващо място въззивната инстанция счита за неправилен изводът на ПРС,че молителят Г. В. притежава средства и има финансова възможност да заплати дължимата ДТ по делото.В представената декларация за материално и гражданско състояние,Г. В. В. е декларирал,че се намира в затвора от 14 г., не получава месечен доход,има сключен граждански брак,но няма информация за доходите на съпругата си. Относно своето имущество молителят е декларирал че е запорирано и възбранено от КПКОНПИ и не може да се разпорежда с него.Изложените от РС доводи не са съобразени с доказателствата по делото за действителните финансови възможности на молителя.От извлечение по сметка при Затвора – Ловеч на Г. В., за периода от 01.08.2022г. до 07.11.2023г. се установява, че по нея има отчетени постъпления от общо 2616,36 лв. за периода. Постъпленията са от банкови преводи на суми до 150лв., които са изразходвани от него за фонокарти и за пазаруване в затворническата лавка, заплащане на такси, включително и ДТ до 15лв. Постъпленията по тази сметка са преустановени, след като последната постъпила сума/на 04.08.2023г./, в размер на 150лв. е удържана в изпълнение на наложен запор. Посочените по-горе приходи от дарение също са били използвани за целите, които дарителят е поставил като „тежест“ на дарението си “единствено за закупуване на тоалетни принадлежности, храна от лафката на затвора, фонокарти и други вещи от първа необходимост“.Установеното чрез извършените от РС-Плевен служебни справки, не опровергава изложеното в декларацията на Г. В., че не разполага с 5 месечен доход и парични влогове, от които да може да посрещне разноските по делото.Не е опровергано и изложеното в декларацията, подписана под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, че имуществото му е възбранено, респ. запорирано от КПКОНПИ,сега КОНПИ , както и че не може да го декларира конкретно, тъй като за неплатени данъци, НАП и общините са предприели принудителна продажба на част от имуществото. По делото липсват доказателства към актуалния момент – момента на завеждане на делото, респ. момента на произнасянето на съда, за наличието на какъвто и да било редовен месечен доход на Г. В., до който той да има достъп и от който да разпореди изплащането на такси и разноски за заведеното от него дело. Обстоятелството, че притежава право на собственост върху недвижими имоти, не е достатъчно за да обоснове извода, че тези имоти носят доход на собственика и че той може да се разпореди с някои от тях, за да води гражданско дело.Както се посочи по-горе имуществото е възбранено/ запорирано от КОНПИ в полза на държавата. Съдебната практика за подобни случаи приема, че достъпът до правосъдие не следва да бъде ограничаван и да води до принуждаване на собственика да се разпореди с имуществото си, с цел покриване на разходи за ДТ.