Решение № 2621 от 28.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2621 гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110128392 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от /фирма/, искова молба, насочена против М.М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2163.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с абонатен № 237918, представляващо ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 311.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 28.09.2020г., 52.75лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 11.05лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по описа на СРIIIГО, 180-ти състав.

Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е 1 извършвано от дружеството /фирма/, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2163.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с абонатен № 237918, представляващо ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата, 311.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 28.09.2020г., 52.75лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и 11.05лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по описа на СРIIIГО, 180-ти състав.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в исковото и заповедното производство в размер на 386.52лв., от които 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 185.76лв. – държавна такса исковото производство, 50.76лв. – държавна такса заповедното производство и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение заповедното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 2163.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м. 04.2019г., за жилище с абонатен № 237918, представляващо ап. № 100, находящ се в /жилищен адрес/, ведно със законна лихва от датата на 2 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата, 311.12лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 28.09.2020г., 52.75лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата и 11.05лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2017г. – 28.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48285/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ОСЪЖДА М. АНГ. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 386.52лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – /фирма/.

Решението, по аргумент от 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3