Решение № 802 от 28.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. гр. Хасково, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100713 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“*******, против „СГС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203576697, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.

„*******, за сумата 20 713 лева с правно основание чл.128, т.2 от КТ, а именно - неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2020 год. до 06.03.2023 год., с изключение на времето от 20.06.2020 год. до 19.09.2020 год. и за сумата 780 лева с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ – за неподадено предизвестие, ведно със законната лихва върху посочените главници.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трудовоправни отношения, които са прекратени със Заповед № 1/ 06.03.2023 год. на основание чл. 325, ал.1 от КТ. Заповедта била връчена лично на ищеца на 06.03.2023 год., от която дата породила своето правно действие. Твърди, че към датата на прекратяването на трудовия договор са били начислени, но не били изплатени трудови възнаграждения за времето от 01.04.2020 год. до 06.03.2023 год. общо в размер на 20 713 лева, в това число 5616 лева за 2020 год.; 6028 лева за 2021 год.; 7 569 лева за 2022 год. и 1500 лева за 2023 год.

От посочения исков период ищецът твърди, че следва да бъде изключено 1 времето от 20.06.2020 год. до 19.09.2020 год., през което време е получавал обезщетение за временна неработоспособност. Навеждат се доводи и за неправилно посочване в процесната заповед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като липсвали доказателства за прекратяването му по взаимно съгласие, поради което му се дължало и обезщетение по смисъла на чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 780 лева. Ищецът претендира законна лихва върху главниците и деловодни разноски. Моли за решение в горния смисъл.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено, че страните през исковия период са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор № 005/22.01.2019 год., съгласно който ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил /международни превози/. Видно от представената Заповед № 001/06.03.2023 год. е, че трудовите правоотношения са били прекратени на основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие.

Заповедта е влязла в законна сила и е породила своето действие.

По делото бяха представени писмени доказателства, които съдът допусна.

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която не бе оспорена от страните и заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че за исковия период работодателят ответник в настоящото производство, е начислявал суми по месеци и години за дължимото трудово възнаграждение. В тази насока вещото лице е посочило, че за 2020 год. в разплащателните ведомости са били начислени суми в размер на 3668,02 лв.; за 2021 год. - 4752,07 лв., за 2022 год.- 6146,79 лв. и за 2023 год. - 1107,15 лв., или общо сума от 15 674,03 лв., като различните начисления в размера на трудовото възнаграждение вещото лице е установило, че се дължи на ползваните от ищеца отпуски по болест и платени такива. Вещото лице е констатирало също, че няма положени подписи във 2 ведомостите от ищеца срещу получател на сумите. Същевременно обаче от заключението се установява, че има извършени плащания по банков път, като в преводните документи като основание съществуват записвания „командировки“ или „командировки, аванси“. Установено е, че всички суми, преведени по банков път, са били превеждани по сметка на ищеца, открита в „Банка ДСК“. В същата насока са и представените многобройни писмени доказателства.

С оглед направените възражения от ответника и във връзка с длъжността, която е заемал ищецът, вещото лице е извършило проверка и е дало заключение и за сумите, които са се дължали на ищеца за командировъчни и в тази връзка получени от него аванси. В тази насока вещото лице дава заключение, че на ищеца са били преведени суми в размер на 45 324,96 лв. по банков път и изплатени на каса суми в размер на 1260,24 лв. Като краен извод вещото лице дава заключение, че ответникът е дължал на ищеца за целия исков период суми за трудови възнаграждения, както и такива за командировки, в общ размер на 46 557,29 лв., като в т.ч. е включено и дължимото обещтение по чл.224, ал.1 от КТ /за неползван платен годишен отпуск/, а общият платен размер на задълженията от страна на ответника спрямо ищеца възлиза на сумата 46 585,20 лв., т.е. надплатени са били суми от 27,91 лв.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за неоснователни. Както бе посочено и по-горе, по несъмнен начин се установи, че ответникът е изпълнил задължението си да заплаща на ищеца отработеното трудово възнаграждение, наред с другите плащания под формата на командировки, аванс за командировки и др. Съдът счита, че независимо от основанието, което е било записано в платежните нареждания за извършените преводи по банковата сметка на ищеца, реално той е получавал и своите трудови възнаграждения. Още повече, че от заключението на вещото лице не се установява на ищеца да се дължат суми за комнадировки, извън посочената и изплатена такава в размер на 30 883,26 лв.

Ето защо, следва да се приеме, че разликата над тази сума до реално преведената от 46 585,20 лева е именно плащане за работна заплата / 15 674,03 лв/.

В изложения смисъл съдът намира, че за исковия период предявения иск 3 за заплащане на трудово възнаграждение е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Ще следва да се отхвърли и иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ - обезщетение за неподадено предизвестие, тъй като с оглед основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение /чл.325, ал.1 от КТ/, такова не се дължи.

Следва да бъде посочено, че съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение.

Видно от събраните по делото писмени доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице е, че тези свои задължения работодателят е изпълнил. Трудовото възнаграждение е било начислявано помесечно и по години и е било изплатено на работника по банков път, по негова сметка в „Банка ДСК“, като следва да се отбележи, че това е един от допустимите от закона начини за изплащане на трудово възнаграждение.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2 400 лева, произтекли от платено възнаграждение за адвокат в размер на 2 160 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 240 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДЯВЕНИТЕ от С. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“****** против „СГС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203576697, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. “*******, искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата от 20 713 лева, а именно - неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2020 год. до 06.03.2023 год., с изключение на времето от 20.06.2020 год. до 19.09.2020 год. и за сумата от 780 лева с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ – за неподадено предизвестие, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“********, да 4 заплати на „СГС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203576697, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. “********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2400 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

_/п/ не се чете.

Съдия при Районен съд – Хасково: вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.

5