Решение № 1324 от 28.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Русе, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520106039 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Постъпила е молба за издаване на заповед за защита от А. К. А. против С. С. Д., в която се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство около 3 години, от което имали родено дете – С.С. Д., роден на ****г. Разделили се през 2017г. и въпреки, че от тогава минали 9 години, ответникът продължавал периодично да й звъни по телефона и да я обижда, да й изпраща съобщения с нецензурно съдържание, да ходи на работното й място и да вдига скандали. Няколко пъти ходил в дома на майка й и при работодателя й, за да им обяснява каква „курва“ и „боклук“ била.

Молителката твърди, че на 19.08.2026г. около 14.00 ч. била на ул. „***“ в гр. Русе, пред магазин „***“, който се намирал срещу фризьорския салон, в който работела и разговаряла с нейн познат. Отнякъде се появил ответника, отишъл при тях и започнал да й крещи и обижда, като я нарекъл „мишка долна“, „курва“, „боклук“. Заявил, че ще види какво ще направи с нея, като я заплашил, че ще я убие и ще я запали. Молителката била принудена да се скрие в колата на своя познат, като го помолила да я откара далеч от ответника. Страхувала се от него и счита, че с поведението си той създавал реална заплаха за живота и здравето й.

1

С оглед на изложеното се моли на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т.4 от ЗЗДН да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да му бъде забранено да приближава жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, да му бъде забранено да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, както и на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН същият да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Моли се всички мерки да бъдат наложени за срок от 18 месеца. Претендира се ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не отрича за среща между двамата на посочената в молбата дата – 19.08.2026г., както и това, че е „възможно“ тогава да е нарекъл молителката „путко“, „курво“, да е казал на нея за приятеля й „боклуци“, както и да се е заканил на приятеля й, казвайки на нея „ще видиш какво ще му се случи на ***“. И преди този случай между тях имало подобни „филми“, включително случаи, в които да я заплашва. Отрича обаче да е заплашвал молителката с убийство и запалване и твърди, че е „потресен от тези нейни думи“.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че страните са съжителствали на съпружески начала и имат общо дете – С.С. Д., род. на ****г. От около 9 години са разделени, като детето живее заедно със своята майка.

Свидетелят А. Г. Ч. установява, че познава молителката от около 15 години, а ответникът го бил виждал, но не познавал. На 19.08.2026г. имал уговорка с А. да я вземе от работа и я чакал да излезе от салона. Бил с автомобила си. Когато тя се приближила към него, ответникът се появил и започнал да я обижда, наричал я „курва и мишка“, заплашвал я, че ще я „убие и запали“. От нейна страна нямало никаква провокация. Тя се уплашила и се качила в колата на свидетеля разтреперана, а тоя я откарал у тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство, интимна връзка или които обитават едно жилище.

В настоящия случай, страните са лица, които са съжителствали на съпружески начала и имат общо дете, т.е молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН, и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

В молбата е описан инцидент между страните, изразяващ се в отправяни обиди и заплахи на публично място в присъствието на свидетели. В изложеното от ответника становище в съдебно заседание, същият признава голяма част от твърденията на молителката, включително признава и за предходни случаи на отправяни от него към нея обиди и заплахи. Същите безспорно следва да се квалифицират като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, още повече при съобразяване на вида на обидите и заплахите, мястото на което са изречени, както и цялостното поведение на ответника, включително и в проведеното съдебно заседание, в което също демонстрира агресия по отношение на молителката, отправя обиди по отношения на нейни приятели и познати, използва груб и нецензурен език и няма критично отношение към поведението си.

Също така изложеното в молбата се подкрепя и от свидетелските показания на присъствалия на инцидента А. Ч., чиито показания съдът няма основания да не съобрази.

По изложените съображения и с оглед личното впечатление придобито от съдебния състав от поведението на ответника, молбата следва да бъде уважена по отношение на поисканите мерки за защита по чл. 5, ал.1 т.1 т.3 и т.4 ЗЗДН за максимално предвидения от закона срок от 18 месеца, доколкото тези мерки следва да подействат превантивно относно бъдещи прояви на насилие от ответника към молителката.

При този изход на спора ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 12,78 евро, 3 както и направените от молителката разноски за настоящото производство в размер на 200 евро платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че по отношение на А. К. А. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №7, адв. Р. Х., е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от С. С. Д.

ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****.

ЗАДЪЛЖАВА С. С. Д. ЕГН**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. К. А. ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА на С. С. Д. ЕГН********** да приближава на по-малко от 50 метра А. К. А. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения погоре адрес, месторабота и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 21.08.2026г.

ЗАБРАНЯВА на С. С. Д. ЕГН********** да осъществява контакт с А.

К. А. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца, считано от 21.08.2026г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, С. С. Д.

ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 12,78 евро.

ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати на А. К. А. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №7 сумата от 200 евро разноски за настоящото производство.

Препис от решението да се връчи на страните и на ОДМВР – Русе.

Да се издаде заповед за защита.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен срок считано от 28.09.2026г.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5