Определение № 415 от 16.03.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 167/2023
- Вид
- Определение № 415
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 16.03.2023
- Състав
- Марио Първанов, Николай Иванов, Маргарита Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415 гр. София, 15.03.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марио Първанов
Членове:
Маргарита Георгиева
Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Частно касационно гражданско дело № 20238003100167 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на вх.№ 4387/19.05.2022 г. на М. Д. М., град София, срещу определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д. №943/2022 на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2506/28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2094/2021 г. на Апелативен съд - София и е прекратено производството. В обжалваното определение е прието, че с определението на САС се потвърждава разпореждане на Софийския градски съд за връщане на въззивната жалба на М. Д. М. в частта, с която се прекратява брака му с И. И. М.. Решението по брачните искове е изключено от касационен контрол, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК. адвокат Й. разноски.
Ответницата И. И. М., със съдебен адрес – град София, чрез Б., оспорва частната жалба. Претендира деловодни
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно е направен извод в обжалваното определение, че според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по брачни искове. Съгласно изричната разпоредба на 1 чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответницата по частната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д.
№943/2022 на Върховния касационен съд, IV г.о.
ОСЪЖДА М. Д. М., град София, да заплати на И. И. М., със съдебен адрес – град София, 300 лв. деловодни разноски.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2