Определение № 1592 от 21.04.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592

Хасково, 21.04.2026 г.

Административният съд - Хасково - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА частно административно дело № 20267260700094 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т. Г. Д. - лично и като представляващ малолетната Г. Т. Д., и от Н. Т. Д. - непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща - тримата чрез упълномощен представител, срещу Решение №РД-Е112-6 от 12.01.2026г. на Управител на НЗОК София. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Наследодателката на жалбоподателите кандидатствала за издаване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване. При извършената проверка от административния орган било установено, че предложеното лечение в Германия не било включено в пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Така било счетено, че не били налице предпоставките за издаване на разрешение и с Решение №РД-Е112-184 от 15.11.2024г. на Управител НЗОК било отказано възстановяване на разходите. Това решение било отменено от съда – а.д.№1256/2024г. на ХАС, оставено в сила от ВАС – а.д.№1256/2024г. Съгласно дадените указания от съда органът издал обжалвания в настоящото производство акт, с който е прекратил производството поради установена недопустимост. Мотивите на акта не били ясни и не бил в установената форма, тъй като се счита, че били формални. Посочените в акта експертни становища не давали отговор от какво естество, в какъв период и поредност, от кого и при какви условия следвало да се лекува пациентът, а това било нарушение на чл.35 от АПК. Подробно се обсъждат разпоредбите на Наредба №5/2014г. и ЗЗО, касаещи предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. Не било ясно защо органът счита, че предложеното лечение не попада в обхвата на здравните услуги, подлежащи на предварително разрешение, нито имало мотиви относно това дали здравното обслужване не можело да бъде предоставено на територията на РБългария. Иска съдът да отмени Решение №РД-Е112-6 от 12.01.2026г. на Управител на НЗОК София, като преписката бъде върната за ново произнасяне/алтернативно – да бъде задължен органът да възстанови разходите за лечение, като ответната страна бъде осъдена и да заплати направените разноски.

Ответната страна оспорва жалбата и счита, че обжалваният акт е законосъобразен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна със събрания по делото писмен доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

С Искане №Е112-02-25 от 21.10.2024г. – л.30 от делото, наследодателят на жалбоподателите - М. Й. Б.-Д. /Удостоверение за наследници от 12.12.2024г. – л.9/, е заявила, че иска издаване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване. Представена е Декларация по чл.20, ал.4, т.3 от Наредба №5/21.03.2014г., Ваучер за организация на програма за медицински услуги, Резервация за здраве – фактура от 10.10.2024г. за общо 33 856,00 евро, Информационно писмо, Епикризи от МБАЛ Доверие и УБ Софиямед, както и от УМБАЛ Еврохоспитал, Решение на ОКОК №1329 от 22.03.2024г., Медицински протокол на ЛКК №4159 от 17.07.2024г., резултати от изследвания.

След като е разгледано искането с Решение №РД-Е112-184 от 15.11.2024г. на Управител на НЗОК е отказано издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. При проведеното съдебно оспорване с Решение №5843/11.06.2025г. по а.д.№1256/2024г. на ХАС, оставено в сила с от ВАС – а.д.№1256/2024г., решението на Управител НЗОК е отменено и преписката е върната за ново произнасяне – за надлежно мотивиране на акта при излагане на корелативни правни и фактически основания.

Съгласно Протокол №Е112-04-879/06.11.2025г. на специализираната постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК е изискана от Дирекция ММДДД информация – дали предлаганото от чуждо ЛЗ лечение попада в пакета медицински дейности, заплащани от НЗОК, като ако това не е така какви са причините да не попада в пакета мед.дейности, заплащани от НЗОК, и дали в ЛЗ в България се прилагат други видове лечение за конкретното заболяване, които да попадат в пакета.

На 12.11.2025г. е постъпила Докладна записка №Е112-02-25 от Директор Дирекция Методология на медицинските дейности и на денталните дейности, съгласно която медицинските дейности, които НЗОК заплаща, са определени в Наредба №9/10.12.2019г. и предложението за лечение не е включено в Наредбата и не влиза в пакета от медицински дейности, заплащани от НЗОК.

С Протокол №Е112-04-925/21.11.2025г. на специализираната постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК е прието, че подаденото заявление не попада в хипотезата за недопустимост съгласно изброените предпоставки в чл.10, ал.1 от Наредба №5/21.03.2014г. и в съответствие чл.12, ал.3 от Правилата за дейността на специализираната комисия, утвърдени с №РД-16-40/07.06.2024г., е допустимо за разглеждане. Поради това са изискани становища от външни експерти относно характера на заявената здравна услуга /дали е утвърден метод за лечение или е експериментален такъв; прилага ли се методът на територията на РБългария; какви други методи са възможни и дали могат да бъдат предоставени на територията на РБългария; какви са конкретните възможности за лечение и каква е тяхната успеваемост; съществува ли специфичен риск за здравословното състояние на пациентката от прилагането на предложения метод за лечение/.

Изисканите становища са представени в преписката – л.163 и сл. от делото.

След обсъждане на становищата с Протокол №Е112-04-5/07.01.2026г. специализираната постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК приема, че предлаганото лечение не присъства в пакета медицински дейности, заплащани от НЗОК съгласно чл.45, ал.1, т.1-14 от ЗЗО, както и съгласно Наредба №9 от 10.12.2019г. не попада в обхвата на здравните услуги по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредба №5/21.03.2014г. и приложението към нея. Поради това се счита, че искането не е допустимо и производството следва да се прекрати, в какъвто смисъл дава предложение на Управителя на НЗОК.

Изготвено е Мотивирано предложение №Е112-02-25/09.01.2026г. – л.225 и сл.

С Решение №РД-Е112-6/12.01.2026г. на Управител на НЗОК и на основание чл.22, ал.2 от Наредба №5/21.03.2014г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване във вр. с чл.27, ал.2, т.6 от АПК и чл.3 и чл.5, ал.4, т.1, пр.1 от Наредба №5/21.03.2014г. и във вр. с чл.45, ал.1, т.1-14 и чл.80д, ал.3 от ЗЗО е прекратено производството по административната преписка по искане №Е112-02-25 от 21.10.2024г. Изложени са мотиви, че при проверка на предпоставките за допустимост са установени специални изисквания, установени със закон – видно от представено становище на проф.д-р Д. предлаганата терапия не присъства в пакета медицински дейности, заплащани от НЗОК, съгласно чл.45, ал.1, т.1-14 от ЗЗО, а така искането се отнася за здравна услуга, която не е в обхвата на чл.3 от Наредбата и на основание чл.80д, ал.3 от ЗЗО здравноосигуреното лице не може да упражни правото си на трансгранично здравно обслужване по отношение на заявената здравна услуга. Не било изпълнено специално изискване, установено с разпоредбите на чл.3 и чл.5, ал.4, т.1, пр.1 от Наредбата и чл.80д, ал.3 от ЗЗО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.197 от АПК от лица с правен интерес срещу индивидуален административен акт, издаден по искане на наследодателя им, който ги засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество, е основателна.

Решение №РД-Е112-6/12.01.2026г. на Управител на НЗОК представлява отказ на административния орган да се произнесе по същество по отправеното искане №Е112-02-25 от 21.10.2024г., поради което и настоящото производство се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Съдебното оспорване по този ред има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за нередовността и недопустимостта на искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са основанията за издаване на искания акт. В правомощията на съда, произнасяйки се с определение, е да отхвърли жалбата или да отмени отказа за произнасяне по същество, като изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество /чл. 200, ал. 1 АПК/. Процесният казус обхваща хипотезата, при която административният орган не е разгледал заявлението за издаване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, като е оставил без разглеждане постъпилото заявление на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.3 и чл.5, ал.4, т.1, пр.1 от Наредба №5/21.03.2014г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и чл.80д, ал.3 от ЗЗО.

В настоящия случай решението е издадено от компетентен орган /чл.25 от Наредба №5/21.03.2014г./, в установената писмена форма, при липсата на процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съгласно чл.80д, ал.3 от ЗЗО здравноосигурените лица могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. Съгласно чл.3 от Наредба №5/21.03.2014г. право на трансгранично здравно обслужване имат всички здравноосигурени в НЗОК лица по отношение на здравните услуги по чл.45, ал.1, т.1-14 от ЗЗО, а по отношение на здравните услуги, заплащани от бюджета на Министерството на здравеопазването, право на трансгранично здравно обслужване имат всички български граждани и лица по чл.83, ал.1 и 3 от ЗЗ. С разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от Наредбата се въвежда правилото, че не се възстановяват разходи за здравни услуги, които не са в обхвата по чл.3 или са изключени от правото на трансгранично здравно обслужване с чл.4.

Всяко лице, което е здравноосигурено лице може да упражни правото си да иска да му бъде издадено предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване – във връзка с възможността за упражняването на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в ЕС по реда на Директива 2011/24/ЕС на ЕП и на Съвета от 09 март 2011г., като административният орган има задължение да разгледа заявлението и да издаде решение по него.

На основание чл.27, ал.2 от АПК и чл.22 от Наредба №5/21.03.2014г. административният орган – в случая Управител НЗОК – след преценка на специализираната комисия, следва да провери предпоставките за допустимостта на искането в производството по издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба №5/21.03.2014г. предпоставките за допустимост са посочени изрично в чл.10, ал.1, т.1 – 3 от Наредбата - 1./ липса на влязъл в сила индивидуален административен акт – решение по заявление на същото лице със същия предмет; 2./ липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3./ наличие на правен интерес на лицето, което претендира възстановяване на разходи, като между страните няма формиран спор относно липса на пречки по чл.10. Напротив – в Протокол №Е112-04-925/21.11.2025г. има изрично изявление относно допустимостта на искането, както и последващите действия са съгласно чл.14 от Правилата за дейността на специализираната комисия, утвърдени с №РД-16-40/07.06.2024г. /изискани са становища от външни експерти/. След постъпилите становища и тяхното обсъждане на основание чл.16 от Правилата Комисията е следвало да изготви мотивираното си предложение за издаване на разрешение или отказ, както и именно с решение за отказ/разрешение, т.е. по същество, е следвало да се произнесе Управител на НЗОК. Но неправилно в случая административният орган сочи като пречка за разглеждане на искането наличие на други специални изисквания, установени със закон. Изрично посочените такива в акта са чл.3 и чл.5, ал.4, т.1, пр.1 от Наредба №5/21.03.2014г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и чл.80д, ал.3 от ЗЗО, а те не съставляват други специални изисквания, установени със закон, по смисъла на чл.27, ал.2, т.6 от АПК, за да се формира извод за недопустимост на искането от 21.10.2024г. Разпоредбата на чл.80д, ал.3 от ЗЗО не формулира основание за недопустимост, доколкото такива изрично са предвидени в чл.10 от Наредба №5/21.03.2014г. Още по-малко разпоредбите на чл.3 или чл.5 от Наредба №5/21.03.2014г. сочат условия за недопустимост, тъй като установят условията за издаване на отказ/разрешение, а не условия за разглеждане на самото искане. В действителност в оспореното решение органът има изложени мотиви по същество, но независимо от това счита, че предпоставките относно основателността на искането са предпоставки по допустимост /извън изрично посочените по чл.22 от Наредбата/ и неправилно прекратява производството.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f08f4651-24c8-48b6-9d0b-575f7a90b505