Решение № 2750 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2750 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100103363 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с от 04.05.2022 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ****, срещу М. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, както следва: сума в размер на 16 812.12 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2011 г., ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 1 122.41 евро, представляваща договорна лихва за периода 21.05.2013 г. – 28.11.2013 г., сума в размер на 150.96 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2013 г. до 28.11.2013 г., сума в размер на 30 евро, представляваща заемни такси. Претендира разноски в заповедното производство в размер на 1 504.87 лв., както и сторените такива в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът обосновава претенциите си с твърдението, че на 29.09.2011 г. страните са сключили Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника бил предоставен потребителски кредит в размер на 20 000 евро при възнаградителна лихва в размер на 8.45% годишно (0.02 % на ден), а последната се е задължила да погасява кредита. Срокът за издължаване на кредита бил 96 месеца, считано от усвояването му, а за падежна дата било определено 16-о число на месеца. Сочи, че в чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление било уговорено, че при непогасяване на месечни вноски и допусната забава за плащане на месечните 1 вноски повече от 90 дни, кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

Поддържа, че плащането по кредита било преустановено от ответника и кредитът станал предсрочно изискуем на 17.09.2013 г. Посочва, че дори да се приеме, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост, то към момента на подаване на исковата молба вземането е изискуемо на краен падеж, който бил изтекъл на 29.09.2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е ангажирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Прави възражение за изтекла погасителна давност поради обстоятелството, че последното изпълнително действие спрямо длъжника по изпълнително дело № 20148630403781 по описа на ЧСИ С.Х. е предприето на 12.09.2014 г., а следващото – осъществено по изпълнително дело № 20218600400201 по описа на ЧСИ В. М., е от 12.02.2021 г. По същество оспорва основателността на начисляване на законна лихва по отношение на индивидуалните погасителни вноски с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 29.11.2013 г. Прави възражение за прекомерност на претендираната санкционираща лихва. Оспорва основателността и размера на претенциите за наказателна лихва и заемни такси. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От фактическа страна:

По делото не се спори, че между „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, и М. И. В., ЕГН **********, на 29.09.2011 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 20 000 евро. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл. 7 от представения по делото договор падежната дата за издължаване на месечните вноски е 16-о число на месеца. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че отпуснатата сума по договора за кредит е изцяло усвоена от кредитополучателя на 29.09.2011 г.

Установява се по делото, че вземането на банката кредитор е било обезпечено със залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД на кредитополучателя по силата на сключен между страните договор за залог от 29.09.2011 г.

В чл. 8 от процесния договор е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8.45 % годишно или 0.02 % на ден. Съгласно чл. 7.1. от приложените по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление този променлив лихвен процент е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се 2 променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора, като методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите му и промените му се оповестяват в офисите на кредитора на Интернет страницата му. В чл. 7.3. от Общите условия е предвидено, че при промяна на лихвения процент кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Макар вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза (виж протокол от открито съдебно заседание, проведено на 29.03.2024 г. – л. 35) да е посочило, че банката е осъществила промяна на приложимия по кредита лихвен процент от 8.45 % на 13.5 %, по делото не са представени доказателства ищецът да е представил на кредитополучателя подобна информация с оглед посочените изисквания на чл. 7.3. от Общите условия.

Съгласно чл. 19.1. от процесните Общи условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. По-нататък, чл. 19.2. предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 20.1, б. „а“ от процесния договор кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница.

Неразделна част от договора за кредит е приложеният по делото погасителен план (л. 12-13 по гр.д. 23723/2022 г. по описа на СРС).

Представено е и извлечение от счетоводни книги за сметка № 19795442 от 29.11.2013 г. по Договор за кредит от 29.09.2011 г., съгласно което датата на краен падеж на процесния кредит е 29.09.2019 г. Посочено е, че по отношение на последния е настъпила предсрочна изискуемост на 17.09.2013 г. на основание чл. 19.2. от Общите условия. Същото се установява и от приетото по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза. Анюитетните вноски са били редовно заплащани в периода от 16.10.2011 г. до 16.04.2012 г. На падеж 16.05.2012 г. е осъществено първо частично плащане и от тогава до 17.06.2013 г. включително са правени частични плащания по главница и закъснения по плащане на договорната лихва. Видно от заключението на вещото лице, редовното погасяване на кредитното задължение от страна на ответника е окончателно преустановено на 16.07.2013 г.

От приложените по делото писмени доказателства се изяснява, че „Банка ДСК“ АД е предприела действия по събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. По така подаденото заявление, 3 депозирано в съда на дата 29.11.2013 г., е образувано гр.д. № 50055/2013 по описа на Софийски районен съд, 45 състав, по което на 06.01.2014 г. е уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С определение № 20203195 от 26.10.2021 г. е спряно изпълнението на издадената на 06.01.2014 г. по ч.гр.д. № 50055/2013 г. по описа на СРС, 45. състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу М. И. В., въз основа на която е издаден изпълнителен лист и по който е образувано изп. дело № 202118600400201 по описа на ЧСИ В. М..

Във връзка с подадена частна жалба от М. В. против разпореждането от 06.01.2014 г. на СРС, 45 състав по ч.гр.д. № 50055/2013 г. за издаване на заповед за допускане на незабавно изпълнение, е образувано ч.гр.д. № 14090/2021 г. по описа на СГС, I-Ж състав, по което с окончателно определение от 06.12.2021 г. обжалваното разпореждане е отменено в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение на процесната заповед и е обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист.

От правна страна:

По претенцията с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16 812.12 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2011 г.:

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването /виж решение №

64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014г. на ВКС, IV г. о./.

Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата, водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем, и 2./ уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то само ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в 4 договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – виж решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. №2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. №2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС.

Както бе по-горе посочено и се установява от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, редовното погасяване на задължението на кредитополучателя е било окончателно преустановено на 16.07.2013 г., като към 17.09.2013 г. (датата, на която банката твърди да е обявила предсрочна изискуемост на кредита) броят на пропуснатите вноски с настъпил падеж е бил равен на 4. Последно плащане по кредита е било осъществено на 17.06.2013 г. В настоящият случай ответникът не оспорва осъществяването на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочна изискуем, поради което съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2013 г., тоест преди подаването на 29.11.2013 г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от страна на кредитора.