Решение № 66 от 17.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бяла Слатина, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410101667 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1421, ул.”Д. Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С.

– Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника П. Г. Н. с ЕГН ********** от с.К., обл.Враца, ул.“Г.Д.“ № 12, за сумата 12 519,18 лева, представляваща главница по договор за кредит № 7053284509/03.05.2022г., сумата 2824,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 27.03.2023 г., сумата 532,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 24.04.2024 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.№605/2024г. по описа на РС – Бяла Слатина) до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника П. Г. Н. , чрез Адвокатско дружество „Д. М.“ и адв.Д. М. от САК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорила като нередовна и.м., респ.неоснователна по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложени е ч.гр.д.№605/2022 г. описа на РС-Б.Слатина. Приета е по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприетo от съда, като обективно и обосновано.

1

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявена е искова молба за признаване за установено, че ответницата дължи сумите:

12 519,18 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7053284509/03.05.2022 г., 2824,36 лв. – договорна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 27.03.2023 г.; 532,55 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.06.2023 г. до 11.04.2024 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /24.04.2024 г./ до окончателното плащане; по 317,52 лв. – държавна такса за заповедно производство и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че банката е образувала ч.гр.д.№605/2024 г. по описа на РС – Бяла Слатина по реда на чл.417 от ГПК. С издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е образувано изп.д.№1733/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег.№899.

Посочва се още, че на 03.05.2022 г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит №7053284509 с ответницата. На основание сключения договор е предоставен кредит в размер на 15 000 лв., като съгласно чл.7 ал.1 от Договора е посочено, че средствата по кредита се предоставят от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в банката. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по сметката посочена в чл.11. Общото крайно задължение по договора възлизало на 26 087,45 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни вноски, от които 47 по 543,49 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 543,42 лв.

Сочи се, че уговореният лихвен процент между страните е 30,39 %, като по този начин ответницата се е задължила да върне месечни вноски от два компонента /главница и договорна лихва/. С част от получената сума кредитополучателя е рефинансирал свое задължение по договор за потребителски кредит №7000977196 в размер на 4998 лв.

Поддържа се, че ответницата е преустановила плащанията по договора, като непогасени са вноски с падежи 05.06.2023 г., 05.07.2023 г. и 05.08.2023 г. Посочва, че е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, което според приложените доказателства е получено лично от ответницата.

Предвид тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сумата от 15 876,09 лв., представляваща сбор от процесните суми.

В срока за отговор по чл.131 от ответницата е депозиран отговор чрез пълномощника й Д. М.. Оспорва иска като неоснователен, като договорът за потребителски кредит недействителен, поради противоречие с ЗПК, направено е възражение за нищожност на целия договор. Направено е възражение за клаузата ГЛП, което е в размер на над 40 %, поради накърняване на добрите нрави.

2

Поддържа се, че възнаградителната лихва е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на заемодателя като насрещна престация за ползването на предоставените от него парични средства. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е ограничено от разпоредбата на чл.9 ЗЗД, като и че няма установен универсален критерий кога договорената лихва е несъвместима с добрите нрави.

Сочи се още, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният лихвен процент в България е бил 0,00 %, а размерът на законната лихва е в размер на 10,00 %, като договореният лихвен процент по кредита е бил четири пъти над законната лихва. В подкрепа на твърденията е цитирана съдебна практика.

Поддържа, че при нищожен договор за кредит се дължи връщане само на чистата главница, която е в размер на 15 000 лв.

В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са представили допълнителни доказателства.

От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено.

От представеното заключението се установява, че по Договор №7053284509/03.05.2022 г., към момента на подаване на заявление по чл.417 от ГПК -24.04.2024 г. размерът на платените суми са общо 7160,32 лв., като са погасени следните компоненти: главница в размер на 2480,82 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 4583,01 лв. и обезщетение за забава в размер на 96,49 лв. Размерът на останалите неизплатени задължения по компоненти по процесния договор към 24.04.2024 г. възлиза на общо 15 876,09 лв., в т.ч. главница в размер на 12 519,18 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 2824,36 лв. за периода от 05.06.2023 г. до 27.03.2024 г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 532,55 лв. за периода от 05.06.2023 г. до 11.04.2024 г.

От заключението се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си, като е превело заемната сума на ответницата на 03.05.2022 г..

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата П. Г. Н. в качеството й на длъжник, на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 376/26.04.2024г. и изпълнителен лист № 313/26.04.2024г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след депозирано в срок възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочено в заповедта за изпълнение.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното 3 производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за кредит № 7053284509/03.05.2022г. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парични задължения очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.

Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №605/2024 г. по описа на БСлРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената експертиза.

Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №605/2024 г. по описа на БСлРС, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за парично задължение въз основа на документ № 376/26.04.2024г. и изпълнителен лист № 313/26.04.2024г. за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадените заповеди са връчени на длъжника Н. лично, чрез ЧСИ И.Ц. с район на действия ОС-Враца. Същата е депозирала в законоустановеният срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД основава претенцията си въз основа на сключен договор за потребителски кредит № 7053284509 от 03.05.2022г., по силата на който е предоставил на ответницата кредит в общ размер от 15 000 лв., която сума ответницата се е задължила да върне по установения между тях начин - чрез 48 равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от 4

Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Въз основа на попълнено от ответницата П. Н. заявление-декларация за установяване на договорни отношения с „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-гр.София, между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053284509 от 03.05.2022г. От договора се установява, че ответникът като кредитополучател, е получил от ищеца, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 15 000,00 лева. В договора е уговорен годишен процент на разходите 34,78 %, годишен лихвен процент 30,39 %, лихвен процент на ден, представляващ 1/360 част от годишния лихвен процент. При тези договорки, касаещи лихвата и главницата, общото задължение по кредита е посочено като 26 087,45 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне така посочената обща сума на 47 вноски от по 543,49 лв. и последна изравнителна вноска (48-та) в размер на 543,42 лв. Съгласно погасителния план, месечните погасителни вноски са платими на 5-то число, а последната 36-а вноска е платима на 05.05.2026 г.

В договора за кредит са посочени /чл.15 и сл./: приложимият лихвен процент при просрочие, начините за неговото променяне и стойността на разходите при неизпълнение; последиците за заемополучателя при просрочие на вноските; правото на отказ на потребителя /заемополучателя / от договора; реда за прекратяване на договора. В заявлението-декларация за установяване на договорни отношения ответницата Н. е дала съгласие за обработка на личните й данни и съгласие за сключване на застраховка.