Решение № 120 от 22.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Монтана, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500121 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от В. С. К., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Й. А., срещу Решение № 32 от 19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1079/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3-т и състав, с което е отхвърлен установителен иск за факт по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл.

38, ал. 4, предл. 3 от ЗГР, за признаване за установено, че издаденият от О , област М Акт за смърт № 0027 от 03.12.2019 г. е документ с невярно съдържание относно вписаните в него дата и час (02.12.2019 г., 06:00 часа) на смъртта на Ц И Л ЕГН **********, вместо 03.12.2019 г.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Счита се, че без основание районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите П и А . Изразява се несъгласие с аргумента на съда, поради който те не са приети, а именно, че тези свидетели са разпитани при режим на довеждане. Насочва вниманието към това, че в 1 процесуалния закон, по отношение на доказателствената стойност на показанията на свидетел, не се прави разлика между това дали те са дадени от такъв при режим на довеждане или чрез призоваване. Прави се кратък собствен доказателствен анализ на свидетелските показания, от който се счита, че изводът на съда за крайния резултат на делото е неправилен.

Въз основа на така изложеното, въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Община Б не е подала отговор на въззивната жалба.

В двуседмичния срок заинтересованата прокуратура-гр. Монтана, не е подала становище. страна

Районна

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, е установено, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана странаищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззивницата се явява лично и с двама процесуални представители. Поддържат подадената въззивна жалба. Представят писмена защита, в която подробно излагат съображения защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. За въззиваемата страна не се явява представител.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото и становището на страната, приема следното:

При съобразяване на постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има въззивният съд, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, но 2 недопустимо. Налице е основание за обезсилване на същото, тъй като е постановено срещу ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Съображенията за това са следните:

Производството по разгледания от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от В. С. К., в качеството й на ищец, действаща чрез своя процесуален представител адвокат Й. А., срещу О Б , в качеството й на ответник. С нея е предявен установителен иск за факт по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 4, предл. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

В титулната част на исковата молба като ответник ищцата сочи О Б В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага обстоятелствата, от които счита, че за нея възниква правен интерес от предявяване на този иск. Твърди, че на 02.12.2019 г. чрез договори за покупко-продажба, обективирани в съответните нотариални актове, представени като приложения към исковата молба, е придобила правото на собственост върху посочените в тях недвижими имоти. При тяхното сключване ищцата сочи, че е действала, от една страна, в качеството й на пълномощник на продавача Ц Л , а от друга страна, в лично качество като купувач. Същевременно обаче по отношение на Ц Л има издаден Акт за смърт, в който като дата и час на нейната смърт е записано 02.12.2019 г., 06:00 часа. Правният интерес за предявяване на иска ищцата обосновава и с това, че на 25.02.2020 г. спрямо имотите, които тя е придобила на 02.12.2019 г., от наследниците по закон на Ц Л е предявен иск по чл. 108 от ЗС.

В петитума на исковата молба към съда се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че издаденият от Община Б (съставен в кметство с. Л община Б ) Акт за смърт №ххххх/03.12.2019 г. е неистински документ, в частта му относно датата и часа на смъртта на Ц И Л , с ЕГН **********, в с. Л бивш жител на с. Л 02.12.2019 г., 06:00 часа, като вместо това да се впише като дата на смъртта03.12.2019 г.

В гражданскопроцесуалната теорията се сочи, че „Наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита“.

„Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и ПИ“ (С , Ж.

Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено 3 издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 177).

Едновременно с интереса, съдържанието на гражданскоправния спор определя и надлежните страни, които са легитимирани да участват в производството.

Съдът извършва преценката на допустимост на иска единствено въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. От така изложените в исковата молба обстоятелства става ясно, че поводът за завеждане на настоящото дело, самата претенция, от която е възникнал правният спор за установяване на факт с правно значение-неверността на вписаната в акта за смърт на Ц Л дата на смъртта, е предявен преди това, от наследниците по закона на Ц Л , ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Този иск е предявен, по отношение на имотите, обект на сделки извършени на 02.12.2019 г. сключени между В. С. К. и Ц Л след като според записаното в Акт за смърт № хххх/03.12.2019 г., на същата тази дата в 06:00 ч. сутринта, техният собственик и прехвърлител Ц Л вече е починала. От там за ищцата В.

С. К. възниква правен интерес да предяви установителен иск за факт, като се установи, че записаната дата и час в акта за смърт на Ц Л е не 06:00 ч. на 02.12.2019 г., а на 03.12.2019 г.

Изводимо от обстоятелствата, от които възниква правният интерес на ищцата за предявяване на установителния иск за факт, въззивният съд намира, че правен спор по отношение на това да се установи, че в Акт за смърт № хххх/03.12.2019 г. се съдържат неверни данни по отношение на вписаната в него дата и час на смъртта на Ц Л , е налице между ищцата В. С.

К. и наследниците по закон на Ц Л Именно те е следвало да бъдат конституирани като ответници по иска по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 4, предл. 3 от ЗГР, а не О Б . Искът по отношение на общината е недопустим поради това, че между нея и ищцата няма правен спор. Ищцата обосновава правен интерес от търсене на защита срещу друг, а именно срещу наследниците по закон на Ц Л Правен интерес за предявяване на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК спрямо общината ще е налице само при съществуващ материалноправен спор с нейно участие. В случая не се твърди общината да е страна по конкретен материалноправен спор и да претендира права на ищцата или да отрича такива. Искът е предявен срещу страна, която не претендира, че отразените в акта за смърт дата и час са верни. Интерес от претенция в такъв смисъл имат наследниците по закон на 4

Ц Л Правният спор накърнява не само спорния факт с правно значение, който едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендирания факт с правно значение, защото то засяга определени нейни права. С оглед конкретиката на казуса правата, които могат да бъдат засегнати са тези на наследниците по закон на Ц Л В случая следва да се прави разлика между спорното право (спорния факт с правно значение) и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Именно последното касае пряко ищцата и наследниците по закон на починалата Ц Л .

Първото представлява предмет на иска, защото то е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Интерес да излага такива твърдения имат наследниците по закон на Ц Л , но не и О Б . Те са тези, които имат интерес да отричат спорния факт с правно значение.

Следователно, искът по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК е предявен срещу ненадлежен ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Надлежните, процесуално легитимирани страни в исковия процес са лицето, от чието име се води делото (ищец) и лицето, срещу което се води (ответник). Кои са тези лица следва от заявеният от ищеца спорен факт с правно значение, индивидуализиран и с носителите на правоотношението, от което произтича. Това означава, че при проверка на процесуалната легитимация на страните съдът изхожда не от титулната част на исковата молба, а от индивидуализацията на заявения с нея спорен факт с правно значение. Искът е предявен срещу ненадлежен ответник, ако в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитума е насочен срещу друго лице (в този смисъл е Решение № 50231 от 15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3763/2021 г., ГК, III г. о. на ВКС).

Когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ищецът обосновава правен интерес от търсене на защита срещу друг ответник и в този случай следва да се дадат указания на ищеца да отстрани нередовността като поиска конституирането на надлежния ответник (в този изричен смисъл е Определение № 447 от 04.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3105/2018 г., ГК, IV г. о. на ВКС).

5

При това положение районният съд е следвало да укаже на ищцата за наличието на противоречие между посочен ответник, обстоятелствена част и петитум и че предвид изложеното в исковата молба, искът следва да бъде предявен срещу друг ответник. Такива указания в случая не са давани, а напротив, районният съд ръководейки се единствено от титулната част на исковата молба, в която е посочено, че тя се подава срещу Община Бойчиновци, е разгледал по същество делото и е постановил решение спрямо лице нямащо качеството на надлежна страна, ответник.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ако порокът се констатира от въззивния съд, какъвто е настоящият случай, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.