Определение № 2591 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002102116 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Х. Г. Б., чрез адв. П. С., против решение № 5 от 3. 01. 2025 г. по в. гр. д. № 245/2024 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 500710 от 22.

11. 2023 г. по гр. д. № 429/2017 г. на РС – Разлог, с което е отхвърлен предявеният от Х. Г. Б. и Я. Г. Б. (починала в хода на производството и оставила за единствен наследник по закон Х.

Г. Б.) против В. С. Ш., Е. С. Ш., Г. А. С. и А. Г. С., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците В. С. Ш., Е. С. Ш., Г. А. С. и А. Г. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 691 кв.м., и за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015 г. на нотариус С. В., рег489 НК. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280,, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците Г. А. С., А. Г. С., В. С. Ш. и Е. С.

Ш. (последните двама конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на ответницата М. А. Ш.), с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е поставил за разглеждане правен въпрос, нито е обосновал в какво се изразява очевидната неправилност на решението.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

1

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост с твърдения, че е налице висяща реституционна процедура по ЗСПЗЗ относно процесния имот, който е бил собственост на наследодателя на ищците Г. Х. Б. към включването му в ТКЗС през 1955 г., както и че с решение на ПК – Белица е признато право на възстановяване на собствеността върху имота, но реституционната процедура не е приключила, тъй като в решението на поземлената комисия не са индивидуализирани граници на подлежащия на възстановяване имот и към решението не е издадена скица. След справка констатирали, че ответниците Г. А. С. и М. А. Ш. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност на процесния имот на 24. 04. 2015 г. и на същата дата дарили имота на А. Г. С..

Ответникът А. Г. С. е заявил, че е собственик на имота на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 140/24. 04. 2015 г., а дарителите М. А. Ш. и А. Г. С. са били придобили собствеността на прехвърления имот по давност. Като евентуално придобивно основание сочи и придобивна давност. Ответниците твърдят, че имотът не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като е имал селищен характер, никога не е бил включван в ТКЗС и е владян и ползван от наследодателя на ответниците А. Й. С. още преди образуване на ТКЗС, като никога не е отнеман от владението му – правомерно или без основание. Позовават се на присъединено владение по смисъла на чл. 82 ЗС към владението на наследодателя А. С..

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Г.

Х. Б., починал на 1. 05. 1996 г. Със заявление - декларация от 18.12.1957г. Г. Б. е внесъл в ТКЗС земеделски земи, сред които и нива с площ от 0, 4дка в м. „Св. И.“, [населено място], при съседи П. К., П. А. и Н. Л.. Със заявление вх. №267/13.11.1991г. наследодателят на ищците Г. Х. Б. е поискал възстановяване на собствеността върху земеделски земи, включително и върху описания по-горе имот. С решение № 267/28.01.1994г. на ПК – Б., т. 9, е възстановена собствеността върху нива от 0, 400 дка в [населено място], м. „С. И.“ – без описани граници или друга индивидуализация на имота, като в решението е посочено, че за издаване на нотариален акт е необходима скица с точните размери на имотите. С писмо изх.

№ 94-00-785 от 01.12.2003 г. от Общинската администрация в [населено място] са уведомени наследниците на Г. Банков, че не може да се издаде скица на имота по точка 9 от решението, тъй като същият не е идентифициран с планоснимачен номер и квартал.

С нотариален акт за обстоятелствена проверка върху недвижим имот № 139, том I, peг. № 1312, дело № 86/2015 г. на нотариус С. В., с район на действие PC - Разлог, Г. С. и М. Ш. са признати за собственици, на основание наследство и давност, на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с номер по предходен план ***и ***в квартал ***, с площ на имота 691 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Г. С. и М. Ш. са заплащали дължимите данъци за недвижим имот и такса смет за 1998г., 2006г., 2007г., 2009г.

В разписния лист към кадастралния план на [населено място] от 1962г., имот пл. № ***е записан на А. С., а имот ***- на А. С. и на Г. К..

Въз основа на показанията на всички разпитани по делото свидетели (на ищците и на ответниците) е прието за установено, че спорният имот се намира в м. „Ч.", а м. „Св. И." се 2 намира по-далече и на различно място.

От показанията на свидетелите на ищците Ч., К., С. е признато за установено, че имотът, който е обработван от родителите на Х. Б., е бил на [улица], в м. „Ч.“, с площ от около 700800 кв.м. След м. „Ч.“ е м. „С. П.“ и чак след това е м. „Св. И.“. Имотът им не е имал обща граница с имот на Л., граничи с имот на Ч. В близост има имот на К.. Според свидетеля Ч. имотът бил даден на ищците за ползване от АПК, а според показанията на свидетелката К. същият не е бил включван в ТКЗС.

Според свидетелите на ответниците Б., Б., Б., Ч., имотът на С. е по - малко от декар и се намира в м.“Ч.“, която е в близост до къщите на града, а южно от имота е старият път. Този имот бил обработван от А. С., а след смъртта му от сина му Г. А. С., като в него е имало лозови насаждения и череши, но понастоящем имотът не се обработва. И след създаването на ТКЗС през 1957 – 1958 г. А. С. е продължил да ползва имота, тъй като същият е останал извън границите на ТКЗС. Свидетелката Б. имала лични впечатления от имота от 19881990г. - в имота имало черешови дървета, но знае от майката на ответниците, че преди е имало и лозе. В същия имот не е виждала Х. Б. и майка му – техният имот бил на разстояние около 300 м. от процесния и в него са отглеждали картофи и зеленчуци. През последните 1015 г. С. не обработват имота.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ю. е прието за установено, че в района на процесния имот няма имот, който да е идентичен (напълно или частично) с описания в пункт 9 от Решение №267 от 28.01.1994г. на ОСЗ - гр.

Белица и заявен за възстановяване от наследодателя на ищците в заявлението му под №***като нива от 0, 4 дка в м.“Св. И.“ и при съседи, посочени в опис - декларацията за внасяне в ТКЗС - П. К., П. А. и Н. Л.. По първия регулационен план на [населено място] от 1927 г. имотът е имал земеделски характер. Съгласно кадастралния план на имотите на Воден синдикат „Градини“ на [населено място], Р. от 1940г. в района, за който се твърди, че е спорният имот, няма имот от 0, 400 дка – такъв има извън района на експертизата, тониран в зелено от вещото лице. Следващият кадастрален план от 1959 г. и регулационен план от 1962 г. в кв. ***процесният имот е нанесен като имот с пл.№***с площ от 490кв.м., записан в разписната книга от 1962г. на наследодателя на ответниците А. С., без посочен документ за собственост, и имот с пл. №***с площ от 1 860кв.м., записан в разписната книга от 1962г. на А. С. и Г. К., без посочен документ за собственост. От съседите на имота по описдекларацията от 1957 г. и съседите на имот пл. № ***, който по площ се доближава до площта на заявения за възстановяване, има съвпадение само на един от посочените съседи П. А., но според експерта наличието на един съвпадащ съсед не е достатъчно за идентифициране на имота. В следващия кадастрален план на [населено място] от 2001г. също няма имот с пълна или частична идентичност с посочения в т.9 от Решение №267 от 28.01.1994г. на ОСЗ - гр. Белица и заявен за възстановяване от наследодателя на ищците в заявлението му под №***по преписка №267/13.11.1991г. По одобрената КККР на [населено място] също няма имот с пълна или частична идентичност с посочения в т.9 от Решение №267 от 28.01.1994г. на ОСЗ - гр. Белица и заявен за възстановяване от наследодателя на ищците в заявлението му под №***по преписка №267/13. 11. 1991г. По одобрен през 2011 г.

3

ПУП поземлен имот с идентификатор №***попада с цялата си площ в УПИ ***в кв. ***, отреден за обществено обслужване. При извършения оглед на място вещото лице инж. Ю. е констатирал, че поземленият имот представлява празно, естествено затревило се, нестопанисвано място без огради от север, изток и юг и с масивна тухлена ограда от западната страна, като от изток граничи с черен път. В заседание вещото лице е пояснило, че процесният имот се намира в урбанизирана територия с кадастрален и регулационен план от 1962г., както и че според картния материал местността “Св. И.“ се намира на 350-400 метра североизточно от района, в който се намира процесният имот, който се нарича м. „Ч.“.

От правна страна въззивният съд е приел, че към 2015 г. (издаването на констативния нотариален акт по наследство и давност, с който ответниците се легитимират за собственици на имота) процесният имот бил придобит от М. Ш. и Г. С. по наследство от А. С., който е владял същия от преди образуване на ТКЗС през 1957-1958 г. до смъртта си през 1975 г., към който момент го е придобил по давност. След смъртта му наследниците са продължили да владеят имота до позоваването на давността чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Имотът не е включван в ТКЗС и не е имало законова пречка за придобиването му по давност. Договорът за дарение е породил вещноправно действие в полза на ответника А. Г. С.. Предвид неоснователността на отрицателния установителен иск е приета неоснователност и на претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решението не страда от тежък порок, който може да бъде констатиран от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и 4 с правилата на логиката и науката.