Решение № 4833 от 29.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330105517 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. И., ЕГН ********** против „Ай ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № ********, ведно с приложение № 5 към договор /анекс/ към него № ********, по който клаузата за дължимост на неустойка от 3210,72 лева била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, излизане извън присъщите й функции, уговаряне във вреда на потребителя, противоречие със ЗПК и ЗЗП, невключването й в ГПР. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Неустойката не следвало да се включва в ГПР, т.к. начисляването й произтичало от неизпълнение на задължение на ищеца. Тя имала обезщетителна функция, предвид предоставения високорисков заем. Клаузата била формулирана ясно и точно, а потребителят бил уведомен предварително за дължимостта на сумата. Неустойката като размер и вреди, които обезщетявала, била индивидуално уговорена, при което и равноправна клауза. Сума за неустойка не била начислявана и дължима съгласно приложение № 2 към договора/анекса. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта – установителният иск подлежи на разглеждане по 1 същество и ищецът има правен интерес от предявяването му, независимо дали се установи да му е начислявана и да е плащал или не сума за неустойка. Факт е, че такава клауза е налична и уговорена в правоотношението, като в нея принципно се съдържа задължение за плащане на неустойка при определени условия, при което страната има интерес да установи нейната невалидност, след като е страна по договора/приложението/анекса. Плащането/начисляването на сума по нея е свързана с не/основателност на иск по чл. 55 ЗЗД, какъвто не е предявен, но тези обстоятелства не са пречка за разглеждане на претенция за преценка действителността на оспорената клауза. Фактът, че към момента кредиторът не е начислил неустойка, не означава, че не може да направи това в бъдеще, при което и да претендира от потребителя съответна сума. Горното несъмнено потвърждава интереса от предявения и разглеждан установителен иск. Също така, преценката за не/валидност на оспорената клауза се извършва към момента на сключване на договора/приложението/анекса, спрямо изначално предвидените й параметри, с което е свързан и интересът от иска, а не съобразно последващи евентуално реализирани факти /в т.ч. сбъдване или не на условия за начисляването й/, които имат значение само по иск за връщане на даденото.

След като ищецът твърди да е страна по договора, винаги има интерес да установи със СПН дали оспорената клауза е действителна или не, при което искът е допустим – в т.см. т.2 на ТР № 8/12 г. на ВКС; Определение от 30.01.2019 г. по в.ч.гр.д. 175/20 г. на ПОС и др.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № ******** от 05.09.2022 г., ведно с анекс /договор/ № ******** от 15.12.2022 г., ведно с приложение № 5 към последния /без дата/, по което е уговорена клауза за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение в размер на 3210,72 лева, която не е платена от ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8454/26.07.2023 г. – л.53-54/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В оспорената клауза на чл. 4 от приложение № 5 е предвидена дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение – за всеки календарен ден, с размер от 4,40 лева средно на ден, без да надвишава 1 % от главницата по кредита; начислява се в началото на периода на всяка вноска и се заплаща заедно с нея. Изрично е посочено, че се плаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно такова. В приложения погасителен план към договора е отбелязан конкретен размер на това задължение от 3210,72 лева, при кредит от 2000 лева, лихва 851,48 лева – ГЛП 36,68 %; такса 99,84 лева и ГПР – 49 %, при 24 вноски, платими до 15.12.2024 г.

2

Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски и да е платима в пълен размер, дори при предсрочно погасяване, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на кредита към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В приложението е предвидено изискване за обезпечение по кредита – чрез поръчителство на две ФЛ или банкова гаранция в размер на всички дължими суми /обезпечението е следвало да бъде осигурено в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита/. Описани са множеството условия, на които следва да отговарят тези две ФЛ, както и изискванията към банковата гаранция.

Въведените критерии към обезпеченията съдържат изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – еднодневен от предаване на сумата, на практика правят задълженията неизпълними. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчители, така и относно банковата гаранция, за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. Самите критерии, на които следва да отговарят описаните обезпечения, 3 които кредитополучателят е длъжен да осигури, са неоправдано комплицирани, завишени като изисквания, на практика и невъзможни за изпълнение в предвидения еднодневен срок от получаване на кредита. Относно поръчителите са поставени 7 отделни условия, като същевременно е предвидено и, че кредиторът не е длъжен да приеме дори и такова поръчителство, а може по своя преценка да го откаже /въпреки че отговаря на 7-те изисквания/.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената сума.

Размерът на неустойката 3210,72 лева надвишава предоставения кредит от 2000 лева, представлява 160,54 % спрямо главницата. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска и е дължима изцяло, дори при предсрочно погасяване.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора/приложението, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част правоотношението не е пораждало правно действие.

За пълнота – въпреки възраженията в ОИМ, както и изричните указания до страната по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не ангажира доказателства за това клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена, както и да е подписано от потребителя приложение № 2 към анекса, което да изключва уговорките в приложение 4

№ 5 към същия. Относно последното следва да се има предвид, че твърденията в молбата за о.с.з. не могат да бъдат споделени – в нито един от представените към ОИМ документи, вкл. соченото прил. 2 – не се съдържа подпис – под каквато и да е форма – вкл. ел. изявление или ел. такъв на ищеца. Предвид изричното оспорване на твърдението прил. 2 да е доведено до знанието му, респ. да го е подписал и да е неразделна част от документите по договора, както и липсата на ангажирани доказателства за това, въпреки изричните указания до ответника с доклада, доводите за подписването му, респ. за необходимост да бъде съобразено съдържанието на такова приложение, са неоснователни и не намират никаква доказателствена опора.

Същевременно и без значение за извода за невалидност на клаузата за неустойка, е фактът, че такава не е била начислена и платена /дори да е истинен, което не се доказва/, защото изначално, при самото сключване на договора с анекса и приложение 5, е предвидена клауза за дължимост на такова плащане, което е и изрично отразено в погасителния план и СЕФ, като в процеса подлежат на изследване обстоятелствата дали параметрите й отговарят на изискванията на закона за действителност на дог. уговорки. Такова съответствие не се установи, напротив, поради което и клаузата следва да бъде прогласена за нищожна.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 128,43 лева – ДТ.