Решение № 1930 от 02.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1930 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от И. Димитров Гражданско дело №

20231100104045 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС срещу Българската държава за установяване спрямо нея, че ищцата Д.

Й. А. е собственик, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 01.06.1996 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.04.2023 г., по отношение на следния недвижим имот, за който е бил съставен Акт за частна държавна собственост №06190/02.03.2007 г. Областния от управител на област София - град, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и регистри на гр. София, Столична община, район „Оборище”, одобрени със заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри от 29.05.2017 г., с административен адрес: гр. София, ул.

****, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор №***, предназначение на сградата: еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №*** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, санитарен възел и антре, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 93,16 кв. м. и прилежащи части мазе №1 и мазе №2 с обща застроена площ от 48,09 кв.м., ведно с 54,55 % ид.ч. общите части на сградата и 47,60 % ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ Х-33, в кв. 120А, по плана на гр. София, местност „Подуяне-Център”, цялото с площ по кадастралната карта от 1135 кв.м.

В исковата молба са изложени твърдения, че сградата, в която се намира самостоятелният обект, е жилищна и представлява двуетажна къща с трети тавански жилищен етаж и прилежащи избени помещения /мази/. Къщата е построена през 1931 г. и до 1947 г., заедно, както тя, така и дворното място, са били собственост на семейството на 1 ищцата. След 1947 г. процесният втори жилищен етаж е одържавен на основание Договора за мир между България и Съюзените и сдружени сили от 10.02.1947 г. /Парижки мирен договор, обн., ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., в сила за България от 15.09.1947 г./, поради факта на сключен от сродник на ищцата брак с германска гражданка. В собственост на семейството й е останал първия жилищен етаж, ведно с прилежащите му помещения и идеални части от общите части на сградата и дворното място, което фактическо положение е било установено и към момента на раждането на ищцата през 1981 г.

През 1987 г. цялата сграда е била отчуждена за градоустройствено мероприятие строеж на булевард, като в резултат на отчуждаването на първия жилищен етаж, на отчуждения собственик - ищцовата майка М.Г.Д., е отстъпен в обезщетение апартамент в гр.

София, ж.к. ****. По заявление на майка й, със Заповед №РД-43-508/27.06.1994 г. на кмета на Столична община отчуждаването е отменено й през месец ноември 1995 г. семейството й, състоящо се от майка й, ищцата и по-малкия й брат, се нанася в сградата, извършва цялостен ремонт на всички помещения в нея, включително на целия втори етаж, на покрива, като освен това изгражда и масивна ограда на дворното място. От този момент нейното семейство започна да владее и ползва цялата сграда, като конкретно ищцата обитава втория жилищен етаж, ползвайки го за жилищни нужди и понастоящем. Първият жилищен етаж, наследен от майка й, го е отдавала под наем в периода 2001 г. – 2010 г., а след това на този етаж живее нейния брат. Твърди, че от месец ноември 1995 г. до настоящия момент е упражнявала непрекъснато, явно и спокойно владение върху самостоятелния обект, представляващ втори жилищен етаж. Това поведение е осъществявала лично, а доколкото поради непълнолетието си до 25.06.1999 г. е имала нужда от някакво съдействие, такова е получавала от майка си, която починала на 09.03.1999 г. Поддържа, че за цялото време от края на 1995 г. досега процесният имот не е бил стопанисван от Държавата по какъвто и да било начин и ответната страна не се е противопоставяла на владението на ищцата върху имота. Държавата никога не е участвала в поемането на разходи за поддръжката на имота и общите части на сградата.

Правния си интерес от предявяването на настоящия иск обоснова с твърдения за наличието на съставен Акт за частна държавна собственост №06190/02.03.2007 г., издаден от областния управител на област София-град и вписан в Службата по вписванията към Софийския районен съд с вх. рег. №528788/05.03.2007 г., акт №184, том V, дв. вх. регистър № 10984/05.03.2007 г.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва предявените искове.

Твърди, че от 1979 г. за имота има съставен акт за държавна собственост и като такъв не е годен обект, който да бъде придобит по давност. Сочи, че имотът е вписан в данъчната служба и за него се заплащат дължимите се данъци. Оспорва ищцата да е демонстрирала пред ответника намерението си за своене, като й е известно, че имотът е държавна собственост, тъй като по подадено от нея заявление №94ДД/45/12.04.2007 г. е поискала заверка на молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, по повод на което с удостоверение към преписка 2

№94ДД/45/11.02.2008 г. е била уведомена, че имотът е държавна собственост.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че Държавата е собственик на процесния втори етаж към момента, от който ищцата твърди, че е установила владение – м. ноември 1995 г.

Съгласно приетия като доказателство по делото Акт за частна държавна собственост №06190 от 02.03.2007 г., вписан в книгите по вписванията № 184, том V рег. 10984 от 05.03.2007 г., издаден от Областния управител на област София – град, собственост на Държавата е недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда на ул. ****, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, санитарен възел и антре, със застроена площ 93.16 кв.м., заедно с 54,55 % идеални части от общите части на сградата и 47,60 % идеални части от дворното място – съставляващо УПИ X-33 с площ 1102 кв. м., с местонахождение обл. София, общ. Столична, р-н Оборище, УПИ X-33, кв. №120А, местност „ПодуенеЦентър“, по дворищна регулация, утвърдена с Решение № 25 от 19.03.2001 г., Протокол № 23 на СОС, ул. ****, с граници на имота: на УПИ Х-33: север – УПИ I-27, 28; УПИ II-29; изток – УПИ XII-531,31; УПИ III-32; юг – УПИ VI-36; УПИ IX-34, 35; запад – ул. „Богдан“.

Посочено е, че актът е издаден въз основа на Акт за държавна собственост на недвижим имот 10687/21.09.1979 г. на РНС „В. Левски.

По делото е представено копие от кадастрална скица на процесния втори етаж (л. 8 от делото), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 г./09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Оборище, ул. ****, ет. ****, като самостоятелният обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, апартамент в жилищна сграда или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 93,16 кв. м., с прилежащи части мазе № 1 и № 2 – 48,09 кв. м., 54.55 % от общите части и със съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта: ***, над обекта: ***.

Според представеното копие от кадастрална карта на поземления имот (л. 19), в който е построена къщата, дворното място е отразено с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 г./09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. София, район Оборище, ул. ****, с площ: 1135 кв. м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 33, квартал 120а, парцел: Х-33, със съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, като за собственици са посочени: 1. Столична

Община – район Оборище – 10.24 % от правото на собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 194 (1196), том LXXII рег. 31122 от 21.05.2015 г., издаден от 3

Служба по вписванията гр. София и 2. Областен управител на Област София - 47,60 ид.ч. от правото на собственост въз основа на Акт за частна държавна собственост № 184, том V рег.

10984 от 05.03.2007 г., издаден от Областен управител на област София; сгради, попадащи в имота - сграда с идентификатор ***, със застроена площ 106 кв. м., брой етажи 3, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.

Съгласно уведомление от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Оборище“ данъчната оценка на жилище – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.

****, ет. ****, с РЗП 93.16 кв. м., и 2 /два/ бр. мазета № 1 и № 2 с обща площ от 48,09 кв. м. е в размер на 53 970,20 лв., а за 47,60 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1135 кв. м. данъчната оценка е в размер на 35 609,61 лв.

Като доказателство е представена молба-декларация с вх. номер СО-0800/0172/19.07.2006 г. от Столична община, отдел „Оборище“ (л. 59), до нотариус, с която ищцата е поискала извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото й на собственост.

На 12.04.2007 г. Д. Й. А., в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, е предприела отново действия за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 483 от ГПК. С молбата (л. 53) е поискала от Областния управител да бъде извършена проверка по наличните регистри в Областна администрация на Област София и да се удостовери липсата на акт за държавна собственост, съставен по реда на ЗДС, като е приложила скица от 06.04.2007 г., Удостоверение за данъчна оценка от 22.03.2007 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том II, рег. № 3876, дело № 411 от 1999 г., с които Й.К.Д. дарява на дъщетя си Д. Й. Д. /към настоящия момент А./ и сина си Б.Й.Д. собствените си 4/6 идеални части от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****.

С писмо от 11.02.2008 г. (л. 61) ищцата е получила отговор от зам. областния управител на област София, че втори етаж от двуетажна сграда, подпокривно таванско помещение, две мазета, заедно с 54.55 % ид. части от общите части на сградата и 60,32 % ид. части от дворното място, в което е построена сградата, находяща се в гр. София, на ул. ****, е държавна собственост.

От ответника са приложили като доказателство справка за имота от инвентарната книга на дълготрайните материални активи на Областна администрация на област София и платежни нареждания за заплатени данъци за периода 2020-2023 г.

Съгласно приложеното на л. 85 от делото удостоверение за наследници майката на ищцата М.Г.Д. е починала на 09.03.1999 г.

Според договор за наем от 10.08.2001 г. (л. 88-89) ищцата е отдала част от сградата на Е. В. А.. Уговорената наемна цена от 150 лв.е определена като база за размера на ремонтните работи по имота с цел привеждането му в годност за живеене и експлоатация. С Анекси от 14.08.2001 г., 15.08.2002 г. и 09.09.2003 г. са уговорени ремонтни дейности на обща стойност 29 900 лв. Представен е също и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №143, том XXX, дело № 4694/1981 г., с които Н.Д.Р. е прехвърлил на М.Г.Г. (майка на ищцата) ½ идеална част от недвижим имот находящ се в гр.

4

София, ул. ****.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, доведени от ищцата.