Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2322 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 531/2023
Вид
Определение № 2322
Подписан
18.09.2024
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2322 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000500531 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ИНТЕРАМЕРИКЪН ПРОПЪРТИ ЕНД КЕЖУЪЛТИ ИНШУРЪНС КО. С.А.“ срещу определение № 267409 от 11.10.2022г., постановено по гр.д. № 831/2018г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение подадена от настоящия жалбоподател молба за изменение на определение № 264464 от 29.06.2022г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че отговорността за разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК е обективна и не зависи от това дали страната, която я носи е участвала в производството чрез активни процесуални действия. Предвид това намира, че конституираните наследници на ищеца носят отговорност за направените от него разноски при прекратяване на делото, въпреки че не са проявили активно процесуално поведение. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 от КЗ, предявен от С. К. с искане за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили вследствие ПТП. В хода на делото ищецът е починал, предвид 1 което на основание чл. 227 от ГПК съдът е конституирал като ищци неговите наследници – съпругата му С. К. и децата му В. С., П. З. и П. С. и им е указал да заявят, дали поддържат иска, предявен от наследодателя им.

Наследницата С. К. е заявила, че поддържа предявения от покойния й съпруг иск. Останалите наследници не са намерени на регистрираните постоянен и настоящ адрес, предвид което съдът не е успял да им връчи указанията. Съдът е приел, че поради неизвестния адрес на част от ищците е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал.2 ГПК, дал е указания за посочване на адрес за призоваване до тези наследници и ги е връчил чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на съда. Доколкото в дадения срок след обявлението останалите наследници не са предоставили данни за адрес, на който да получават съдебни книжа по делото, с определение от 29.06.2022г. съдът е прекратил частично производството на основание чл. 129, ал.3 от ГПК по отношение на тях.

С молба от 19.07.2022 г. ответникът е поискал от съда да измени прекратителното определение в частта за разноските, като осъди наследниците, по отношение, на които е прекратено производството по делото, да му заплатят разноските съответно наследствените им квоти.

С определение № 267409 от 11.10.2022г., постановено по гр.д. № 831/2018г. по описа на СГС, съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК като е приел, че тези наследници, макар и конституирани като ищци по делото на мястото на починалия наследодател, не са заявили, че поддържат иска срещу ответника и не са взели участие в процеса, предвид което същите не следва да носят отговорност за реализираните от ответника разноски.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно като краен резултат, поради следните съображения.

Съгласно чл. 227 от ГПК при настъпване на смърт по време на висящността на процеса, починалата страна се замества от нейните правоприемници. Правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран с нарочен акт на съда и дали е взел участие в процеса. (решение № 9 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 134 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 3844/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) . Ако починалата страна е оставила повече от един правоприемник всички те са обикновени другари в рамките на наследствените си права.

В настоящия случай ищецът е починал в хода на делото, като е оставил четирима наследници по закон. От тях само съпругата му е заявила, че поддържа предявения иск. По отношение на останалите наследници, производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

При съобразяване на изложеното ответникът има право на направените от него разноски по правилото на чл. 78, ал.4 ГПК, тъй като всички наследници се конституират като страна по делото по силата на закона от 2 момента на загубата на процесуалната правоспособност на техния наследодател, независимо от това дали ще проявят или не някаква активност в процеса, съответно те встъпват във всички негови права и задължения. Тези разноски, обаче, следва да се присъдят с окончателния съдебен акт по съществото на спора съобразно правилото на чл. 81 ГПК, доколкото това е моментът, в който се определя доколко е основателна предявената претенция и съответно може да се приложи принципът на пропорционално разпределение на разноските по правилата на чл. 78 от ГПК , като разбира се, се вземе предвид и обстоятелството за частичното прекратяване на производството по делото в хода на същото.

С оглед изложеното молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като правилно като краен резултат макар и при други мотиви.

Освен изложеното, следва да се съобрази и обстоятелството, че производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, по смисъла на чл.81 ГПК, а само коректив по отношение на акта, постановен във вече проведеното исково производство ( Определение №45/23.01.2019 по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I т.о), предвид което за него не се разпределят разноски между страните, независимо от изхода на спора.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 10-ти с-в, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 267409 от 11.10.2022г., постановено по гр.д. № 831/2018г. по описа на СГС, I-во ГО, 3-и състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС при предпоставките на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3