Решение № 853 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110101572 по описа за 2024 година

Предявен е частичен иск от Е. С. Т., ЕГН ********** срещу „Д-О. з." ЕАД ЕИК ***, със седалище: гр. С., р-н Т., бул."В." № ***, представлявано от К.

Х. Ч. и Б. А. В. с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 1675.78 лева, представляваща част от дължимото му се от ответника обезщетение в размер на общо 2899.65 лева /след изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/ за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, вежда ПВЦ заден десен калник и предпазен стикер задна дясна врата на собственият ми лек автомобил марка „В.", с per. № ***, причинени в резултат на реализирано на 23.07.2023г., ПТП на Републикански път 1129, до КПП на изхода от гр.Аксаково, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да осъдите ответното дружество да ми заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Твърденията са, че ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „К. С.", с per. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество при следните обстоятелства:

На 23.07.2023г. около 14:50 часа, на Републикански път 11-29, до КПП на изхода от гр.Аксаково, собственият на ищеца лек автомобил марка „В.", с per.

№ *** е бил блъснат от лек автомобил марка „К. С.", с per. № ***, управляван от М. А.. При управление на същия, ищецът се е движел по Републикански път 1129 посока от гр.Варна към гр.Добрич. Преминавайки покрай КПП, разположено на изхода на гр.Аксаково, отдясно, от крайпътната отбивка се включил в 1 движението лек автомобил марка „К. С.", с per. № ***, като водачът му не го пропусна и го блъсна отдясно. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „К. С.", с per. № ***.

Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Д-О. з." ЕАД, със срок на действие 24/01/2023г. - 23/01/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.

На 24.07.2023г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извърши оглед на автомобила, изготви снимков материал и състави Опис -заключение по щета с № 43080312300970. В описа като увредени детайли бяха посочени: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, вежда ПВЦ заден десен калник и предпазен стикер задна дясна врата. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 525.15 лв. Размера на сумата много го изненадала, т.к. сумата не била достатъчна да покрие щетите. В тази връзка, извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще ми струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3424.80 лв.

Сумата, която застрахователя следва да му изплати като обезщетение е в размер на 3424.80 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 525.15 лева, или сумата, която следва застрахователя да ми заплати е в размер на 2899.65 лева. От изложените факти и обстоятелства за ищеца е налице правен интерес от завеждане на иска. Релевира, че на основание чл.115, ал.2 от ГПК е предявил иска по мястото на което са настъпили щетите. Посочва банкова по която да бъде платено задължението***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на молбата с който ответникът заявява, че въз основа на посочения застрахователен договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана като щета № 43080312300970, „Д. О." ЕАД изплатило н а Е. С. Т. сумата в размер на 525,15 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ПТП имуществените вреди по лек автомобил В., с рег. № ***, за което се съдържа изрично признание в исковата молба.

Предвид гореизложеното, моли да се отдели, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за репариране на вредите по лек автомобил В., с рег. № ***, застрахователя по доброволен път е заплатил на ищеца Е. С. Т. сума 2 в размер на 525,15 лв. Съгласно приложимите разпоредби на Кодекса за застраховане, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. В противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще получи сума, по-висока от размера на действително причинените му вреди.

Изплатеното от „Д. О." ЕАД обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по процесния лек автомобил В., с рег. № ***, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не следва да води към неоснователно обогатяване на застрахованото лице от настъпилия деликт.

Оспорва иска по размер. Счита, че същия е недоказан по размер. Не са представени никакви доказателства, доказващи размера на претенцията фактура за извършен ремонт. Направените проучвания относно размера на претенцията нямат обвързваща сила за ответника и за съда.

Оспорва иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния иск.

Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като твърдя, че такива разноски не са действително направени и това обстоятелство не е удостоверено.

При условията на евентуалност, оспорва по размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата, като прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП без пострадали лица от 23.07.2023 г. се установява, че на същата дата в 14.50 часа на главен път Аксаково-Добрич, кръстовище маг.29 и ул.Добруджа е настъпило ПТП без пострадали лица, причинено от лек автомобил „К. С.“, с рег.№ ***, управляван от М. А.. Вследствие на ПТП са настъпили имуществени вреди за автомобила на ищеца предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна предна дясна, лайсна задна дясна, вежда ПВЦ заден десен калник, преден стикер предна дясна врата.

На 23.07.2023 г. е подадено искане за оценка на автомобила на ищеца 3 до ответника в качеството му на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” за оглед и оценка на увредените части при описаните в искането обстоятелства. Застрахователя е образувал щета № 43080312300970 от 23.07.2023 г. и е възложил на експерт да извърши описзаключение за вреди на МПС.

След извършен оглед и опис-заключение по експертна оценка е определено застрахователно обезщетение в размер на 525.15 лева, което е изплатено на ищеца и този факт не се оспорва.

От заключението на САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че експерта приема уврежданията по автомобила, които са установени при оглед от представител на застрахователя и са описани в опис – щета от 24.7.2023 г. Общата стойност на щетите към датата на произшествието отделно и общо, след извършено проучване в 30 сервиза, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество е 2200.93 лева, която включва обща стойност на резервни части 30.13 лв., общо за операции за Д/М и Р/О – 5.2 ч.по 40 лв.=208.00 лв., общо за операции за ремонт – 20.3 ч. х 40.00 лв. = 812.00 лв., общо за операции за боядисване – 16.78 х 40.00 лв.=671.20 лв., общо за основни и допълнителни материали – 479.60 лв. При съпоставяне на описания механизъм и уврежданията става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди на лек автомобил „В.“, рег.№ ***“ и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

В настоящият случай не се оспорва механизма на настъпило застрахователно събитие, като спора се свежда единствено до размера на дължимото обезщетение от ответника на ищеца - становище на ответника от 6.12.2024 г.

Твърденията в молбата за механизма на ПТП и вида на щетите се подкрепят както от представените писмени доказателства, така и от заключението на САТЕ, възприето от съда съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК. Същото не е оспорено от ответника.

От доказателствата по делото, съдът приема за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е 4 увредил умишлено.

По отношение размера на обезщетението:

Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.

По силата на чл. 2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г. , същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката.

В нормата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал. 2 , пр. 1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в 5 производство по чл.290, ал.3 ГПК.