Определение № 3133 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20241100208289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.5 и сл. от Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество (ЗПИПАОИ)

Образувано е по искане на Прокуратурата на Венеция, Република Италия за признаване Акт за обезпечаване на имущество, а именно Решение от 09.09.2024г., издадено от съдия по предварителното следствие при Съда на Венеция с № 8404/24, в което решение е разпоредено и налагането на обезпечение (превантивно изземане и връщане за отговорно пазене до приключване на наказателното производство) по отношение на л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № ****, находящ се според италианските власти на територията на Република България.

Съдът, като обсъди материалите по делото и съдържанието на цитираното удостоверение, намери за установено следното:

Видно от представеното Удостоверение, против италианския гражданин Б.Р. (B.R.) е образувано наказателно производство за разследване на престъпление, квалифицирано като „измама“ съгласно чл. 640 от Наказателния кодекс на Република Италия. В подкрепа на горното са описани и конкретни факти – лицето Р.Б. (R.B.) чрез заблуда и/или измама е убедил Н.

М. (N.M.), че предоставения му банков чек е истински, като по този начин е склонил последния да му предостави лекия си автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № ****, без реално Б. да е заплатил за това. По-конкретно, Р.Б. е следвало да заплати за покупко-продажбата на описания по-горе лек автомобил сума в размер на 34 хил. евро. За целта Б. предоставил банков чек (банкова трата) на М. за сумата от 34 хил. евро, а Н. М., от своя страна, предоставил на Б. лекия автомобил марка „Ауди“. По-късно М. е депозирал предоставения му чек в обслужващата го банка, където и установил че 1 платежния документ е нередовен поради нечетлив подпис. Впоследствие М. се е свързал с Б., за да му съобщи за нередовността на чека, а Б. му съобщил, че автомобилът вече е продаден, което не било истина. Отделно от това, Б. уверил М., че ще му преведе уговорената сума чрез банков превод, но в действителност Р.Б. превежда единствено 500 евро, а не 34 хил.евро, каквато била цената, за която се споразумели. В последствие на 09.09.2024г. било издадено Решение от съдия по предварителното разследване с № 8408/2024 г., с което било постановено „превантивно изземване“ на л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег.№ **** и предването му на лицето Н. М.. Междувременно било установено от италианските власти, че процесният автомобил се намира на територията на Република България, поради което и настоящето производство се разглежда от СГС.

При липсата на точно местонахождение на автомобила в Удостоверението за обезпечаване ,Приложение 1, и редица други непълноти , първоначално настоящия съд с Определение от 02.04.2025 г. намери ,че не може да се изпълни актът за обезпечаване.

Отделно от горното,след Молба от лицето Н. М. , чрез упълномощен български защитник , посочиха нова информация, като след положени усилия от настоящия съдебен състав се установи, че процесния автомобил се намира на паркинга на ОДМВР Враца, предаден с протокол за доброволно предаване, на основания чл. 84, ал. 2 от ЗМВР/“временно изземване“/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице законовите основания за признаване на съдебно решение от 09.09.2024 г., издадено от Съда на Венеция с номер от рег. на съдията по предварителното следствие № 8404/2024 за налагане на обезпечителен запор върху л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № ****.

За пълнота на изложението, следва да уточни, че действително по делото е постъпило писмо от ОДМВР Враца, в което се посочва, че лицето Н.П. е обжалвала Заповед за връщане на автомобила от ОД МВР Враца. Последното обаче не препятства настоящото производство , което се основава на процедура по ЗПИПАОИ.

На следващо място, в хода на настоящето производство по делото като първоначална информация постъпиха писма от КАТ-МВР и от ГДГП-МВР, в които се съдържа информация, че процесния л.а. не е влизал на територията на Република България, нито е бил регистриран в КАТ. Впоследствие обаче, постъпиха писмени доказателства, от които се установява точното местоположение на лекия автомобил, а именно на територията на паркинг на ОДМВР –Враца.

2

Не на последно място, от постъпилите по делото писма и справки се установи, че лекият автомобил с рег. № **** е предмет на предполагаемо престъпно посегателство и на територията на Република България, като в тази връзка е образувана пр.пр. №41487/2024 г. по описа на СРП, която впоследствие е препратена с нарочно постановление на прокурор при ВКП на Районна прокуратура – Враца с оглед евентуална преценка за образуване на досъдебно производство. Въпреки това по недвусмислен начин се установи, че лекият автомобил не е веществено доказателство по водено наказателно производство на територията на Република България. От една страна, видно от писмо на прокурор при РП-Враца във връзка с казуса не е образувано ДП и автомобилът не е веществено доказателство. Отделно от това, видно от писмо на ОДМВР –Враца, л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег. № **** е предаден на българските власти на основание чл. 84, ал. 2 от ЗМВР, тоест обсъжданото МПС не е приобщено по реда и правилата на НПК, каквото е изискването за всяко едно доказателство в наказателните производства, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Ето защо, градският съд прие, че и евентуалното наличие на наказателно производство, касаещо процесния автомобил на територията на Република България не се явява пречка за предаването на същия на италианските власти.

Отделно от всичко изложено дотук, удостоверението по чл.3 от ЗПИПАОИ е изпратено на българския съд ведно с превод на български език и същото, както и съдебното решение, съдържат всички необходими реквизити.

Те са свързани с налагане на мерки за обезпечаване на имущество, придобито от извършване на престъпления, наказуеми и в България, доколкото съответстват на престъплението по чл.209 от българския НК. Ясно са описани релевантните факти относно престъпната дейност за разследваните лица.

При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки, визирани в Закона за признаване на актовете за обезпечаване на имущество. Представената обезпечителна заповед е съдебен акт по смисъла на чл.2 от ЗПИПАОИД, издадени от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз. Имуществото, визирано в посоченото

Рамково решение и Заповед за обезпечаване е индивидуализирано в необходимата степен с оглед изпълнението на обезпечителната мярка, която се изисква. Престъпленията, за които спрямо българския гражданин се води наказателно производство в Обединеното 3 кралство, са сред изброените в чл.5, ал.2 от Закона. Не са налице основания по чл.9 и чл.10 за отказ или отлагане на изпълнението.

На основание чл. 13 от ЗПИПАОИД и чл.395 ал.3 от ГПК следва да бъде издадена обезпечителна заповед.Актът за обезпечаване „превантивно изземване“

, макар и непредвиден изрично в българското гражданскопроцесуално право е допустим на плоскостта на нормата на чл.397,ал.1,т.3 от ГПК – „други подходящи мерки , определени от съда“.

Обезпечителната заповед да се издаде в полза на прокуратурата на РБ, която по аналогия с производствата по обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата е компетентният взискател по чл.72 от НПК.При липса на правна възможност такива прерогативи да се осъществят от самото пострадало лице, то следва че самото „превантивно изземване“/актът на обезпечение/ следва да се осъществи от държавното обвинение.

С оглед компетентността на Софийски градски съд по чл. 6 от ЗПИПАОИД и съобразно чл.126, ал.1 от Конституцията на Република България, съответна прокуратура се явява Софийска градска прокуратура.

Предвид изложеното и на основание чл.8, ал.3, т.1 от ЗПИПАОИД, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЗНАВА въз основа на Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета на Европейския съюз Решение, издадено на 09.09.2024г. на съдия по предварителното разследване при Съда на Венеция, Република Италия, с което е постановен акта за обезпечаване - „превантивно изземване“ на л.а. марка „Ауди“, модел „ТТ“ с рег.№ ****, р а м а TRUZZZFV7G1019269 и предаването му за „отговорно пазене“ на пострадалото лице – Н. М.

(N.M.) роден на ***** . в гр. Ферара Република Италия,гр.Ферара, ул.**** пострадал от престъпление против собствеността по чл.640 от НК – Италия/Codice Penale/, съответстващо на престъпление по чл. 209 от НК на Република България/Измама/.

4

Да се издаде в полза на СГП Обезпечителна Заповед за изпълнение на акта за обезпечаване „превантивно изземване“ , като след изземването му, горното МПС следва да бъде предадено на пострадалото лице Н. М. за „отговорно пазене“, без право да го използва ,докато изземването не бъде отменено.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава – Прокуратурата на Венеция, Република Италия за постановеното определение, като се изпрати превод на същото на италиански език.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.13 от ЗПИПАОИД и чл.396, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване и протест с частна жалба в едноседмичен срок, който за СГП тече от връчването на съобщение, а за заинтересованото лице– собственик на лекия автомобил – от деня, в който му е връчено съобщение за признатия акт за обезпечаване, като обжалването НЕ СПИРА изпълнението.Съобщението до пострадалия да се връчи на упълномощения български защитник.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5