Решение № 906 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500923 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 7463/08.12.2025г. постановено по гр.д.№ 4373/2022 г., по описа на СГС, ГО, 5 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание чл.432, КЗ вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, като „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, е осъден да заплати в полза на И. З. Б., сумата от 27 500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесно увреждане – закрито счупване на горния край на двете кости на лявата подбедрица, настъпило при ПТП на 05.01.2022 г., причинено по вина на водача К. А. Й., при управление на л.а „Фолксваген Поло“ рег.№ ********, както и сумата от 1 084,78 лева обезщетение за имуществени вреди (разноски за лечение), ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.08.2022г. до окончателното им изплащане Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 27 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. поради частично погасително плащане в хода на процеса в размер на 15 000 лв., и поради прието за основателно възражение за съпричиняване в размер на 15 %; както и иска за имуществени вреди частично за горницата над 1084.78 лв. до пълния предявен размер от 5 034,80 лв. поради отчетено частично погасително плащане в хода на процеса в размер на 3194,80 лв, така и поради прието за основателно възражение за съпричиняване от 15 %; като неоснователни.

Със същото решение „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, е осъден да заплати на И. З. Б., 1 законна лихва за периода 28.04.2022г. до 04.08.2022г. върху сумата от 42 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 05.01.2022г. ПТП, както и законна лихва за периода 28.04.2022г. до 04.08.2022г. върху сумата от 4279.58 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по фактури и касови бонове, издадени през периода 07.01.2022 г. - 24.03.2022 г.

Присъдени са разноски, като „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, е осъден да заплати на адвокат Я. Д. Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2624.38 лв., съразмерно на уважената част на исковете, а в полза на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС, д.т. върху уважените искове в размер на 1150 лв.

С решение № 7463/08.12.2025г. по гр.д.№ 4373/2022г., по описа на СГС, ГО, 5 състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на първоначалното Решение № 3730/13.06.2025 г. е отхвърлен предявения от И. З. Б., против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. изразили се в болки и страдания от телесно увреждане – закрито счупване на горния край на двете кости на лявата подбедрица, настъпило при ПТП на 05.01.2022 г., причинено по вина на водача К. А. Й., при управление на л.а „Фолксваген Поло“ рег.№ ********, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази част.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от жалбоподателите-ищци, конституирани по реда на чл.227 ГПК. В срока по чл.250 ГПК е депозирана въззивна жалба от жалбоподателите-ищци срещу допълнителното решение.

Жалбоподателите-ищци И. Н. Б., Н. А. Б. и Х. А. Б. - правоприемници на починалата след приключване на устните състезания по делото ищца И. З. Б. оспорват решението в неговата отхвърлителна част и молят съда да го отмени и уважи предявения иск за неимуществени вреди до сумата от 55 000 лв. Изтъкват факта, че жалбата им касае единствено извода на първата инстанция за съпричиняване, мотивиран с фактическа констатация, че пострадалата „предприела пресичане на неразрешено за целта място, без да съобрази поведението си приближаващото МПС и неговата скорост". Основен спорен въпрос по делото е изясняването на местонастъпването на ПТП по дължина на пътя и в конкретика дали ударът настъпва върху пешеходна пътека или в района на същата или извън обозначено за преминаване на пешеходци място, както всъщност приема съда. Въпреки пълното изясняване на въпроса чрез технически анализ на обективни находки, закрепени в протокола за оглед и фотоалбума към него, СГС е възприел за доказана последната хипотеза, а именно че ПТП настъпва на „неразрешено за целта място", което изолирано твърдение се съдържа единствено в показанията на св.Й. - водач на увреждащия автомобил. От фактическа страна няма спор, че инцидентът настъпва на бул. „Самоковско шосе", в района на спирка на МГТ № 0102 „Банята Панчарево".Твърдят, че в района на ПТП (на 63,50 м от 2 ориентира) е налична и обозначена и сигнализирана пешеходна пътека с марК.вка М8.1 и знак Д17 и с дължина 4 метра (завършваща на 59,50 метра от ориентира). Според огледния протокол л.а. е намерен след пешеходната пътека на 51,60 метра от ориентира или на около 8 метра след нейния край - това положение на автомобила е онагледено на скица на стр. 14 от АТЕ. Преди настъпване на удара л.а. се е движил с около 36 км/ч, което съответства на опасна зона от около 19 метра. За да спре окончателно след удара на около 8 метра след пешеходната пътека (обективен факт, установен при огледа) автомобилът е бил в режим на спиране на по-ранен етап поне още 11 метра по дължина тъй като това разстояние (11+8=19) се равнява на целия му спирачен път или опасна зона. т. е. водачът е възприел опасността и е реагирал с аварийно спиране поне на 19 метра от мястото, на което се е установил или това е зоната преди пешеходната пътека. Следователно, опровергавана е тезата на св. Й., че е подминал пешеходната пътека и едва след това при появата на опасност предприел спиране.

С установената скорост той просто не би могъл да спре на мястото на което е установен. И двамата свидетели съобщават, че пешеходката е навлязла на пътното платно с нормален темп, въз основа на което и по изчислителен път е формиран извод, че в този момент л.а. е отстоял на 11,92 метра от местоудара. Като се съпостави горния извод с обстоятелството, че МПС е намерено на 8 метра след пешеходката пътека се получава именно общата му опасна зона от 19 метра или с други думи, че ударът настъпва върху самата пешеходна пътека. Без да е обсъдила експертните изводи по АТЕ, първата инстанция е възприела изолираното твърдение на св. Й. като фактологично вярно, но без съставът да е проверил това чрез анализ с останалия доказателствен материал. СГС възприема още за доказано твърдението, че пострадалата не съобразила поведението си „приближаващото МПС и неговата скорост", което от правна страна съставлявало нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП. В приложимата към датата на ПТП редакция на посочената разпоредба не е налице изискване към пешеходците за съобразяване на скоростта на движение на приближаващите МПС, а единствено да се съобразят с тяхното наличие или не. Това е обяснимо с практическата невъзможност на пешеходеца да прецени или измери дали МПС се движи бързо/бавно или със съобразена скорост и дали ще го пропусне при пресичане на обозначено за целта място.

Съществено в случая е обстоятелството, че местонастъпването на ПТП в зоната на пешеходна пътека и това прави появата на пресичащи пешеходци закономерна и напълно очаквана за водачите, в тежест на които е да осигурят предимство на стъпилите на пътното платно пешеходци - така в разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП. Поведението й в зоната на пешеходна пътека обаче не е нито непредвидимо, нито внезапно, нито противно на правилата за движение. Гореизложеното отрича правния извод на съда за съпричиняване дори в приетата степен от 15 %. Претендират допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 лв. и за имуществени вреди под формата на разноски за лечение в размер на още 755,22 лева, ведно със законните последици - лихви и разноски.

С допълнителна жалба срещу допълнително решение уточняват, че претендират пълен размер на обезщетението от 70 000 лв., тъй като видно от заключението по СМЕ, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно дадено, се установява, че при 3 процесното събитие ищцата е получила закрито счупване на горния край на двете кости на лявата подбедрица.Това счупване е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на пострадалата, което продължава и към датата на прегледа й от вещото лице (т. е. две години след събитието). Проведено е било болнично лечение от 05.01.2022 г. до 11.01.2022 г. - 6 дни, от 17.02.2022 г. до 26.02.2022 г. - 9 дни, от 02.04.2022 г. до 07.04. 2022 г. - 5 дни, както и от 13.06.2022 г. до 22.06.2022 г. - 9 дни и от 20 .10. 2022 г. до 24.10. 2022 г. 4 дни или болничното лечение е продължило общо 33 дни. Проведено е било и домашно амбулаторно лечение от 11.01.2022 г. до 16.02. 2022 г, - 36 дни, от 26.02.2022 г. до 01.04. 2022 г. - 35 дни, от 07.04.2022 г. до 12.06. 2022 г. - 67 дни и от 24 .10.2022 г. до около 4 месеца. По време на болничното лечение спрямо ищцата са били извършени следните оперативни интервенции: на 06.01.2022 г, открито наместване и фиксация на двете кости на лявата подбедрица с метални пластини и винтове; на 17.02.2022 г. ревизия, изрязване и пластика на дефекта на кожата; на 05.04.2022 г. отваряне на медиалния белег, изчистване на загноил хематом и парченца от костта, лаваж; на 21.10.2022 г. секвестректомия на двете кости на подбедрицата. С оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда, давността на получаването й, вида на проведеното лечение, възрастта на пострадалата, не се очаква пълно възстановяване от травмата. Вещото лице описва последици, които ще съпътстват ищцата до края на живота й - бавна, трудна походка, с помощта на проходилка.

Левият крак е по-къс с 1,5 см. Лявото коляно извършва движения само 10 % от нормалния обем, лявата глезенна става извършва движения в обем само 20 % от нормата.

Жалбоподателят-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над 18 333 лв. до общо присъдените 27 500 лв., за неимуществени вреди, както и разликата над 361,60 лв. до общо присъдените 1084,78 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г., до окончателното изплащане на сумите. Първоинстанционният съд не е отчел доказания по категоричен начин принос в значителна степен на пострадалата пешеходка както за настъпването на процесното ПТП, така и за пораждането на вредоносните последици от същото. Твърди, че в конкретния случай категорично се установява, че със своето пътно поведение ищцата обективно е допринесла както за реализирането на застрахователното събитие, така и за вредите от него в степен от поне 30 %. Затови моли приносът да бъде увеличен от 15 % на 30%. Посочва, че е прекомерно завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, като същото не е съобразено с критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и с трайно установената съдебна практика по аналогичния на процесния случаи. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата И. Б. твърди, че на 05.01.2022г. в гр.София настъпило ПТП по вина водача К. А. Й.

4 при управление на л.а „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат получила счупване на горния край на тибията - на двете кости на лявата подбедрица, от което претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Освен това претърпяла и имуществени вреди, разходи за лечение на обща стойност от 5034.80 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени в размер на 70 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5034.80 лв. направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.