Решение № 5331 от 18.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5331 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100506668 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 4837/19.03.2024 г., постановено по гр. д. № 32247/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав, ответникът „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД е осъден да заплати на Д. Г. Д., на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от това, че на 21.02.2023 г. поради трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 32943/21.03.2023 г. на ТО на НОИ – гр. София, настъпила при следните обстоятелства: сядане на стол на работното му място, който се е счупил, като Д. Г. Д. е загубил равновесие, като вследствие на това е ударил главата си в задната част, като е получил хематом, което е обусловило наличието на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. (датата на настъпване на трудовата злополука) до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 7500 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1000 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати 1 по сметка на Софийски районен съд сумата от 450 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Дженерали застраховане“ АД на страната на ответника.

Срещу частта от решението, с която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД, подадена чрез юрк. М.М., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. На първо място се застъпва теза, че районният съд неправилно е приел за безспорно наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, тъй като представените по делото доказателства не установявали такова към датата на настъпване на трудовата злополука. На следващо място според въззивника присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е завишено и не кореспондира с действително претърпените болки и страдания и не отговаря на тежестта и характеристиките на получената травма от ищеца, като в допълнение посочва, че няма данни за усложнения, нито за проведено последващо лечение, а напротив – ищецът е работоспособен и в добро здраве.

Ето защо в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението в обжалваната част, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца Д. Д. чрез адв. Я. А. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия по делото е безспорно, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение към момента на настъпване на злополуката, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства. По отношение размера на присъденото обезщетение намира, че същият е съобразен с характера и последиците на увреждането, възстановителния период, възрастта на пострадалия, претърпените трудности в социално-битов аспект, болките и страданията, претърпени от увреждането и социално-икономическата обстановка в Република България към момента на настъпване на процесния инцидент. Ето защо намира, че така определеният размер от страна на решаващия съдебен състав е справедлив, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която искът е отхвърлен, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно, а в 2 обжалваната част е и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

200, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука на 21.02.2023 г., заедно със законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на вземането.

Фактическият състав за възникване вземането по чл. 200, ал. 1 КТ включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт; 3) вреда – имуществена или неимуществена и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

В тежест на ищеца е да установи горните факти.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга.

Впрочем още тук е мястото да се посочи, че имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. от чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост), но настоящият случай не е такъв.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение при ответното дружество, като от трудов договор № 201/22.03.2016 г., както и допълнително споразумение към него от 04.07.2023 г. се установява, че е изпълнявал трудови задължения на длъжността „чистач/хигиенист“. Това обстоятелство е и безспорно между страните, поради което възражението на въззивника досежно липсата на трудово правоотношение между страните е неоснователно.

По време на работа и по-конкретно в рамките на обедната почивка, на 21.02.2023 г., ищецът е претърпял злополука след внезапно падане назад от счупил се стол. Тази злополука е призната за трудова, което се установява от разпореждане № 32943 от 21.03.2023 г., издадено от Териториално поделение – София град към НОИ.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ) получените увреждания са били в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука.

По така изложените обстоятелства не се и спори между страните. С оглед релевираните във въззивната жалба доводи, настоящата съдебна 3 инстанция следва да се съсредоточи основно върху въпроса дали ищецът действително е претърпял болки и страдания, обосноваващи присъждането на заместващо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 лв.

За да бъде изяснен този спорен въпрос, следва по-внимателно да бъдат обсъдени видът и характерът на настъпилите вреди, както и последвалите болки и страдания.

От представените по делото медицински документи, както и от заключението на изслушаната по делото СМЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че се касае за сравнително леко травматично увреждане в областта на главата, което е било съпроводено с обширни охлузвания с хематом (кръвонасядане) в задна теменна област. Неврологичният статус на пострадалото лице е бил без особености и не е поставена диагноза сътресение на мозъка, с оглед на което вещото лице е заключило, че по своята медико-биологична характеристика настъпилите увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въпреки това, посредством разпит на свидетеля В.Г. се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е повърнал два пъти, а в уточненията си в проведеното по делото открито съдебно заседание от 01.02.2024 г. вещото лице категорично заявява, че симптоми като гадене, повръщане и виене на свят са от мозъка и не могат да бъдат причинени от хематом. Следва да се посочи още, че в издадения на 23.02.2023 г. болничен лист като диагноза на пострадалия е посочено мозъчно сътресение, а последният е бил на преглед в болница „Пирогов“ на 25.02.2023 г., т. е. четири дни след настъпване на процесния инцидент. Действително в листа за преглед на ищеца, издаден от лекуващия доктор в болница „Пирогов“, е посочено „неврологичен статус – без особености“. Логично е обаче за четири дни някои от първоначалните симптоми – като гадене и повръщане, да се отшумели и да е останала само механична болка в главата. Ето защо настоящият съдебен състав приема за достоверна поставената начална диагноза мозъчно сътресение, предвид наличието на категорични данни по делото за симптоми като гадене и повръщане, които според вещото лице не могат да бъдат предизвикани от хематома в областта на главата.

По отношение на търпените болки и страдания от ищеца вещото лице посочва, че при получаване на травмата в първите часове пострадалият е изпитвал не по-силна от обичайната болка, а на 25.02.2023 г. при неврохирургичния преглед е отразена болка при пипане в областта на травмата. Тези фактически изводи се подкрепят частично и от събраните гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелката Е.К. – бивша съпруга на ищеца, която е била пряк очевидец на търпените от последния болки и страдания и е заявила, че е изпитвал болки в главата, не е можел да спи и е пиел хапчета.

Експертът е изяснил и възстановителния период при такъв вид травматични увреждания – същите преминават за срок от около две седмици.

Настоящата инстанция намира, че доколкото неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, то предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, 4 предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

По въпроса за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост Върховният касационен съд е постановил множество решения, в които е утвърдил действието на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ВС и е доразвил неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди при трудови злополуки се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и да изисква субективна преценка, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.