Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1408 от 04.11.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1655/2021
Вид
Решение № 1408
Подписан
04.11.2021
В сила
11.10.2022
Състав
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал.1, т.1, б. "А" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2021г., гр.Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря

Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 1655 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал.

4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ „Сентерето-С.Д.“***, представляван от собственика С.Х.Д., против заповед №145-ФК/21.07.2021г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Аслан голд“, находящ се в гр. Варна, ул. Д.№53, стопанисван от едноличния търговец, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването ѝ нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. В жалбата конкретно се твърди, че на 20.07.2021г. в 15.15ч. пред търговския обект спрели двама мъже, които оглеждали и наблюдавали магазина около двадесет минути през витрините, като в това време говорели и по телефоните си. В 15.35ч. в магазина влязъл внукът на собственика на ЕТ, Л., който поискал да му бъде дадена една подаръчна кутийка, в каквато поставят стоката при закупуване от клиент. Внукът му казал, че двамата мъже отвън сигурно са проверяващи от РЗИ и ще го глобят, защото не носи маска. В момента, в който подал кутийката на внука си, двамата мъже влезли в магазина и се легитимирали като инспектори от НАП. Последвала проверка на фискалното устройство и наличността в касата. Поддържа, че в процесния случай не е извършена контролна покупка от приходните органи, а се твърди, че е направено скрито наблюдение, след което е установена покупка на кутия за 100 лева, за която не е издадена касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство, което счита че е необосновано в заповедта. Твърди, че изложените мотиви от административния орган в обжалваната заповед са бланкетни, необосновани и неподкрепени от доказателства. Липсват аргументи за настъпили вреди за бюджета и не е конкретизиран техния размер. Не се сочат данни за други извършени нарушения или за неплатени публични задължения, с които да бъде обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи.

Липсват мотиви, дали извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е поредно за жалбоподателя и дали е установена системност в поведението му, създадена с цел отклонение от данъчно облагане. Сочи, че наложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на жалбоподателя спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл.6, ал.2 от АПК. В случая, счита, че изложените мотиви са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: при скритото наблюдение на е установен факта на твърдяната продажба. В този смисъл, изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ.

Неизпълнението на изискването за обосноваване на конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението счита, че е довело до издаване на оспорената заповед и в противоречие на материалния закон, тъй като нареденото от органа по приходите запечатване е немотивирано и не би могла да изпълни целта на ПАМ. Отправя искане за отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените основания. По съществото на спора изразява становище, че в производството по делото са доказани твърденията обективирани в жалбата за незаконосъобразност на заповедта, поради което отправя искане за нейната отмяна и присъждане на сторените разноски в производство, за които представя списък, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Ответникът, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата. По съществото на спора, отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като нарушението се подкрепя от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението, моли да се вземе предвид, че в протокола за извършена проверка няма наведени възражения в насоката, в която се навеждат в жалбата, както и че лицето св.Дерменджив е внук на извършилия продажбата и е заинтересована страна от изхода на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед

№145-ФК/21.07.2021г. Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”-Варна при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Аслан голд“, находящ се в гр.Варна, ул. Д.№53, стопанисван от едноличния търговец, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС.

На 20.07.2021 г. в 15,15 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин „Аслан годд“ находящ се в гр. Варна, ул. Д.№53, стопанисван от ЕТ „Сентерето – С.Д.“ с ЕИК *********. При извършено скрито наблюдение на органи по приходите преди легитимация било установено извършването на покупка от клиент на кутия, за която била заплатена сумата от 100 лева /две банкноти от 50 лева/. За извършената продажба не е била издадена фискална касова бележка от ФУ. След легитимация от ФУ бил изведен отчет, от който се установило, че няма извършени продажби за деня. Продажбата била извършена в 15.40 часа на 20.07.2021г. от С.Х.Д..

Констатирано било, че в обекта има регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство Termol per. № 4473537/16.03.2021 г., ИН на ФУ ZK155098, ИН на ФП № 50199867. Изготвен бил опис на паричните средства в касата към момента на проверката с установена разлика в размер на 100 лева. За установените факти и обстоятелства бил съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка АА №0436981/20.07.2021г. Изведен бил и дневен отчет.

Административният орган приел, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, поради което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл.

118, ал.1 от ЗДДС. Направен е извод, че това се явява основание по смисъла на чл. 186, ал.1, т.1, б. „А“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност

Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с оспорената заповед е наложил на търговеца – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, разписка за връчването й, Акт за установяване на административно нарушение № F621251/27.07.2021г.; Протокол за извършена проверка № 0436981/20.07.2021г.; Дневен отчет; Пощенски плик; Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителен директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителен директор на НАП, както и тези представени от жалбоподателя.

По искане на жалбоподателя и ответника по делото са допуснати гласни доказателства.

От показанията на св.С. внук на търговеца Д. се установява, че на 20.07.2021 г. отишъл до магазина на дядо си, който се намирал на Колхозен пазар, в гр.Варна, ул. Д.№ 53. Видял две лица пред магазина. Усъмнил се, че са проверяващи от РЗИ или от друга институция свързана с проверка за спазване на противоепидемичните мерки. Влязъл при дядо си, за да го предупреди, че има проверяващи и да му каже да си сложи маската, но имал нужда от кутийка, поискал от дядо си такава за лични нужди, която мисли, че струва 4-5 лв. Дядо му я подал и данъчните органите възразили, защо не му е издал касов бон. Сочи, че написали акт, за да няма по-големи санкции. Св.С. дава показания, че парите, които били установени, че са намерени в касата били дадени лично от него.

Данъчните органите му казали, че трябва да даде тези пари, за да няма по-големи санкции за дядо му. Магазинът бил за бижута, за злато и имало бижутерски кутии, които са хартиени и били на стойност 4, 5, 10 лв., а тези, които се давали като подарък на клиента били найлонови пликчета. Някои ги продавали, но почти винаги ги давали като подарък на клиентите. Св. С. сочи, че сумата от 100 лева е дадена от него, въпреки несъгласието му, но го сторил, за да няма по-големи последствия за дядо му. По време на съставяне на документите „до едно време” бил там, но не го записали никъде по документите като свидетел, като присъстващ на проверката. Не му поискали документи. Сочи, че проверяващите му казали, че това било най-добрият вариант за дядо му да му съставят акт за не издаване на касов бон. Хартиената кутийка твърди, че не е на стойност 100 лв.

От показанията на св.Т. инспектор по приходите при ЦУ на НАП извършил проверката се установява, че на

20.07.2021г. с колегата си, били втора смяна, от 14,00 ч. на работа. Било съобщено, че имат наблюдение на златарски обект „Аслан голд“, който се намирал в близост до Колхозен пазар, на ул.„Д.“. Специфичното за самата проверка било, че е във връзка с постъпил сигнал в НАП за неиздаване на касови бележки. При справките за регистрирани продажби и на касовия апарат било установено, че няма регистрирани продажби до датата на проверката. Трябвало да извършат скрито наблюдение на обекта, тоест преди да се легитимират да наблюдават, дали има клиенти и дали се извършват покупко-продажби в златарското ателие. Златарският магазин се намирал в търговски център, като с колегата си застанали отстрани на входа, близо до помещение, в което се продавали обувки. В златарския магазин имало много хора – мъже, жени. Следели дали някой от тях ще извърши покупка. Св.Т. сочи, че един мъж, с къси панталони и дама, за която не е сигурен дали е била с него, разговарял нещо с човека зад щанда, при което му дал „едни пари и взел една кутийка”, в която не знае, какво точно имало. След това излязъл от обекта. Във финалния етап, при покупко-продажбата, при размяната на парите следели и помещението, в което се предлагали обувки. Имало някакъв мъж, който внимателно ги следял, какво правят, тъй като се задържали за около 5-10 мин., без да извършват нищо. Същият мъж се обадил по телефона на някого, не знае на кого, след което с колегата си решили да се легитимират вътре в обекта. Влезли в златарското ателие и в момента, в който се представили дошли много различни хора – мъже, жени, като част от тях били и преди това в обекта, започнали да разпитват проверяващите за какво са в обекта.

Легитимирали се и обяснили на хората за какво са в обекта. Въпросните хора обяснили, че са родственици на представляващия ЕТ, след което пристъпили към извършване на проверката. Колегата му, заедно със собственика изброили парите, а св.Т. през това време изписвал протокола. Водили разговор с внука, на представляващия ЕТ и с дамата във връзка с проверката. Спомня си, че бил мюсюлмански празник, но не си спомням кой точно. С това обосновали присъствието на всичките тези лица в магазина. Изписали протокола, след което им казали, че ще проведат наблюдения, но те казали, че заради празника ще затворят по-рано обекта. Реално това бил първия ден от тридневно наблюдение. На место нямало каса. Не си спомня от къде се извадили двете банкноти по 50 лв., не може да си спомни, кой ги извадил и от къде ги е извадил тези банкноти. Имало много хора. Впоследствие разбрали, че вътре в обекта са били четири или пет поколения роднини. Всеки говорел и правел нещо. Основното към което се съсредоточили било да извадят КЛЕН от фискалното устройство, но даже КЛЕН не извадили, а съкратен отчет за определен период, от който се виждало, че няма регистрирани продажби като цяло. Изискали документите за касовия апарат, които били налични. Изискали договора за наем, който също бил представен. Постоянно се сменяли хора и всеки говорел различни неща.