Определение № 1020 от 02.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500864 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3656/27.06.2025 г., депозирана от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М. против Определение № 345/13.06.2025 г., постановеното по гр.д. № 61/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Сити Кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото Решение № 148 от 12.07.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че не е била налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА, тъй като ищецът не бил материално затруднено лице, съответно нямало основание за присъждане на възнаграждение на процесуалния му представител по този ред, като твърди да е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, които обстоятелства неправилно не били отчетени от първоинстанционния съд. На следващо място твърди, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е подал седем искови молби срещу частния жалбоподател с цел да се възложат в тежест на ответника разноски в прекомерен размер. На последно място твърди, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен с обективните критерии по които последното следва да се определи, а именно обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото, като съдът погрешно е определил адвокатско 1 възнаграждение в прекомерен размер и то като е отчел неправилно, че разноски следва да бъдат присъдени за всеки от исковете.

С тези съображения се моли съда да бъде отменено атакуваното определение и на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението, като бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., поради липса на предпоставките за това или поради злоупотреба с право, евентуално присъденото такова да бъде намалено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е отговор на частната жалба не е бил подаден от насрещната страна.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор, както и депозираната молба с искане за спиране на производството и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 61/2023 г. по описа на Районен съд – Своге е било образувано по искова молба, депозирана от Х. Г. А. против „Сити Кеш“ ООД, с иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустйка в случай на непредоставяне на обезпечение, от Договор за потребителски кредит № 449482 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за осъждане на ответника на основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 10 лв. /частичен от 100 лв./, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 449482.

С молба от 07.03.2023 г. ищцата на основание чл. 83 ГПК е поискала съдът да я освободи от такси и разноски в производството, тъй като е безработна и получава минималното възнаграждение от твудовата борса, за което е престравила нарочна декларация за материално и граждаско състояние. С определение от 16.03.2023 г. съдът е освободил ищцата от такси и разноски в производството.

2

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Сити Кеш“ ООД е признал на основание чл. 237 ГПК установителния иск за признаване нищожността на каузата на неустойка, но е успорил предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено на ищцата да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – материално затруднено лице.

С постановеното по делото Решение № 148 от 12.07.2024 г. съдът е уважил изцяло предявените от ищцата искове, като е обявил за нищожна, клаузата за неустойка за наипълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в Договор за потребителски кредит № 449482, и е осъдил ответника да й заплати сумата в размер на 10 лева (частичен от 100 лв.), представляваща недължимо платена по договора за кредит сума.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „Сити Кеш“ ООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя.

С оглед изложената фактичекса обсатановка съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по размер и осъжда другата страна да го заплати. В случая е представен още в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. Л. А. и ищецът са се съгласили адвокатът да окаже на ищеца безплатно адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Както е прието в Определение № 163 от 13.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2266 от 2016 г. на ВКС, I г.о. преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на 3 основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, каквото обаче не е сторено в настоящият случай. Твърдението на ищеца, че ищцата сама е посочила и декларирала в искането за сключване на договор за креди от 14.06.2022 г., че получава приходи от заплата в размер на 1 000 лв., както и че няма разходи за наем и за издръжка не са достатъяни, за да се приеме, че лицето не е материално затруднено.

Вторият довод на жалбоподателя настоящият въззивен състав намира за принципно основателен и споделя изцяло изложеното в цитираната практика на СГС, а именно, че в случаи, при които ищецът първо предявява иск за нищожност на отделна клауза от договор, след което предявява и иск за нищожност на целия договор е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права що се касае до търсенето на разноски, тъй като неизчерпвайки пълния обем на защитата си, въпреки че е била на негово разположение, ищецът сам се е поставил в процесуалното положение да е необходимо да поиска повторна намеса на съда, съответно търсенето на разноски в такава хипотеза е ориентирано основно към процуцирането на отговорност на ответника за разноски и обогатяване на ищеца с тях.

Конкретния случай обаче не е такъв.

Жалбоподателят на първо място твърди, че ищецът е подал 7 искови молби срещу него, но не сочи изрично дали тези прозиводства се отнасят до процесния договор за кредит или имат за предмет други облигационни правоотношения между страните. В това число самият жалбоподател с отговора на искова молба е поискал по реда на чл. 213 ГПК съдът да обедини две дела по описа на РС – Сливница, тъй като са водени между едни и същи страни. В самото искане обаче изрично е посочено, че тези две дела се отнасят до различни облигационни правоотношения между страните, произтичащи от 4 различни договори.

На последно място следва да се посочи, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че между същите страни и то по същия договор е водено предходно дело, нито че по това предходно дело на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение. Тези факти не са служебно известни на настоящия съд, не са коментирани от първоинстанционния съд, за да се приеме, че са служебно констатирани от него или са му били служебно известни, не могат да бъдат установени и със служебна справка от настоящия съд, поради което въз основа само на твърденията на жалбоподателя, без да са налице каквито и да било данни в подкрепа на тези твърдения, не може да се направи извод, че е налице твърдяното недобросъвестно упражняване на процесуални права.

На последно място неоснователно се явява и възражението в жалбата, че съдът неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, тъй като видно от мотивите, а и от самото решение на първоинстанционния съд, е присъдено едно адвокатско възнаграждение за двата обективно съединени иска.

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 345/13.06.2025 г., постановеното по гр.д. № 61/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Сити Кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото Решение № 148 от 12.07.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6