Решение № 360 от 20.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100101432 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Т. М., ЕГН **********, адрес ********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, чрез адв. П.Велков, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявана заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с искане за постановяване на решение з а осъждане на ответника да заплат и н а ищеца следните суми:

-30 000 лева (еврова равностойност 15 338,76 Евро), като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат на нанесените му телесни увреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника - 14.04.2024 г. до окончателното й изплащане;

–3595 лева (еврова равностойност 1838,09 Евро), като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени импланти, съгласно фактура №5000010759/28.03.2025 г. и сума в размер на 95 лева, представляваща заплатени образни изследвания съгласно фактура №5300000322/12.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е пострадал от самостоятелно ПТП, настъпило на 23.03.2025 г., около 21.00 часа на път III-7007 км.11, посока с.Лозенец от гр.Стралджа в резултат на спукана задна дясна гума, вследствие на което водачът на автомобила, марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№А6808РА – С. М. Ч., губи управление над МПС и същото се обръща 1 първоначално надясно, след което ротира няколко пъти през таван и спира вляво извън пътното платно. Ищецът твърди, че е пътувал в автомобила, на задна дясна седалка, зад водача на МПС, като е бил с поставен предпазен колан. При преобръщане на МПС през таван, от МПС се откъсва задна дясна врата, която удря лявата ръка на ищеца, в резултат на което същият получава фрактура на лява раменна кост. От преобръщането на МПС, ищецът получил и леки удари по тялото и главата, вследствие сблъсъци със седалката, облегалката, подглавника, странично стъкло, които обаче нямат външни проявления. След ПТП ищецът имал лек замай и силна болка в лява ръка.

ПТП е посетено от органите на МВР, които съставят КП с пострадало лице №1/2025 г. на ОД МВР Ямбол, РУ Стралджа. На място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, който отвел ищеца в МБАЛ д-р Иван Селимински – Сливен АД, където след изследвания и поради липса на необходимост от болнично лечение, ищецът е бил освободен за домашно лечение. Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил оток и болка в ляв лакът, както и че лявата му ръка е била обездвижена с превръзка (бинт) през врата. Твърди, че болката и отокът в лявата му ръка не отшумели, а движенията в левия лакът били ограничени по обем, което наложило медицински преглед на ищеца в МБАЛ „Съце и Мозък“ гр.Бургас, където е приет за лечение в периода 26.03.2025 г. – 29.03.2025 г. След направени му образни изследвания се установила фрактура на ляв хумерус – многофрагментна фрактура с дислокация. Ноложило се оперативно лечение под пълна упойка, извършено било открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерос, поставени били 2 броя плаки и винтове. На 29.03.2025 г. ищецът бил изписан с подобрение със спокойна оперативна рана. Назначена била медикаментозна терапия за дома. Оздравителният и възстановителен процес продължили в домашни условия, като на ищеца била изписана фиксираща туника за ръка.

Считано от 01.07.2025 г., ищецът започнал рехабилитация на ляв горен крайник. Извършени му били 20 броя физио-терапевтични процедури с цел увеличаване обема на движение на ляв лакът. Поради продължаващи болки, на 11.08.2025 г. ищецът извършил контролна рентгенография, при която се установява персистираща ивица на посветляване между големите фрагменти на ляв хумерус и косолидация на малките фрагменти. Указано било на ищеца да извърши нов преглед през м.септември 2025 г. за насрочване на оперативна интервенция.

Твърди се в исковата молба, че и към настоящия момент няма пълно възстановяване на ищеца, напротив, наблюдава се деградация на увредения горен крайник. Лакътната става е с ограничен обем от движение с оток и трудно подвижна. За успокояване на болката ищецът ползва ортеза и обезболяващи. Лявата му ръка е с отслабена мускулна сила и обем. Ищецът твърди, че в ежедневната си дейност е зависим от своите близки и не може да започне работа. Твърди, че към настоящия момент е в състояние на дълбок емоционален срив и гняв към така настъпилите събития, докато преди инцидента е бил жизнен, добронамерен и отзивчив, изпълнен с желание за живот.

Според твърденията в исковата молба, отговорността на ответника 2 произтича от сключения между него и виновният причинител на ПТП договор за застраховка „ГО“ по полица със срок на покритие 22.08.2024 г. – 21.08.2025 г. Ищецът спазил изискването на чл.380 от КЗ и депозирал пред ответника застраховател заявление – претенция за обезщетение, по която е образувана преписка по щета №BG/02/124002739687, но и към настоящия момент обезщетение не е определено и изплатено.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски. В съдебно заседание от страната се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от ЗЗД .

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който н е оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите с полица № BG/02/12400273968, валидна към момента на инцидента. Не оспорва и настъпването на ПТП на 23.03.2025 г. Оспорванията са в няколко насоки, а именно относно наличието на осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС; относно механизма на настъпване на ПТП и начина, по който са причинени уврежданията, получени от ищеца. Счита, че при липса на вина на водача управлявал автомобила няма основание за ангажиране отговорността на застрахователя, а при условията на алтернативност, в случай, че се съберат достатъчно доказателства, установяващи основание за отговорността на застрахователя, прави възражение за съпричиняване, тъй като към момента на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Относно размера на претендираното обезщетение счита същото за прекомерно.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2025 г., около 21,00 часа, ищецът Т. М. пътувал в л.а., марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№А6808РА, валидно застрахован при ответника и управляван от С. М. Ч. по път III-7007, като стоял на задна лява седалка, зад водача и бил без поставен обезопасителен колан.

В участъка между гр.Стралджа и с.Лозенец, водачът загубил контрол над автомобила, в резултат на което същият напуснал платното за движение и реализирал преобръщане извън него, изразяващо се в ротации и многократни ударни взаимодействия между купето и терена.

Мястото било посетено от младши автоконтрольор „ПП“ при ОД МВР Ямбол, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/03.04.2024 г., в който като обстоятелства и причини за ПТП е посочено:

„По време на движение на МПС се спуква задна дясна гума, вследствие на което водачът губи контрол над управляваното от него МПС и се преобръща в ляво извън пътното платно“. Като пострадало лице е посочен ищецът Т. М..

3

В резултат на ПТП ищецът получил Спираловидно многофрагментарно счупване в средна трета на лява раменна става с дислокация на фрагментите.

Непосредствено след инцидента, ищецът бил отведен в болнично заведение, където след преглед бил освободен.

На 26.03.2025 г. ищецът бил приет в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Бургас, където са му извършени КТ на лява раменнна кост - на 26.03.2025 г. и рентгенография на лява лакътна става - на 27.03.2025 г., за които ищецът заплатил сумата от 95 лева. Чрез оперативна намеса била извършена и анатомична репозиция на фрагментите.

Същите били фиксирани с 1 брой реконструктивна плаки и винтове, закупени от ищеца за сумата от 3500 лева.

На 29.03.2025 г. ищецът бил изписан от болничното заведение.

На 18.11.2025 г., за случая е образувано ДП №239/2025 г. по описа на РУ – Стралджа, по което няма привлечено обвиняемо лице към момента на приключване на съдебното дирене в настоящето исково производство.

Към момента на настъпване на ПТП, л.а., марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№А6808РА, управляван от С. М. Ч. е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

На 14.05.2025 г., ищецът предявил пред застрахователя писмена претенция, по повод на която е образувана щета №2510014509/ за определяне и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която е налице отказ поради липса на доказателства за виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

Гореизложеното като фактология се потвърждава от приобщения писмен доказателствен материал по делото – констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/03.04.2025 г., лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №2432/23.03.2025 г., Епикриза на отделение по ортопедия и травматоголия при МБАЛ Сърце и мозък ЕАД, амбулаторен лист №251826033АD4, резултат от рентгенологично изследване, фактура №5000010759/28.03.2025 г., ведно с касов бон на стойност 3500 лева, фактура №5300000322/12.08.2025 г., ведно с касов бон на стойност 95,00 лева, заявление до застрахователя, вх.№ОЕ-358131/14.05.2025 г., писмо от застрахователя, изх.№НЦ/5526/06.08.2025 г., писмо от РП-Ямбол, изх.

№5322/16.04.2026 г.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и показанията на разпитания по делото свидетел – Т.Й. – майка на ищеца, които съдът след като прецени по реда на чл.172 от ГПК, кредитира като достоверни за изясняване на фактическата обстановка по делото. Свидетелката възпроизвежда личните си възприятия от събития и действия на ищеца, последващи пътния инцидент, като от показанията й става ясно, че непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан в болница в гр.Сливен, след което е бил освободен. Поради силни болки в лявата ръка бил хоспитализиран в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Бургас, където констатирали счупване и насочили ищеца към операция.

След извършването й ищецът се нуждаел от помощ при обличане, хранене, 4 тъй като имал отоци по цялото тяло и изпитвал болки, за които приемал обезболяващи. Свидетелката твърди, че ищецът е провел рехабилитация в гр.Карнобат, че му предстои операция за премахване на импланта, след която му се полага друга рехабилитация, както и че към настоящия момент ищецът не работи поради увреждането.

По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че спираловидното многофрагментарно счупване в средна трета на лява раменна става с дислокация на фрагментите реализира биологичния критерий за трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Към момента на инцидента и в рамките на възстановителният период ищецът е имал затруднения в ежедневните си дейности, а към момента на прегледа, качеството на живот на ищеца не е нарушено. Изтръпването, което усеща в лява ръка е преходно и при раздвижване отшумява. Според заключението, обема на движение в лява ръка е запазен, поради което и ищецът няма нужда от чужда помощ. Според експерта, непосредствено след травмата, преди крайникът да бъде имобилизиран и да започне лечение, интензитета на болката е бил голям.