Протокол № 585 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 585 гр. Пазарджик, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500601 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя - ищец „Банка ДСК“ АД, редовно призован, не се явява представител.

Жалбоподателката - ответник Ц. Г. Г., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът докладва постъпили по делото преди днешното съдебно заседание молби от страните, както следва:

1/ Молба с вх. № 10033/29.10.2024г. от „Банка ДСК“ АД чрез юрисконсулт Д. Д., с представено с молбата пълномощно, с която не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Изразява становище по същество, като претендира присъждане на разноски.

2/ Молба с вх. № 10037/29.10.2024 г. от адвокат К., процесуален представител на ответницата Ц. Г., с която не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Поддържа направеното искане за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.

№ 696/2020г. на РС – П., по заведения от Г. и сина й иск срещу „Групама Животозастраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца по настоящото дело „Банка ДСК“ АД по сключен с М.Г.

Договор за застраховка „Живот“ в полза на трето лице, явяващ се техен наследодател, за задълженията по процесния договор за кредит. Излага 1 становище по съществото на спора, като претендира присъждане на разноски, съобразно представени с молбата договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Представя копие от Решение № 260014/16.10.2024 г. по гр. д. № 696/2020 г. на РС – П..

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото страните са редовно уведомени за днешното съдебно заседание, поради което на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 104/03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20235230100575 по описа за 2023 г. на Районен съд – П. по предявените от ищеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: ***, против Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Н.Б.“ № 8, искови претенции е признато за установено, че Ц. Г. Г., като съдлъжник по Договор за кредит Експресо от 09.11.2012 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и ***, дължи на „Банка ДСК“ АД /универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ сумата от 5 950, 51 лева - главница, ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и договорна лихва за периода 20.11.2020 г. - 27.03.2023 г. включително в размер на 1 002,26 лева по Договор за кредит Експресо от 09.11.2012 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 125/30.03.2023 г. по ч. гр. д. 213/2023 г. на Районен съд - П. и изпълнителен лист от 30.03.2023 г., като исковите претенции са отхвърлени за сумата от 403,43 лева - разсрочена лихва за периода от 20.05.2020 г. - 20.10.2020 г. включително и за сумата 1 068,86 лева - лихва за забава за периода 20.11.2020 г. - 27.03.2023г. включително. С решението ответницата Ц. Г. Г. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД и разноски по гр. д. № 575/2024 г. по описа на РС - П. в размер на 181,16 лева – държавна такса, 585,93 лева – за експертиза и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по ч. гр. д. № 213/2023 г. на РС - П. в размер на 139,05 лева - държавна такса и 50,00 лева - за юрисконсултско възнаграждение или общо 189,05 лева. Със същото решение „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на Ц. Г. Г. разноски за процесуално представителство по гр. д. № 575/2023 г. по описа на РС - П., в размер на 227,18 лева.

В законоустановения срок срещу поставеното решение са постъпили въззивни жалби от двете страни, както следва:

1/ С въззивната жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД, решението се обжалва 2 само в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за сумите от 403,43 лева – разсрочена лихва за периода 20.05.2020 г. – 20.10.2020 г. и 1 068,86 – лихва за забава за периода 20.11.2020 г. - 27.03.2023г., с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че на 09.11.2012 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и М.Г., в качеството си на кредитополучател и Ц. Г., в качеството й на съдлъжник, бил подписан договор за кредит Експресо, като съгласно клаузите на договора съдлъжникът е заявил и се е съгласил безусловно да встъпи в дълга на кредитополучателя като отговаря солидарно с него за всички задължения по кредита, а банката има право да иска изпълнение директно от съдлъжника за цялото задължение по кредита. Съдлъжникът бил запознат и се е съгласил с всички клаузи по договора, като бил подписан и предоставен погасителен план по кредита. На 03.06.2020 г. между „Банка ДСК“ АД - универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, М.Г. и Ц. Г. било сключено допълнително споразумение, като е договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2020 г. Срокът за удължаване на кредита бил удължен с 6 месеца, крайната падежна дата за окончателното издължаване била 20.05.2023 г., като кредитът се олихвявал с лихвен процент в размер на 6,60%. Поради настъпила изискуемост на неплатени вноски по кредита, банката е претендирала техния размер от съдлъжника, за което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 213/2023 г. на РС – П.. Намира за неправилен извода на съда за недействителност на клаузата на чл. 9.1, част I от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща наказателна надбавка в размер на 14,90%, формирана от сбора на договорения лихвен процент плюс шест пункта, като противоречаща на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, поради което неправилно е отхвърлена претендираната сума от 1 068,86 лихва за забава за периода 20.11.2020г. - 27.03.2023г. Счита, че същата клауза е индивидуално уговорена и представлява мораторна неустойка. Сочи, че твърдението за наличие на клаузи, по силата на които банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са посочени критериите, според които клаузите от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От дефиницията на законодателя следвало по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били предварително изготвени или дори да са били предварително изготвени, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно при достатъчно информиран избор ги е приел. Макар и изготвен предварително, договорът бил приет от насрещната страна, доколкото до сключването му той е разполагал с достатъчно време да 3 се снабди с необходимата му информация. Липсвали запитвания или жалби във връзка с индивидуално уговаряне на клаузите при подписване на договора, поради което намира, че кредитополучателят е приел клаузите при един информиран избор. Доколкото правилото на чл. 86 от ЗЗД имало диспозитивен характер, тъй като страните биха могли да уговорят мораторна неустойка, която да замества законната лихва, то действително при уговорена неустойка за забава е изключено приложението на чл. 86 от ЗЗД по отношение възможността кредиторът да избира какво да претендира - договорената неустойка или законната лихва, поради което намира, че разпоредбата на чл.

33, ал. 2 от ЗПК е неприложима. По отношение отхвърлената претенция за сумата от 403,43 лева - разсрочена лихва за периода 20.05.2020 г. - 20.10.2020 г. намира за неправилни изводите на съда, базирани на приетата по делото експертиза, доколкото не било взето предвид, че в т. 1.1 и т.1.3 от Допълнителното споразумение от 03.06.2020г., подписано между страните, е договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца, като срокът на гратисния период се прилагал от 20.05.2020 г., съответно не можел да изтича след 31.12.2020г. Сочи, че начислената по време на гратисния период лихва се заплащала от кредитополучателя и съдлъжника след изтичане на гратисния период на равни вноски до крайния срок за издължаване на кредита. Поради това отхвърлените 403,43 лева - разсрочени лихви, представлявали част от договорната лихва, която е начислена в гратисния период и съответно началният момент, от който става дължима е от датата на изтичане на гратисния период - 01.01.2021 г. Видно от депозираното заключение било, че за периода 20.12.2020г. - 20.03.2023г. дължима се явявала сумата 1 832,42 лева договорна лихва, като освен присъдените 1 002,26 лева, следвало да бъде присъден и остатъкът от договорната лихва, определена в допълнителното споразумение като разсрочена, тъй като бил бил уговорен 6месечен гратисен период. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковата претенция.

Срещу подадената жалба в законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната по спора страна – ответницата Ц. Г..

2 / С въззивната жалба на ответницата Ц. Г., чрез процесуалния си представител – адвокат К., решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че в РС – Пангюрище било висящото друго дело, образувано по искова молба на Г., в качеството й на наследник на покойния й съпруг, заедно със сина им. Искът бил срещу „Групама Животозастраховане“ АД за заплащане на сумата от 17 226,26 лева - главница и сумата от 2 056,75 лева - лихви, в полза на ищеца по настоящото дело „Банка ДСК“ АД, въз основа на Договор за застраховка „Живот“ в полза на трето лице, сключен от М.Г., техен наследодател, представляваща неизплатено 4 застрахователно обезщетение. По това дело било постановено Решение № 260028/06.06.2022 г., допълнено с Решение № 260007/03.07.2023 г., с които съдът е уважил исковете им и е осъдил застрахователя да заплати на „Банка ДСК“ АД претендираните суми. Сочи, че решението не било влязло в сила, поради обжалването му. Намира, че решението по това дело има качествата на преюдициално по отношение на иска, заведен от банката срещу Г., тъй като ако изходът по първото образувано дело от 2020 г. е положителен за нея и сина им, то застрахователното дружество ще заплати на „Банка ДСК“ АД всички дължими и неизплатени суми по Договора за кредит Експресо от 09.11.2012г., сключен между „Сосиете женерал Експресбанк“ АД и покойния й съпруг М.Г.. С предявения иск срещу застрахователя, ответницата Ц. Г. и синът й замествали пасивната банка, която по принцип е трябвало да предяви тези искове срещу застрахователя, като вместо благодарност от банката за усилията, положени от ищците, последната предявява настоящите искове срещу Г., което било типичен пример за злоупотреба с право. Сочи, че били поискали от районния съд да спре производството по настоящото дело до произнасяне с окончателен съдебен акт по посоченото делото, но той бил отказал. Доколкото се ангажирала солидарната отговорност на ответницата Г., отправя искане настоящото производство да бъде спряно, до решаването на спора, повдигнат от ответницата и сина й по другото дело - гр.д. № 696/2020г. на РС – П.. Прави се искане да се отмени обжалваното решение, като се осъди банката да й заплати направените по делото разноски. Представя решение по гр.д. № 696/2020г. на РС – П..

В срок е постъпил отговор на жалбата от „Банка ДСК“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения, във връзка с изложените в жалбата аргументи. Сочи, че доколкото жалбоподателка е поела задължението солидарно да отговаря за задълженията по договора за кредит, независимо, че застрахователният договор също обезпечавал задължението по кредита, то право на кредитора е да избере от кое обезпечение ще се ползва. Намира, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.