Решение № 4527 от 27.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13307/2017
- Вид
- Решение № 4527
- Подписан
- 27.07.2020
- В сила
- 10.05.2021
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 463 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13307 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.П.Д. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди поради причинената смърт на сина й П.А.М., в резултат от реализирано пътно- транспортно произшествие, в което пострадалия участвал като пътник в товарна композиция с влекач „Мерцедес“ с рег. № ********и ремарке, управлявана от П.Г.М.. Самото произшествие настъпило на 08.10.2015г. на пътен участък до гр. Речия, обл. Мехидинци, Р. Румъния. Противоправният характер на поведението на водача на споменатото МПС, вината му и причинно- следствената връзка с причинената смърт на пострадалия, били установени с Присъда по НОХД № 2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, а присъдата била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК с Решение №1/04.01.2017г. на ОС Видин по ч.н.д. № 357/2016г. съгласно описа на този съд.
Понеже причинилият вредата водач на МПС имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника - ищцата претендира за осъждане на ответника - застраховател, да й заплати сумата от 220 000 лева, представляваща справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените размери на обезщетението, считано от причиняването на деликта на 08.10.2015г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания от нея благоприятен изхода на процеса, ищцата претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски на настоящото производство.
Исковата претенция е оспорена от ответника - ЗАД „ОЗК- З.”АД.
В постъпилите писмени становища, ответникът заявява, че не оспорва факта на настъпване на посоченото в исковата молба пътно- транспортно произшествие и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на товарния автомобил, но оспорва основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Без да отрича самото настъпване на инцидента и факта на постановената присъда на наказателния съд в Р. Румъния, ответникът оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че причините за настъпването на пътният инцидент и за смъртта на пострадалия останали фактически неизяснени. При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че вредите са причинени в резултат от противоправното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност- ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан- нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Оспорва твърденията, свързани с обема на вредоносните последици, като навежда доводи за прекомерност на претендираното обезщетение спрямо действителния източник на вредите. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението, следвало да се отчитат лимитите на отговорност на застрахователя, съобразно правото на държавата, където е настъпил деликта (Р. Румъния). Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетата като доказателство Присъда по НОХД №
2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, която е била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК посредством прието като доказателство Решение №1/04.01.2017г. по ч.н.д. № 357/2016г. съгласно описа на ОС Видин, мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти:
На 08.10.2015г. на пътен участък при км. 38 +280 м. до гр. Речия, обл.
Мехидинци, Р. Румъния, товарна композиция с влекач „Мерцедес“ с рег. № ********с прикачено ремарке, управлявана от П.Г.М. се преобърнала в дясно от платното за движение и така, водачът по непредпазливост причинил смъртта на П.А.М., който по време на настъпване на пътния инцидент пътувал на предната дясна седалка (до водача). Наказателният съд в гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, постановил присъдата е квалифицирал деянието като „непредумишлено убийство“, което се установява от самото съдържание на съдебния акт.
Мотивите на присъдата съдържат ясно описание за механизма на настъпване на пътния инцидент, като наказателния съд е приел за категорично установени от фактическа страна обстоятелствата, че деянието е извършено виновно и противоправно, както и че настъпилата смърт на пътника П.А.М. е резултат от противоправното поведение на водача на автомобила.
Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 106/21.06.2017г. сочи, че родител на починалия при процесното ПТП П.А.М. е ищцата М.П.Д. (майка).
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на влекач „Мерцедес“ с рег. № ********от ответното дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.
Като доказателство по делото са приети квалифицирани превод на документите, изготвени от ДП на Р. Румъния, сред което най- важно доказателствено значение има Протокол за оглед на местопроизшествие, който съдържа установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, възложена на вещите лица инж.
П. и д-р С..
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна авто- техническа експертиза мотивира следните изводи за подлежащите на установяване факти:
·
Автомобилът, в който е пътувал пострадалия- седлови влекач „Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ********е оборудван с две седалки в кабината и снабден с триточкови предпазни колани на всяка седалка. Стандартното оборудване на шофьорската кабина включва и едно легло;
·
Изготвените от органите на ДП документи мотивират еднозначен и категоричен извод, че в момента на настъпването на инцидента, пострадалият е пътувал на дясната седалка до водача;
·
Внимателният анализ на травматичните увреждания, установени с аутопсионен протокол за пострадалия мотивират извода, че причината за настъпването на инцидента е тежката черепно-мозъчна травма, която той е понесъл.
·
Естеството и степента на травматичните увреждания мотивират категоричен извод, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. При пострадалия не били открити типичните белези на въздействие на предпазен кола Фактът, че тялото на пострадалия е било намерено извън кабината на водача според вещите лица допълнително илюстрира фактите, на което се основава техния извод, че тялото на пострадалия е изпаднало извън кабината, което не би се случило, ако бе с правилно поставен предпазен колан.
В дадените пред съда показания, свидетелят П.Г.М.заявява, че е бил водач на седловия влекач „Мерцедес“ по време на настъпването на пътния инцидент и има ясен спомен на фактите които са се осъществили. Свидетелят заявява, че причината за настъпването на инцидента били заслепяващите фарове на насрещно движещ се микробус, който се движел изпреварвайки срещу товарната композиция, но при това не уточнява последователността на обстоятелствата, довели до настъпването на инцидента, преобръщането на товарната композиция и смъртта на пострадалия, тъй като заявява, че нямал спомен за детайлите и всичко се случило много бързо. Според показанията на свидетеля, пострадалият бил с поставен предпазен колан, доколкото винаги преди тръгване, водачът и втория водач поставяли предпазните си колани.
В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят М.С.А. заявява, че познава ищцата и познавал сина й (приживе), защото била нейна съученичка, от същия град, а братът на свидетелката бил съученик с пострадалия. Според впечатленията на свидетеля, отношението между ищцата (майка) и сина й (починалия при ПТП) били много добри, характеризиращи се с разбирателство и взаимопомощ. М. не бил семеен и живеел в едно домакинство с майка си и баща си (последният също починал около година след настъпването на инцидента). Според впечатленията на свидетелката, след смъртта на сина й в поведението на ищцата настъпила видимо негативна промяна. Тя заживяла в социална изолация променила коренно поведението си в обществото, преустановила активните си социални контакти, преживявала тежко загубата и здравето й се влошило (свидетелката не съобщава подробности в тази насока).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да изплати на всеки от ищцата застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.
Присъда по НОХД № 2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, която е била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК посредством прието като доказателство Решение №1/04.01.2017г. по ч.н.д. № 357/2016г. съгласно описа на ОС Видин, и в този смисъл е задължителна за настоящия съд - при разглеждане на гражданските последици от деянието, мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия П.А.М..
Не се спори относно твърдението на ищцата, че П.А.М. е син на ищцата, навършил пълнолетие при настъпване на процесното ПТП.
Не се спори, че отговорността на водача на товарният автомобил- седлови влекач „Мерцедес“ с рег. № ********е била застрахована с валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, от ответното дружество.
Доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на застрахователно обезщетение. Това е така, доколкото и ищцата попада в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия – легитимацията произтича от близката родствена връзка между двамата: ищцата е възходящ от първа степен – родител (майка) на пострадалия, а при това – двамата са живели и в едно домакинство с него.
В тази насока, исковете са доказани по основание т.е. ищцата е легитимирана да получи застрахователно обезщетение за доказаните в хода на процеса неимуществени вреди.
В контекста на причинно- следствената връзка между настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния размер на дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – релевирано на основание чл. 51 от ЗЗД.
Постановената присъда на наказателния съд не е пречка за разглеждане на това възражение, тъй като разпоредбата на чл. 300 от ГПК не обвързват доказателствените изводи на съда, разглеждащ гражданските последици от деянието - за причинно- следствената връзка, като елемент от деликта.
Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0890b71-6671-4fb7-91c7-8473af331106