Решение № 144 от 19.09.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Силистра, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Х. при участието на секретаря Д. В. С.А като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Х. Административно наказателно дело № 20253420200423 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Т. Г. Г., чрез адв. В. Х. при АК- Силистра, против Заповед за задържане на лице рег. № .. от 30.05.2025 г., издадена от Г.

С. Г. на длъжност „разузнавач“ в сектор „КП“ при РУ-Силистра в ОДМВРСилистра, с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР . С обжалвания акт е заповядано задържането на жалбоподателя Г. за срок от 24 часа във връзка със сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО-Силистра и чл.354а от НК- без надлежно разрешително произвежда, преработва, придобива или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. се явява лично и с упълномощения от него процесуален представител- адв.В. Х. при АКСилистра, който поддържа жалбата изцяло. Претендира и разноски по делото.

Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да отмени заповедта, като незаконосъобразна, излага мотиви в тази насока.

Ответникът по жалбата- органът, издал оспорвания акт Г. Г. се явява лично и с упълномощен проц.представител- В. А. на длъжност 1 гл.юрисконсулт при ОДМВР- Силистра. В съдебно заседание излага доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и необоснована.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на ответника по жалбата бяха представени нови писмени доказателства, които съда след като изслуша становището на ответната страна счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие като доказателства по делото. Проц.представител на ответника направи искане да се изискат от ОСлО при ОП-Силистра нови писмени доказателства, касаещи постановление за възлагане на извършване на действия по разследването по отношение на жалбоподателя Г. по сл.д. № ../2025г. по описа на същата служба и други, имащи отношение към извършените процесуално-следствени действия към момента на задържането на жалбоподателя Г.. Съда като взе предвид становището на ответната страна счете искането за допустимо и своевременно предявено, поради което изиска от ОСлО при ОП- Силистра писмените доказателства, които бяха приети като такива по настоящето административнонаказателно производство.

Направено беше и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето Д. К. във връзка с установяване на обстоятелства по задържането на жалбоподателя Г.. Съда като изслуша становището на ответната страна, счете искането за допустима и своевременно предявено, поради което и с мотивирано протоколно определение допусна до разпит в качеството на свидетел лицето Д. А. К., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие към доказателствения материал по делото.

Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 30.05.2025 г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и 2 функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.

От фактическа страна е установено, че жалбоподателят Т. Г. е имал чисто съдебно минало, постоянна месторабота, положителни характеристични данни, и липсват и данни за криминални регистрации.

На 30.05.2025г. с писмена заповед за задържане на лице с рег. № .. от 30.05.2025г., издадена от Г. С. Г. на длъжност „разузнавач“ в РУ- Силистра при ОДМВР- Силистра, жалбоподателят Г. бил задържан за срок до 24 (двадесет и четири) часа (а именно до 09:00 часа на 31.05.2025г.) на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка със сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО- Силистра и чл.354а от НК- без надлежно разрешително произвежда, преработва, придобива или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози.

На 30.05.2025г., в присъствие на жалбоподателя Г. са били извършени „претърсване и изземване“ по сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО при ОПСилистра, след получени предварително разрешения за извършването на тези процесуално-следствени действия от надлежен орган, а именно Окръжен съдСилистра, в неговите имоти, местоработата му и управляваните от него МПСта. При реализацията на тези процесуално-следствени действия не били установени в негово владение забранени от закона вещества или предмети.

Въпреки това на жалбоподателя Г. е била издадена Заповед за задържане на лице с рег. № .../ 30.05.2025г., като му е предоставена и писмена декларация за попълване, според която същият (писмено) заявил, че нямал възражения; че желае адвокатска защита чрез адв.Н. Д. при АК- Силистра; че бил запознат с неговите права; че имал необходимост от медицинска помощ, като е посочил 3 заболяванията си.

Жалбоподателят Г. бил отведен (конвоиран) за изтърпяване на наложената му принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в помещение в сградата на РУ-Силистра, където престоял до 08:55 часа на 31.05.2025г. Същият нямал никакво процесуално качество по сл.д. № ...2025г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра, към настоящия момент по негови данни също няма никакво процесуално качество, тъй като не е бил призоваван и разпитван.

Според справка на същата служба от 25.06.2025г. изискана по инициатива на защитата на жалбоподателя Г., по следственото дело е привлечен Т. С. Г., ЕГН **********, с адрес- с... за извършено от него на 30.05.2025г. в гр.Д.. престъпление по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК, но никъде в справките не се споменава името и данните на жалбоподателят Г., който по негови показания дори не е бил разпитван все още. Спрямо него липсвали предприети каквито и да е процесуални действия по същото висящо следствено дело, което е било в етап на разследване.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в административното производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във връзка със събраните по инициатива на съда и страните писмени справки са единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон.

Фактът на образуване на досъдебно производство по НПК, в случая следствено дело, според съда не предоставя право на полицейски орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да задържа свидетел, който няма никаква фактическа връзка с основното събитие по НПК.

Според доказателствата по делото жалбоподателят Г. към инкриминирания период не е бил издирван от органите на МВР, съда и/или прокуратурата, за да има основания за задържането му, защото евентуално се е укривал, след призоваването му. Не са налице и факти, че жалбоподателя Г. е искал да възпрепятства органите на разследването; нито се установява да е 4 укривал доказателства; да е предупреждавал свидетели и т.н. Първо е бил задържан по ЗМВР и след това в негово присъствие е било извършено претърсване и изземване по НПК.

Не се установява в момента на фактическото задържане на жалбоподателя Г. същият да е бил уведомен ясно и изрично в този момент, а не по-късно, защо е задържан, доколкото според заповедта по ЗМВР е задържан като извършител, а според справката на обвинителните власти същият не фигурира никъде в престъплението- към датата на задържането му 30.05.2025г.

По делото е налице категорично и осъзнато обективирано изявление от жалбоподателя Г., че същия желае да получи адвокатска помощ от Н. Д.

Полицейският орган, дори и при евентуален отказ на жалбоподателя Г., ако защитата му от адвокат е задължителна с оглед вида на разследваното тежко престъпление, следва да създаде процесуални гаранции първо да гарантира адвокатска помощ, особено, ако ще последват ограничения спрямо правата на жалбоподателя Г. (което и на практика се е случило).

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК.

От правна страна, настоящия съдебен състав счита, че съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна Г. С. Г., задържането на жалбоподателя Т. Г. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР .

На първо място следва да се изведат съответните правни доводи от основния закон на страната ни- Конституцията на Република България.

Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл.30, ал.3, изр. първо от 5

КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност (чл.30, ал.3, изр.2 от КРБ).

В съответствие с чл.5, § 1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.), всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право:

Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, § 1, изр.2, б. "а" - б.

"г" от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в Конвенцията.

Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл.5, § 2 § 5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл.5, § 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата тази правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5 от КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания.

Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f088e396-05c3-4db1-8079-7d5564c0463a