Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 09.09.2020, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно административно наказателно дело 576/2020
Вид
Решение № 260012
Подписан
09.09.2020
В сила
09.09.2020
Състав
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАЛКОВ, РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА, ЮЛИЯН СТАМЕНОВ СТАМЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№____ гр. Русе.09.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия в публичното_____заседание________на____________трети_______септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Петър Балков

Членове:1. Юлиян Стаменов

2. Ралица Герасимова при секретаря________Иванка Венкова_________________и в присъствието на прокурора___________Добромира Кожухарова_като разгледа докладваното от председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 576 по описа за 2020 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 59/28.05.2020 год., постановено по НАХД № 72/2020 год., Бел.РС ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. В.С.Н. ***, за ВИНОВЕН в това, че на на 17.02.2018 г. в гр. Б., обл. Русе причинил на И.Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. Б. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак - постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, ГО Е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК, като му е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, платими в полза на държавата, по сметката на Районен съд Бяла.

ОСЪДИЛ е обв. В.С.Н. *** да заплати разноски по делото

1710,00 лв /хиляда седемстотин и десет лв/ разноски в досъдебна фаза, от които 153,00 лв/сто петдесет и три лв/ – в полза на държавата по сметката на ОДМВР гр.Русе и 1557,50 лв /хиляда петстотин петдесет и седем лв и 50ст/ - по сметката на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Русе.

Жалбоподателят В.С.Н. ***, чрез договорно упълномощения си защитник адв. Д. от РАК, недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за неговата необоснованост, моли да бъде отменено и вместо това да постанови друго решение, с което да го оправдае по първоначално предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от обв. Н. престъпление по смисъла на чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати инвокираните в съдебно заседание от адв. Д. съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими факти и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото, свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното от подс. Н., престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК. По съществото си наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.

Обвиняемият В.С.Н. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българско гражданство, средно образование, р., н., работи като ш. в „Н. *“ ООД гр.Б..

Бракът между св. Д. и обв. Н. бил прекратен с развод. Родителските права по отношение на двете им малолетните деца били предоставени, съответно по отношение на детето С. - на бащата, а по отношение на д. К. - на м..

Отношенията между бившите съпрузи били лоши. По време на почти всяка среща за лични контакти на родителите с децата възниквали конфликти, при които било искано съдействие от РУ-Бяла, ОДМВР-Русе.

Безспорно е установено, че на 17.02.2018 г. бил определен за лични контакти на обв. Н. с дъщеря му К.. Около 09,00 ч. на същия ден обвиняемият отишъл пред входа на блока, в който живеела Д., заедно със съжителя си - св.Ц.. Обвиняемият Н. бил придружаван от баща си - св. С. С. и сина си - св. С. С.. Свидетелката Д., която била бременна в четвърти месец ги посрещнала на входа на жилищния блок, след което всички се насочили към апартамента. В това време там били родителите на Д. - свидетелите Т. и Т., както св. Ц. и К..

Свидетелката Д. отворила входната врата на апартамента и влязла вътре за да повика К.. Обвиняемият Н., свидетелите С. и С. останали отвън пред вратата. Свидетелката Д. и К. излезли до прага на вратата и св. Д. я попитала дали иска да отиде при баща си. Детето било на прага, а св. Т. била в коридора на апартамента. К. отказала да отиде при баща си и се оттеглила към баба си. Тогава св. Д. решила да приключат срещата и започнала да затваря вратата. Обвиняемият Н. се ядосал, развикал се и блъснал вратата към св. Д.. Опитал се да я подпре с крака си, за да не се затвори. Вратата ударила св.

Дякова в областта на корема и крака. Обвиняемият Н. влязъл с единия си крак в апартамента и се насочил към св. Д., като я притиснал с ръка в областта на корема. В този момент от апартамента се появил св. Ц., а обв.

Н. отстъпил назад. Свидетелят Ц. го попитал какво става и какво прави. Свидетелката Д. се опитала да застане между тях, но майка й я издърпала към апартамента.

След разменените реплики в коридора пред апартамента св. С.С. хванал св. Ц. с две ръце в областта на шията. В този момент обв. Н. минал в ляво от баща си / дясно на св. Ц. /. В дърпането между двамата обв. Н. хванал китката на ръката и извил пръстите на лявата ръка на св. Ц., при което последният чул изпукване и изпитал много силна болка. Свидетелят Ц.извикал към обв. Н. да го пусне. Свидетелят С. и обв. Н. пуснали св. Ц.. След като чул разправията на входната врата от апартамента излязъл и св. Т.. Той попитал какво става, а обв.

Н. отговорил, че всичко е заради св. Ц.. След намесата на св. Т. обв. Н., св. С. и С. си тръгнали. Слизайки по стъпалата обв. Н. викал и отправял закани за саморазправа.

След като си прибрали в апартамента св. Ц. установил, че четвъртия пръст на лявата му ръка е подут и има неправилна форма. Изпитвал силна болка. Веднага отишъл в МБАЛ гр. Бяла, където в 11,47 ч. му била извършена рентгенография на длан и пръсти на лявата ръка. Лекарят установил: Полифрагментарна фрактура в средната трета на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка. Същия ден, в 16,22 ч. св. Ц. бил прегледан в спешно отделение на МБАЛ”Канев” гр. Русе, където му била извършена имобилизация на пръста. Предписани му били гел и обезболяващи лекарства.

На 19.02.2018 г. св. Ц. бил прегледан от специалист ортопед - травматолог – св. Д.. Лекарят указал необходимост от оперативна интервенция, каквато му била предложена още на прегледа в спешно отделение на МБАЛ ”Канев” гр. Русе на 17.02.2018 г. Посочил, че травмата е достатъчно тежка, като дори и при своевременна оперативна намеса не може да се гарантира пълното възстановяване на функцията, формата и естетическия вид на пръста. Ц.не се съобразил с предписанията за оперативна интервенция и такава била извършена едва на 06.03.2018 г.

На 19.02.2018 г. Ц. бил освидетелстван от съдебен лекар.

Лекарят установил: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка. Многофрагментно счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. Установените увреждания към този момент били преценени по медико-биологичния признак - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

След извършената оперативна интервенция, на 12.03.2018 г. и след допълнително представената медицинска документация, съдебният лекар изготвил допълнение към заключението от 19.02.2018 г. Установил: Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект. Установеното счупване без извършената високоспециализирана оперативна интервенция не може да се възстанови спонтанно, поради което е преценено по медико-биологичния признак - Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза приключила със заключение, от което е видно, че Ц. е получил следните увреждания: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка. Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика поради оформен костен дефект. Контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка. Тези увреждания били преценени по медико- биологичния признак - Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващ средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.

В последствие била назначена комплексна съдебномедицинска експертиза с участието на специалист по ортопедия и травматология. От заключението на същата, освен отговора на въпроса за причинените увреждания, който съвпада с този от първата съдебномедицинска експертиза е отговорено и на поставения въпрос:

Дали Ц. би имал постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако му е била направена своевременно оперативна интервенция, както му е било предложено от лекар още в деня на деянието 17.02.2018 г. Експертите отговорили както следва:

„Този вид фрактури се водят многофрагментни и вътреставни, което обуславя голяма вероятност да не настъпи правилно срастване и пълно възстановяване на движенията в засегнатата става, дори и при своевременна оперативна намеса. Поради този факт крайният резултат от лечението на Ц., не е пълно възстановяване на функцията, формата и естетическия вид на пострадалия пръст. Установеното непълно функционално и анатомично възстановяване на четвърти пръст на лявата ръка на Ц. се дължи главно на вида и тежестта на счупването, а не толкова на забавянето на оперативната интервенция.

По искане на обвиняемия била назначена и комплексна съдебномедицинска и травматологична експертиза, възложена на Клиника по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „Света Марина” гр. Варна с участието на специалисти по ортопедия и травматология. От заключението на същата е видно следното: На 17.02.2018 г. Ц. е получил следните увреждания: Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява ръка. Оток и кръвонасядания на лява ръка.

Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, състояние след метална остеосинтеза и алопластика поради оформения костен дефект. Впоследствие поради неправилното зарастване на счупването се е образувала контрактура на интерфалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка. Тази контрактура може да се приеме като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Трудно е да се даде категоричен отговор дали при операция на същия пръст веднага след инцидента биха могли да се избегнат получените усложнения, но може да се каже категорично, че шансът за благоприятен изход би бил по-голям.