Решение № 1486 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502184 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Й. К. А. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв.Д. Б. против Решение №2729/17.06.2024г. постановено по гр.д.№16308/2023г. по описа на ПРС, осми гр.с., с което е отхвърлен предявения от Й. К. А., ЕГН: ********** против „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че то дължи на ищеца сумата 400 лева главница, представляваща платени от ищеца на ответника без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните в гр. **** Договор за паричен заем № 18019127/07.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 1504/2023 г. по описа на Районен съд – ***** – ІІІ н. състав..Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи иска като основателен. Претендират се разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, включително и възнаграждение на 1 процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл.38 ал.2 ЗА .

Въззиваемата страна „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: ***** не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от Й. К. А. с ЕГН-********** срещу „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: ***** с иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 400 лева - главница, представляваща платени от ищеца на ответника без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните в гр. Пловдив Договор за паричен заем № 18019127/07.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 1504/2023 г. по описа на Районен съд – ***** – ІІІ н. състав,

Ответникът “Адессо Кредит България“ ЕООД – гр. ***** оспорва иска.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не се установява клаузите в Договора за заплащане на договорна лихва и на неустойка, да са нищожни, от което да бъде направен изводи, че платените от ищеца суми за тях по Договора да са неоснователно заплатени на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства. След преценката им, настоящият съдебен състав намира следното по наведените в жалбата оплаквания:

Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № 18019127/07.12.2022 г.., 2 сключен между “Адессо Кредит България“ ЕООД – гр. ***** и Й. К. А. с ЕГН-**********, като на заемателя е предоставена сумата от 1 000лв, която е следвало да бъде издължена на 12 погасителни вноски, при договорна възнаградителна лихва в размер на 35% и ГПР в размер на 41.19 %.

Установява се по заключението на допуснатата и приета пред първата инстанция ССЕ, изготвена от вещото лице Б. Д., чието заключение съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, че след проверка в ответното дружество “Адессо Кредит България“ ЕООД – гр. *****, ескспертизата е констатирала, че ищецът по Договор за паричен заем № 18019127/07.12.2022 г..е заплатил общо сумата от 1 400лв, като с тези плащания са погасени главница 627.65лв, лихва – 172.03лв, неустойка 600.32лв По отношение на оплакването в жалбата, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, имаща за последица недействителност на договора за заем по силата на чл.22 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай разходите за договорна лихва и неустойка съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не включена договорната неустойка. Ако тя бъде включена, то общия размер на ГПР по Договор за паричен заем ще надвиши 50 %.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на Договор за паричен заем, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

3

Гореизложеното обосновава извода, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора за заем по силата на чл.22 ЗПК.

Последица от недействителността , съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК е връщане само на чистата стойност по кредита, без лихви и други разходи. Доколкото се установява, от заключението по изслушаната ССЕ, че кредитополучателят е заплатил сумата от 1 400лв т.е. сума в размер по-голяма от посочената в договора главница от 1 000лв, то исковата претенция за заплащане на сумата от 400лв се явява основателна и като такава следва да бъде уважена..

Като е достигнал до различни от горните прави изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това претенцията уважена.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на жалбоподателят се дължат деловодни разноски както следва: разноски пред въззивната инстанция в размер на 25лв държавна такса; 21.25лв държавна такса пред първата инстанция и 25лв държавна такса по ч.гр.д.№1504/2023г. по описа на ПРС. На пълномощника на жалбоподателя – адв. Д. Б. се дължи адвокатско възнаграждение в размер общо на 900 лв., за осъщественото безплатно представителство на Й. А. пред настоящата инстанция в размер на 400лв ,пред първата инстанция в размер на 400лв и в заповедното производство в размер на 100лв, на осн. чл.

38, ал.1, т. 2 от ЗА, платими от въззиваемия.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2729/17.06.2024г. постановено по гр.д.№16308/2023г. по описа на ПРС, осми гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, *****, представлявано от Управителя Л. В. Л., със съдебен адрес: гр. *****, *****, адв. Г. Д., че дружеството дължи на Й. К. А., ЕГН: **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Д. Б. сумата 400 лева /четиристотин лева/ - главница, представляваща платени от Й. К. А., ЕГН:

********** на „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, без основание договорна лихва и неустойка, по сключен между страните в гр. **** Договор за паричен заем № 18019127/07.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на Заявлението в съда – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 951/21.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 1504/2023 4 г. по описа на Районен съд – ***** – ІІІ н. състав.

ОСЪЖДА Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, *****, представлявано от Управителя Л. В. Л., със съдебен адрес: гр.

*****, *****, адв. Г. Д., да заплати на Й. К. А., ЕГН: **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Д. Б. направени деловодни разноски в производствата общо в размер на 71.25лв/ седемдесет и един лева, и двадесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, *****, представлявано от Управителя Л. В. Л., със съдебен адрес: гр.

*****, *****, адв. Г. Д. да заплати на адв. Д. Б. от ПАК, с адрес на кантората гр. *****, сумата общо от 900.00лв /деветстотин лева/ възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство на Й. К. А., ЕГН: ********** по договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022 г., на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5