Решение № 2900 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2900 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

М. В. А.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от М. В. А.а Въззивно гражданско дело № 20251100508675 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8479/12.05.2025 г., постановено по гр.д. № 65301/2023 г. на Софийски районен съд, 47 състав, съдът е отхвърлил предявените от С. Г. Г., ЕГН **********, главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Г. А. Х., ЕГН **********, му дължи следните суми: сумата от 8120 лева, представляващи предоставен паричен заем чрез парични преводи по „Изипей” и „Револют” в периода 28.12.2021 г. – 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 180,44 лева, представляващи мораторна лихва за периода 02.04.2023 г. – 20.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед от 24.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35617/2023 г. на СРС, 47 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от С. Г. Г., ЕГН **********, евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. А. Х., ЕГН **********, да му заплати следните суми: сумата от 8120 лева, получена от Г. А. Х., ЕГН **********, без основание чрез парични преводи по „Изипей” и „Револют” в периода 28.12.2021 г. – 27.03.2022 г., както и сумата от 180,44 лева, представляващи мораторна лихва за периода 02.04.2023 г. – 20.06.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. А. Х., ЕГН **********, сумата от 1300 лева, представляващи сторени в първоинстанционното производство деловодни разноски.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която са отхвърлени 1 евентуалните искове, е постъпила въззивна жалба от С. Г. Г.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Твърди се, че е погрешен изводът на СРС, че процесните 26 превода за периода 28.12.2021 г. – 27.03.2022 г. са извършени във връзка с възложена на ответника работа. Поддържа се, че този извод е направен в нарушение на правилата за доказателствената тежест и не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка. Твърди се, че при иск за неоснователно обогатяване ищецът следва да установи, че сумата е платена от него на ответника, докато насрещната страна трябва да докаже наличието на валидно основание за заплащане на сумата. Поддържа се, че в този смисъл е била и разпределената доказателствена тежест. Твърди се, че в случая няма спор и е отделено като неподлежащо на доказване обстоятелството, че сумата от 8120 лева е получена от ответника. Твърди се, че по делото не се установяват параметрите на договора, въз основа на който ответникът е извършвал ремонтни дейности в строителен обект в гр.

София по възлагане на „ОС Строй груп” ЕООД. Сочи се, че от показанията на свид.

Атанас Т. е видно, че дружеството „ОС Строй груп” ЕООД е възложило на лицето И.Д. да извърши изолация на покрив на сграда, като това лице довело да работи и Г. Х..

Сочи се, че свид. Т. е заявил, че възнаграждението за работата по покрива е платено на И.Д. на ръка и чрез преводи към свид. М.П.. Твърди се, че СРС правилно не е кредитирал показанията на свид. Д., която е в близки отношения с ответника, а освен това казаното от нея не отразява лични впечатления. Поддържа се, че съдът е приел, че за договора, сключен с И.Д., се е дължало възнаграждение в размер на 25 000 лева, въпреки че ответникът е твърдял, че договорът е за сумата от 10 000 лева. Поддържа се, че е погрешен и изводът, че плащането на това възнаграждение е извършено частично и чрез процесните суми. Твърди се, че в подкрепа на последното са само показанията на свид. Д., чиито показания СРС е приел, че не следва да се кредитират.

Поддържа се, че е погрешен изводът на СРС, че договорните отношения във връзка с обекта в ж.к. „Н.” прикриват трудово правоотношение чрез договор за изработка.

Излагат се съображения, че по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на това, че е възникнало трудово правоотношение. Твърди се, че дори ответникът не е поддържал наличие на трудово правоотношение. Сочи се, че в случая безспорни доказателства, че процесните суми са преведени на Г. Х. като възнаграждение за ремонтни дейности не са събрани, респ. няма доказателства, че възложената дейност е надлежно изпълнена. Сочи се, че по делото се установява от показанията на свид. Т., че изолацията на покрива не е довършена, не са представени протоколи за приемане на работата, не са представени доказателства за закупуване на материали за възложената работа. Поддържа се, че основанието за получаване на процесните суми не е доказано от страна на ответника. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се уважат евентуалните осъдителни искове. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от Г. А. Х., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Твърди се, че извършеното имуществено разместване за сумата от 8120 лева е доказано по делото и е отделено за безспорно с доклада по делото. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че ответникът с трето за спора лице е полагал труд по възлагане на ищеца като управител на фирма.

Поддържа се, че СРС е направил анализ на доказателствената съвкупност и е направил обоснован извод, че процесните 26 превода за период от около два месеца съответстват на възложената строителна дейност, поради което плащанията са направени на основание положен труд, а не без основание. Поддържа се, че всички показания са еднопосочни за това, че преводи по сметката на И.Д. не са могли да се извършват и той е получавал пари на ръка и чрез свид. М.П.. Поддържа се, че тези 2 суми нямат общо с възнаграждението за ответника Г. Х.. Сочи се, че свид. Т. потвърждава, че ищецът се е разбрал с човека, доведен от И., и му е плащал през ден 50-100 лева. Поддържа се, че свид. М.П. изрично е отрекла да е получавала плащания за ответника. Твърди се, че за първи път във въззивната жалба се заявява, че възложената работа на ответника не е изпълнена надлежно. Сочи се, че ищецът прави с наетите работници устни договорки и няма практика приемането на работата да е в писмена форма. Твърди се, че свидетелите не посочват, че ответникът не е изпълнил работата си на обекта надлежно и в срок. Твърди се, че пред първата инстанция е доказано основание за получаване на процесните суми. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото са представени доказателства, от които е видно, че ищецът С. Г. е превел на ответника Г. Х. сумата в общ размер от 8120 лева, както следва:

- на 28.12.2021 г. са преведени 1000 лева по „Изипей”;

- на 29.12.2021 г. са преведени 3000 лева по „Изипей”;

- на 31.12.2021 г. са преведени 200 лева по „Револют”;

- на 05.01.2022 г. са преведени 50 лева по „Револют”;

- на 06.01.2022 г. са преведени 50 лева по „Револют”;

- на 07.01.2022 г. са преведени 200 лева по „Револют”;

- на 13.01.2022 г. са преведени 50 лева по „Револют”;

- на 16.01.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 17.01.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 19.01.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 02.02.2022 г. са преведени 70 лева по „Револют”;

- на 09.02.2022 г. са преведени 200 лева по „Револют”;

- на 18.02.2022 г. са преведени 500 лева по „Револют”;

- на 21.02.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 22.02.2022 г. са преведени 500 лева по „Револют”;

- на 05.03.2022 г. са преведени 50 лева по „Револют”;

- на 12.03.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 15.03.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 16.03.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 16.03.2022 г. са преведени 50 лева по „Револют”;

3

- на 23.03.2022 г. са преведени 300 лева по „Револют”;

- на 25.03.2022 г. са преведени 1000 лева по „Револют”;

- на 27.03.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”;

- на 27.03.2022 г. са преведени 100 лева по „Револют”.

В документите за преводи към Г. Х. по „Револют“ няма основание на трансферите. Като основание в документите от „Изипей“ е посочено „превод“.

По делото са представени от С. Г. Г. доказателства за това, че към М.Т. П. са преведени суми в общ размер от 2090 лева. Преводите са извършени по „Изипей“, както следва:

- на 20.01.2022 г. са преведени 100 лева;

- на 30.01.2022 г. са преведени 140 лева;

- на 10.03.2022 г. са преведени 100 лева;

- на 18.03.2022 г. са преведени 500 лева;

- на 19.03.2022 г. са преведени 200 лева;

- на 30.03.2022 г. са преведени 450 лева;

- на 01.04.2022 г. са преведени 600 лева.

В документите за парични преводи към М.П. е посочено като основание „ПП“.

По делото е разпитан свид. Р.В.Н., който посочва, че познава ищеца С. Г. от много години. Наел го за изпълнение на покрив на сграда в кв. „Н.”, ул. „********, през 2021 г. – 2022 г. Друга фирма за изграждане на покрива не била наемана.