Решение № 738 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 34222/14.04.2025 г. от Г. П. Р. ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, чрез адв. Г. Х.-А. срещу решение № *************г. по гр.д. № ************** по описа за 2024г. на ВРС с което е отхвърлена предявената от него лично и в качеството на баща и законен представител на детето С. Г. П., ЕГН **********, молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Г. С. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Г.“, № 2, вх. Г, ет. 3, ап. 71, за извършен акт на домашно насилие системно внушаване на страх у детето от оперативно лечение, проявление на което е поведението на детето на 13.08.2024г. при извършен преглед и на 02.11.2024г., когато заявило, че ще умре при оперативно лечение и което състояние на детето оказва силно въздействие върху молителя, като неоснователна.

Счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон по подробно изложените във въззивната жалба съображения.

Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие в полза на Г. П. Р. и детето С.

1

Г. П. по отношение на извършителя Г. С. Г. за извършения акт на домашно насилие на 13.08.2024г.

В писмен отговор Г. С. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Г.“, № 2, вх. Г, ет. 3, ап. 71, чрез адв. С. С. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Счита, че решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

Моли се да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено в цялост решение № *************г. по гр.д. № ************** по описа на ВРС, като правилно и законосъобразно.

ДСП-В. не взема писмено становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В молбата си до съда Г. П. Р. ЕГН ********** от гр. В., жк „В.“, бл. 6, вх. 3, ет. 4, ап.

57, лично и в качеството си на баща на детето С. Г. П. ЕГН ********** е поискал от съда да бъдат постановени мерки за защита срещу майката на дъщеря си-Г. С. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Г.“, № 2, вх. В, ет. 3, ап. 71. В молбата си, уточнена с молба от 12.11.2024г., подадена чрез адв. Г. Х.-А. молителят твърди, че на 13.08.2024г. завел дъщеря си С. в УМБАЛ „С.М.“, гр. В., за извършване на преглед във връзка с допуснатата по гр.д. № ********г. на ВРС -46-ти състав съдебна експертиза. При осъществяване на прегледа, специалистът „УНГ“ Д. Г. констатирала, че детето се нуждае от операция на сливиците.

Детето се разстроило, започнало да плаче и да повтаря, че ще умре. Изпаднало в истерия.

Той самият, докторът и сестрата много трудно успели да успокоят детето. Проблемът със сливиците на детето датира от 2016г., от когато и до настоящия момент майката системно всява страх у детето, че ще умре, ако сливиците му се оперират. В заведените предходни дела майката сама е твърдяла в съда, че оперативното лечение на сливиците е много опасно и има смъртни случаи при такива операции. При всяка среща с детето по време на определения му режим на лични отношения, последната на 02.11.2024г., детето повтаряло, че ще умре, ако му оперират сливиците. Смята, че с горното поведение майката осъществява психическо и физическо насилие спрямо детето, още повече, че тя не полага достатъчно грижа за неговото здраве. Психическото и физическото състояние, в което се намира детето, оказват силно въздействие върху него. Г. С. Г. оказва психическо насилие и спрямо него, чрез предизвиканите у детето реакции.

Иска да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 8 от ЗЗДН, като Г.

С. Г. бъде задължена да се въздържа от домашно насилие, спрямо детето С. и спрямо него; временно да бъде определено местоживеенето на детето С. при него, както и детето С. да бъде насочено към ползването на специализирани услуги, предназначени за пострадали от домашно насилие, за максимално дългия предвиден в закона срок.

В писмен отговор Г. С. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Г.“, № 2, вх. В, ет. 3, ап. 71, чрез адв. С. С. . оспорва твърденията на молителя, че умишлено внушава на детето С., че ще умре, в случай че й бъде извършена операция на сливиците. Излага, че въпросът за лечението на сливиците на дъщерята на страните и извършването на операция на същите 2 едва ли не незабавно е станала фикс- идея на молителя, който въпрос до момента е многократно обсъждан. Твърди, че често се консултира със специалисти за лечението на сливиците на детето С. да се консултира с лекари по повод здравословното състояние на детето и желае да направи информиран избор, в случай че бъде извършена операция на детето. Сочи, че С. е била подлагана вече на пълна анестезия преди около година с нейно съгласие и в този смисъл поддържа, че самата тя не се страхува от фатален изход при евентуално оперативно лечение на сливиците и по никакъв начин не е внушавала на детето страх. Eдинственият мотив да отлага оперативно лечение на детето е да не го подлага на ненужна операция, в случай че е възможно друго лечение, а eдинственият мотив на молителя да настоява за операция е понеже тя има колебания относно неотложността на оперативното лечение. Изказва недоверие и съмнение относно твърденията на бащата, че детето е изпаднало в истерия при споменаване от страна на вещото лице по допуснатата СМЕ по гр.д. № ********г. на ВРС, че е необходимо оперативно лечение на сливиците, т.к. не са изяснени обстоятелствата и проведения между вещото лице и бащата разговор, в присъствието на детето. Неминуемо възниква и въпросът защо вещото лице е коментирало състоянието на детето в негово присъствие, преди да е изготвило експертизата и преди да се е запознало с в цялост със случая, както и в какъв контекст е изразено това становище.

Смята, че ако прегледът е бил проведен в нейно присъствие, каквото желание е имала, но й е било отказано, детето не би реагирало по описания от бащата начин. При провежданите често консултации със специалисти за лечението на сливиците на С., тя никога не е реагирала по подобен начин. Никога не е твърдяла по делата, че детето се страхува от операция и затова не пристъпват към операция. Той е този, който говори непрекъснато за операция и я притиска да я извършат.

ДСП-В. редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по молбата за защита.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че молителят Г. П. Р. и ответницата по молбата Г. С. Г. са живели съвместно и двамата са родители на детето С., р. ********г. Последното се установява и от приложеното удостоверение за раждане, изд. Въз основа на акт за раждане № *************г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община В..

Изпълнени са следователно условията за предоставяне на защита по ЗЗДН, визирани в разпоредбите на чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 от ЗЗДН, както и т. 5 от ЗЗДН.

Няма спор също така, че при раздялата на родителите, родителските права са предоставени на майката и тя отглежда детето С., а бащата има определен режим на лични отношения с него, като през лятото той има определен дълготраен такъв.

От приложената на л. 52 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е видно, че Г. П. Р. е декларирал, че на 13.08.2024г. при преглед на детето С. при 3 специалист УНГ в отделението в УМБАЛ „Св.М.“-В., бивайки дотогава спокойно и без притеснения, чувайки думите на специалиста за нуждата от оперативно лечение на сливиците, то започнало да крещи, че не иска операция и че ще умре. Майката непрекъснато плашела дъщеря им, че ако й се премахнат сливиците, ще умре. Не е направила опит да обясни на С., че ако бъде оперирано, нищо лошо няма да му се случи, а ще се почувства подобре. Точно обратното, за да не се проведе оперативното лечение майката всява страх на детето от смърт. В това, че майката е изплашила смъртоносно детето се изразява насилието по отношение на момичето. То не може да бъде оперирано при този стрес, който преживява.

Майката не е направила нищо да помогне на детето да преодолее стресовото състояние, да го подготви за операция. Насилие над него е, че е гледал детето на 13.08.2024г. силно разстроено и това се случва всеки път, когато се спомене проблема със сливиците. Насилие по отношение на него е и отговорът на майката на 02.11.2024г. на въпроса му кога смята да оперира детето: „Ти се оперирай“.

По първоинстанционното дело е приложено експертно мнение на Д. Г.-гл.асистент в катедра „Неврохирургия и УНГ болести“ при УМБАЛ „Св.М.“-В., изготвено по гр.д. № ********г. на ВРС. На въпроса дали детето С. страда от хронично заболяване на сливиците и дали има спешна необходимост от оперативно лечение или друго лечение на сливиците, отговорът е, че то страда от хипертрофия на небните тонзили. Тази хипертрофия обуславя затруднения на дишането по време на сън, които имат последствия върху общото развитие на организма. Наличието на такова нарушение на дишането по време на сън е абсолютна индикация за оперативно лечение. При наличието на чести възпаления на сливиците, паралелно с дихателния проблем се осъществява тонзилектомия /цялостно отстраняване на небните тонзили/, а при наличие само на дихателни проблеми-тонзилотомия /частично отстраняване на небните тонзили с цел свеждане до минимум на възможните усложнения/.

Необходимото оперативно лечение е в планов, а не в спешен порядък. Приложено и прието по първоинстанционтното дело като доказателство е и решение № ************г. по цитираното последно гр.д. № ********г. на ВРС.

Приложени са 4бр. амбулаторни листи от 2013г., представени от Г. П. Р., издадени по време на бременността на Г. С. Г.. В единия от тях е отразено под формата на анамнестични данни, че преди бременността пациентката е лекувана с антидепресанти. В другите два е посочено, че тя се чувства добре, но в придружаващи заболявания е отразено паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност, а в последния-че се оплаква от безпокойство и напрежение. Има изписано медикаментозно лечение.

Според амбулаторен лист от 23.12.2024г., Д. Г. е провела последващ преглед на детето С., поради оплаквания от хрема и затруднено дишане , периодично хъркане през нощта. Поставена е диагноза „Остър назофарингит“/ „Хрема“. Установени са увеличени тонзили, оточна носна лигавица и изтичане на секрет. Изписани са капки за нос и спрей за нос. Направена е препоръка за тонзилотомия.

ВРС е изискал служебно справка за водените между страните дела по ЗЗДН. От изготвената справка се установява, че по молба на Г. С. Г. срещу Г. П. Р. са образувани 4 следните дела: - гр.д. № *******г., по описа на ВРС, 24-ти състав, като от деловодна система на съда се установява, че с влязло в законно сила решение: Г. П. Р. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. С. Г. и С. Г. П.; забранено е на Г. П.

Р. да приближава Г. С. Г. и С. Г. П. на по-малко от 50 метра за срок от 5 месеца; забранено е на Г. П. Р. да приближава жилището на Г. С. Г. и С. Г. П. и детската градина, която посещава детето на по-малко от 50 метра за срок от 5 месеца; - гр.д. № ********г., по описа на ВРС, 8-ми състав, като от деловодна система на съда се установява, че с влязло в законно сила решение: Г. П. Р. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Г.

П.; - гр.д. № ********г., по описа на ВРС, 8-ми състав. Г. П. Р., лично и в качеството си на баща на С. Г. П. е подал насрещна молба за защита срещу Г. С. Г., С. Г.ев Г., Н.В. Г. и Ж.К.П., която съдът е отхвърлил с постановеното по делото решение. По молба на Г. П. Р. срещу Г.