Решение № 5519 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5519 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110210231 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „***“ № 43, чрез адв. Я. – САК, срещу Наказателно постановление № Р-10-126/24.06.2024 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗД „***“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл.

647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 368, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 58 г, ал. 1 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган се е позовал на неотносими актове на КФН, а именно – Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка № 25/23.03.2021 г. по описа на КФН, управление „Застрахователен 1 надзор“, влязла в законна сила на 07.04.2021 г., както и Наказателно постановление № 268 от 26.10.2022 г. на КФН, управление „Застрахователен надзор“, с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 108, ал. 6 от КЗ, фактическият състав който не е аналогичен на чл. 368, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 3 от КЗ. По изложените съображения се счита, че не са налице предвидените в чл. 58г, ал.

2 от ЗАНН условия за недопустимост за сключване на споразумение по чл.

58г, ал. 1 от ЗАНН, както се твърди в обжалваното наказателно постановление. На следващо място се излага, че прекратяване действието на застрахователната полица, считано от 02.12.2023 г., не се намира в причинна връзка с наложената на застрахованото лице санкция, а се дължи на укорима забава от негова страна; че прекратяването на полицата е автоматично по зададени параметри в софтуерна програма на въззивника, както и че прекратяването е станало четиринадесет дни след датата на падежа за плащането на втората вноска по застрахователната полица. Акцентира се, че формално извършеното нарушение на чл. 368, ал. 4 от КЗ не се намира в причинна връзка с имуществената вреда, произтекла за застрахованото лице, а именно – наложената му от органите на ОПП – СДВР глоба, която е наложена след изтичането на гратисния период от петнадесет дни. Аргументира се наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на процесния случай като маловажен такъв.

Въз основа на изложените аргументи се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят ЗД „***“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Я., с пълномощно по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. ***, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Същият, от името на доверителя си, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни съображения във връзка със 2 законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на ЗД „***“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № Р-10-126/24.06.2024 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

На 14.02.2024 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“, постъпила жалба с входящ № 91-02-134 от 14.02.2024 г. от *** от гр. ***, в която се съдържало оплакване срещу това, че ЗД „***“ АД е прекратило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/07/123002534529, преди изтичането на гратисния срок, в резултат на което Василев претърпял имуществени вреди поради наложена му глоба.

Н а 15.02.2024 г. с писмо изх. № 91-02-134 от КФН били изискани подробни писмени обяснения от ЗД „***“ АД по повод изложеното в жалбата, както и заверено копие от цялата документация, съдържаща се към застрахователната полица.

На 23.02.2024 г. с писмо вх. № 91-02-134 в КФН постъпил отговор от ЗД „***“ АД по поставените от КФН въпроси.

След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи по преписката, било установено следното:

На 17.08.2023 г. между „ЗД ***“ АД и *** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица

№ BG/07/123002534529.

3

Застрахователният договор бил сключен по отношение на лек автомобил, марка и модел „***“, c peг. № *****. В договора било уговорено дължимата застрахователна премия бъде платена на четири вноски с падежи, както следва: 17.08.2023 г., 17.11.2023 г., 17.02.2024 г. и 17.05.2024 г.

В застрахователна полица № BG/07/123002534529 изрично било посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от премията в уговорения срок, договорът се прекратява автоматично от 24:00 ч. на 15-ия ден от датата на падежа на разсрочената вноска.

Застрахованото лице платило първата вноска от застрахователната премия в размер на 78,81 лева, но не заплатило на падежа втората вноска по застрахователната премия.

След извършена служебна справка в Информационния център на Гаранционния фонд било установено, че на 01.12.2023 г. ЗД „***“ АД подало полица № BG/07/123002534529 като прекратена, считано от 00:00 ч. на 02.12.2023 г., преди изтичане на 15-дневния гратисен период.

След като се запознала с предоставените от ЗД „***“ АД доказателства, съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят М. приела, че като не е изпълнило задължението си и е прекратил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/07/123002534529, преди изтичането на законоустановения гратисен период, в 00:00 часа на 02.12.2023 г. в гр. София дружеството извършило нарушение на разпоредбата на чл. 368, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 от Кодекса на застраховането. Поради това на 12.03.2024 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗД „***“ АД и двама свидетели, св. *** съставила АУАН № Р-06-68/12.03.2024 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.

АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – Светозар Енчев и връчен на последния.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани от страна на санкционираното дружество писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № Р-10-126/24.06.2024 г., издадено от Заместник- 4 председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗД „***“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл.

647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 368, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ** *** представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процедурата по установяването

5 на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З141/31.05.2023 г. на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" се установява, че актосъставителят М. е оправомощена от заместник – председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ да съставя АУАН по КЗ. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник – председателя на КФН.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.

В тази връзка следва да бъде посочено, че установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите от ЗД „***“ АД писмени обяснения и доказателства с писмо с вх. № 91-02-134/23.02.2024 г. от ЗД „***“ АД. Именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (12.03.2024 г.) този срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав; Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-ти кас. състав; Решение № 6