Определение № 2313 от 25.09.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20242120203736 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалба от адв. С.Д. пълномощник на управителя на „Ладимекс-Л“ ООД срещу Постановление от 25.07.2024 г. на БРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 141/2020г. по описа на РУ Созопол при ОД на МВР - Бургас.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Оспорва се извода на прокурора за липса на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Поддържа се, че прокурорът не се е произнесъл дали има извършени други деяния, които да осъществяват състави на престъпления по НК, различни от това по чл. 323, ал. 1 НК. Моли обжалваният прокурорски акт да бъде отменен.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва – ощетено юридическо лице(в този смисъл Решение № 30 от 04.02.2013 г. на ВКС по нак.д. № 2150/2012 г.) , поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 24.07.2020г. по реда на и. 212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор, за това, че през месец април 2020г. в гр. Черноморец, обл.

Бургас самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право- престъпление по чл. 323, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство не е бил привлечен обвиняем.

С оглед събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че на 30.12.2003 г. е бил сключен договор за покупко–продажба на дълготрайни материални активи, разположени в ПИ с идентификатор ******** находящ се в гр. Черноморец, община Созопол, обл. Бургас, местност „Аклади“. По силата на договора „Мини Перник“ АД е продало процесната сграда като част от дълготрайни материални активи на „Оздравителен комплексна миньорите“ на жалбоподателя - „Ладимекс-Л“ ООД.

Същевременно поземленият имот с идентификатор ******** върху който е разположена сградата е собственост на „Сити Голд Майл“ ЕООД, включен в капитала на дружеството чрез непарична вноска (апорт) от едноличния собственик на капитала „Метал Комплект 97“ ООД, придобил собствеността върху имота чрез покупко-продажба през 2008 г.

1

На 26.02.2020 г. „Сити Голд Майл“ ЕООД възложило срещу възнаграждение по силата на сключен договор на „Метал Про Инвест“ ЕООД да извърши нарязване, демонтиране, разглобяване и почистване на незавършена сграда в обект – ПИ с идентификатор ******** находящ се в гр. Черноморец, местност „Аклади“. От своя страна „Метал Про Инвест“ ЕООД сключило договор с изпълнителя „Автотрейд“ ООД, което разполагало с необходимата техника за извършване на възложената от „Сити Голд Майл“ ЕООД дейност в ПИ с идентификатор ******* На 29.02.2020 г. свидетелят И.М. –на длъжност „багерист“ в „Автотрейд“ ООД отишъл с багер на обекта (ПИ с идентификатор *******, като на място бил посрещнат от свидетеля Б.Б служител в „Метал Про Инвест“ ЕООД и свидетеля Х.К – негов приятел. Свидетелят М. предприел действия с багера за събаряне на сградата. По подаден от свидетеля Л.С. – управител на „Ладимекс-Л“ ООД сигнал на място в обекта били изпратени полицейски служители да извършат проверка. След пристигане на служителите от РУ Созопол, действията по събаряне на сградата били преустановени, като след около три дни свидетелят М. изнесъл с помощта на платформа багера от имота.

Свидетелят с. подал сигнал и в Община Созопол, като на обекта била извършена проверка от комисия, която констатирала, че към момента на проверката – 16.06.2020 г. югозападната част на сградата била частично разрушена, а останалата част била с видима конструктивна цялост и здравина. Комисията установила, че не се извършват дейности в имота и не е налична механизация.

С наказателно постановление от 08.07.2020 г. кметът на Община Созопол е наложил на свидетеля А.С. наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за това, че в качеството си на служител в „Метал Про Инвест“ ЕООД предприел действия по разрушаване на обект – сграда в ПИ с идентификатор *******без предварително разрешение.

На 04.05.2020 г. „Ладимекс-Л“ ООД подало заявление до Агенция по геодезия, картография и кадастър за промяна на КККР на гр. Чврноморец с нанасяне на сграда с проектен идентификатор *******1. По така подаденото заявление е бил постановен отказ за изменение на КККР, като органът е приел от една страна, че постройката не представлява сграда по смисъла на чл. 23, т. 2, предл. 1 от ЗКИР и не подлежи на нанасяне в кадастралната карта като обект на кадастъра, а от друга страна е приел, че е налице спор за собствеността върху постройката между заявителя „Ладимекс-Л“ ООД, собственика на поземления имот, върху който се намира постройката, както и наследниците на С.Е.Л., които също са заявили претенции за собственост върху постройката.

По повод подадена искова молба от „Ладимекс-Л“ ООД срещу „Сити Голд Майл“ ЕООД е било образувано по описа на СГС гр. д. № 1873/2021 г. за присъждане на обезщетение за разрушената част от сградата. От своя страна „Сити Голд Майл“ ЕООД е предявило насрещна претенция за установяване на право на собственост върху сградата.

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства, и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира в случая, дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е достигнал до извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и чл.

216 НК и е приел, че се касае за граждански правоотношения, по които прокурорът не е компетентен да се произнесе. С оглед събраните по делото доказателства съдът изцяло споделя така формирания от прокурора извод.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са и множество писмени доказателства. Съдът намира, че не е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът намира, че не е 2 налице възможност за събиране на нови доказателства, които не са били събрани в хода на провелото се разследване.

При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция достигна до извод, че представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени мотиви, които съдът изцяло споделя. Правилно прокурорът е приел, че в случая не се установяват самоуправни действия, както и такива, попадащи в обхвата на нормата на чл. 216 НК.

На първо място съгласно разпоредбата на чл. 323, ал. 1 НК, който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

От фактическа страна безспорно се установява, че между търговските дружества „Ладимекс-Л“ ООД и „Сити Голд Майл“ ЕООД е налице правен спор относно собствеността върху обект – сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ******** находящ се в гр. Черноморец, местност „Аклади“. В жалбата правилно е отбелязано, че за да се приеме, че е налице спор за материално право, не е необходимо да е било образувано съдебно производство. Независимо от това от обективна страна, за да е осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, неизменно следва да е налице противопоставяне на насрещни претенции. Според съда от събраните доказателства категорично и безпротиворечиво може да се изведе, че спорът за собственост върху процесната сграда е възникнал към момента на извършване на действия по събаряне на сградата, предприети от „Сити Голд Майл“ ЕООД на 29.02.2020 г., в който момент двете дружества са отправили едно срещу друго самостоятелни насрещни претенции за правото на собственост върху сградата. След тази дата (29.02.2020 г.) безспорно по делото не се установява от събраните доказателства да са били извършвани действия по разрушаване на сградата от „Сити Голд Майл“ ЕООД. Подобни твърдения се съдържат единствено в показанията на свидетеля Л. с.

– управител на „Ладимекс-Л“ ООД, но дадените от свидетеля сведения не са конкретни, в тях не се съдържат данни за конкретно извършени действия на конкретни дати. От показанията на свидетелите Б.Б, И.М. и А.С. се установява, че техниката, с която е било предприето събаряне на сградата е била преместена от обекта два, три дни след 29.02.2020 г.

По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че след 29.02.2020 г. „Сити Голд Майл“ ЕООД отново е предприело действие за разрушаване на сградата. В тази насока е и писмено доказателство – констативен протокол от извършена проверка, възложена от кмета на Община Созопол, в който е отбелязано, че при посещение на обекта на 16.06.2020 г. комисията е констатирала, че сградата е частично разрушена, като не се извършват дейности в обекта и не е налична механизация. В хода на досъдебното производство след извършено обстойно разследване и събиране на множество относими доказателства, като безспорно може да се приеме от фактическа страна, че дружеството„Сити Голд Майл“ ЕООД е предприело действия по събаряне на процесната сграда единствено на 29.02.2020 г. Както се посочи по-горе в изложението, според съда обаче именно тези действия на дружеството са инициирали противопоставянето на насрещните претенции на „Ладимекс-Л“ ООД и „Сити Голд Майл“ ЕООД за собственост върху сградата, които са били веднага преустановени след посещението на обекта на 29.02.2020 г. от полицейските служители. В тази връзка съдът намира за правилен изводът на прокурора, че не се установява извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и от субективна страна. В материалите по делото е налично писмено доказателство – фактура от 28.11.2008 г. за заплащане на стойността на описаните в нея стоки и услуги, като видно от документа дружеството „Метал Комплект 97“ ООД е заплатило на „Про“ ЕАД стойността на незавършено строителство „Оздравителен комплекс“ гр. Черноморец. Това обстоятелство несъмнено е в подкрепа на заявеното от свидетеля З., че друго лице до дата 29.02.2020 г. не е заявявало претенции към сградата в имота. В същата насока са и показанията на свидетеля М.Г., който е посещавал имота ежеседмично от момента на придобиването му от представляваното от свидетеля З. юридическо лице, като Г. категорично посочва в показанията си, че представител на „Ладимекс-Л“ ООД не е посещавал имота и не е заявявал претенции към постройките в него. В допълнение следва да се отбележи, че към датата на извършените действия по събаряне на сградата същата не е била нанесена в КККР на гр. Черноморец, както и не е бил вписан акт за собственост върху нея в Агенция по вписванията. Правилно в жалбата се сочи, че тези факти не са правопораждащи правото на собственост, но предопределят извода на съда, че знанието на 3 трети лица за наличието на право на собственост върху обекта, разположен в поземлен имот чужда собственост, не може да се предполага, а следва да се докаже с безспорни доказателства. Според настоящия състав такива доказателства не са били събрани, въпреки че е било извършено всеобхватно и пълно разследване.