Решение № 2769 от 23.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2769 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120101114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявени от С. Р. Д. от гр.Бургас против “ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 6 841.99 лв. – остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01267515/24.09.2008г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея – от 27.09.2011г. до окончателното плащане; сумата 3 487.02 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.06.

2009г. до 30.05.2013г.; сумата 1 579.88 лв. – мораторна лихва за времето от 30.07.2009г. до 02.09.2011г. и сумата от общо 338.18 лв. – деловодни разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8036/2011г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 20208040400602 на ЧСИ Д. Н. – по искане на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София, поради погасяване на вземанията, придобити от последното с Договор за цесия от 13.07.2020г., по давност. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска – излага подробни съображения, че вземанията не са погасени по давност и иска претенцията да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 28.10.2011г., въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение № 5249 от 28.09.

2011г. по ч. гр. д. № 8036/2011г. на РС Бургас, в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за исковите суми срещу ищеца. По молба на дружеството на 23.04.2012г. е образувано изп. дело № 20128030401050 на ЧСИ Т. М.. Възло-жено от взискателя е на съдебния изпълнител да предприеме необходимите за събиране на вземането 1 изпълнителни действия срещу длъжника на основание чл.18 от ЗЧСИ.

С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като е изискал съответни справки.

На 27.04.2012г. е изпратил ПДИ до Д., която той е получил на 08.05.2012г.

На същата дата е изпратил и запорно съобщение до работодателя ”Мина Черно море – Бургас” ЕАД за налагане на запор на трудовото му възнаграждение.

На 22.06.2012г. съдебният изпълнител е наложил запор на МПС на Д..

На 21.08.2012г. е изпратил запорно съобщение до ”Банка ДСК” ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 05.11.2012г. е изпратил такова до ”Първа инвестиционна банка” АД, на 13.11.2012г. – до ”Креди Агрикол България” ЕАД, и на 19.11.2012г.

– до ”Обединена Българска банка” АД.

По делото регулярно са постъпвали суми от длъжника и работодателя му, разпределяни от ЧСИ за такси и плащания по дълга към взискателя, видно от отбелязванията върху изпълнителния лист, както и от приложените по изпълнителното дело фактури и преводни нареждания, като последната вноска е от 20.05.2016г.

Междувременно, по молби на Д. съдебният изпълнител е вдигнал част от наложе-ните запори, както следва: на 07.12.2012г. – върху банковата сметка на длъжника в ”Креди Агрикол България” ЕАД, на 14.07.2014г. – върху МПС, и на 26.01.2016г. – върху банковите му сметки в ”Банка ДСК” ЕАД и ”Първа инвестиционна банка” АД.

С Постановление от 28.04.2020г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

На 29.05.2020г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е поискало връщане на изпълнителния лист.

ЧСИ го е изпратил на дружеството на 10.08.2020г., видно от придружителното писмо.

На 13.07.2020г. е сключен Договор за цесия, по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на “ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по издадения срещу Д. изпълнителен лист.

По молба на цесионера – на 21.12.2020г., е образувано изп. дело № 20208040400602 на ЧСИ Д. Н.. Взискателят е поискал на Д. да се изпрати уведомление за цесия-та, да се направи справка за банковите му сметки и да се наложат съответни запори, както и да се насрочи опис на движими вещи.

Съдебният изпълнител е изискал съответни справки и е проучил имущественото състояние на длъжника.

На 04.06.2021г. е връчена ПДИ на Д..

На 17.06.2021г. “ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало налагане на запор на банкови сметки на Д. в ”Първа инвестиционна банка” АД, както и да му бъдат връчени книжата във връзка с цесията.

На 21.06.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банката.

На 03.10.2022г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на Д. в ”Общинска банка” АД.

На 05.10.2022г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банката.

На 13.04.2023г. взискателят е поискал да се направят справки за банкови сметки, трудови договори и получавани пенсии от длъжника, с оглед налагането на запори.

Съдебният изпълнител не е предприел конкретни действия.

На 04.12.2023г. дружеството е подало идентична молба и ЧСИ отново не е предприел 2 конкретни изпълнителни действия.

На 11.01.2024г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в ”Банка ДСК” ЕАД и ”Обединена Българска банка” АД.

На 12.01.2024г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до двете банки и до работодателя на Д. – ”Н Клас” ЕООД, гр.В.

На 21.02.2024г. е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна и в съответствие с разрешенията, дадени с ТР от 26.06.2015г. по т. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980г. – до датата на обявяването му за изгубило сила, настоящият съдебен състав намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът твърди, че вземанията на ответника по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 8036/2011г. на РС Бургас са погасени по давност, т.е. претенцията му е процесуално допустима.

С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК давността се прекъсва и нова такава започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.

В случая, липсват данни кога процесната заповед за изпълнение е влязла в сила, поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата на издаването на изпълнителния лист – 28.10.2011г.

В съдебната практика категорично се приема, че за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и те се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.

С образуването на изпълнително дело № 20128030401050 на ЧСИ Т. М. на 23.04.2012г., давността е била прекъсната и е спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС № 3/1980г.

Както беше посочено по-горе, ЧСИ е проучил имущественото състояние на длъжника и е наложил запори на негово МПС, на трудовото му възнаграждение, както и на банковите сметки, а по изпълнителното дело регулярно са постъпвали суми, които са били разпределяни за такси и за плащания на дълга. В тази връзка, възраженията на ищцовата страна, че на 19.11.2014г. /две години след налагане на последния запор от съдебния изпълнител/ изпълнителното производство е било прекратено ex lege – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не могат да бъдат споделени. При наличието на постъпващи суми по изпълнителното дело, било то чрез доброволно плащане или в резултат на принудително изпълнение – в случая от запора на трудовото възнаграждение на Д., за взискателя не е налице необходимост да иска извършването и на други изпълнителни действия. Затова и са били уважавани молбите на ищеца за отмяната на наложените запори на МПС и на банковите му сметки.

Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приложими за времето след обявяването на ППВС № 3/1980г. за изгубило сила – на 26.06.

2015г., прекъсването на давността настъпва единствено при предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител.

Следователно, от последната дата, по отношение на процесните вземания, е започнала да тече нова погасителна давност.

С всяко плащане от работодателя във връзка с приложения от ЧСИ изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение на длъжника, тя е била прекъсвана, последно на 20.

05.2016г., откогато е започнала да тече нова погасителна давност.

Впоследствие до 20.05.2018г. съдебният изпълнител не е извършвал никакви действия за принудително изпълнение спрямо Д., нито такива са били искани от взискателя, по-ради 3 което следва да се приеме, че към тази дата изпълнителното производство е било прекратено ex lege – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С образуването на изпълнително дело № 20208040400602 на ЧСИ Д. Н. – на 21.12.2020г. и извършването на исканите с молбите на взискателя изпълнителни действия – налагане на запори на банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, давността отново е била многократно прекъсвана, последно – на 12.01.2024г.

При това положение, следва да се приеме, че както към датата на завеждане на делото – 21.02.2024г., така и към тази на приключване на съдебното дирене – 05.06.2024г., не е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на издадения по ч. гр. дело № 8036/2011г. на РС Бургас изпълнителен лист.

Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. Д., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”, бл., вх., ет., ап., искове за признаване за установено, че не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК:

131001375, седалище и адрес на управление: гр.С район ”В, ЖК “”, ул.“ – ” № 4-6, сумата 6 841.99 лв. – остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01267515/24. 09.2008г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от 27.09.2011г. до окончателното плащане; сумата 3 487.02 лв. – възнаградителна лихва за пе-риода от 30.06.2009г. до 30.05.2013г.; сумата 1 579.88 лв. – мораторна лихва за времето от 30.07.2009г. до 02.09.2011г., и сумата от общо 338.18 лв. – деловодни разноски, за които в полза на заемодателя е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8036/2011г. на РС Бур-гас и е образувано изп. дело № 20208040400602 на ЧСИ Д. Н., поради погасяване на вземанията, придобити от ответника с Договор за цесия от 13.07.2020г., по давност, като неоснователни.

ОСЪЖДА С. Р. Д. да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.