Определение № 260935 от 25.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260935 гр. Пловдив, 25.05.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, XII-ти състав:

СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

Като разгледа докладваното от съдията т.д. № 48 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане №261477/12.02.2021 г., съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна.

Указано е на ищеца, че съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Същевременно, в исковата молба ищецът е изискал да се задължи ответното застрахователно дружество да представи цитираната застрахователна полица относно процесния автомобил.

От своя страна, ответното застрахователно дружество е оспорило, както възникването на застрахователно правоотношение между него и причинителят на ПТП, така и че е бил уведомен по какъвто и да е начин за настъпване на застрахователното събитие.

Оспорване в същата насока е направено и от ответника по евентуалния иск – А.Г., чрез процесуалния му представител – адв. Д..

С определение № 260698/08.04.2021 г., съдът като е взел предвид разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), както и че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения кодекс, е приел, че за да се направи обоснован извод приложима ли е разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, следва да констатира налице ли е застрахователно правоотношение за процесния автомобил и ако това е така – за кой конкретен период от време. Това е така, защото е възможно, при твърдяна дата на процесното събитие 09.12.2016 г., застрахователната полица да я обхваща като покритие като същевременно, да е сключена преди 29.12.2015 /всяка дата след 09.12.2015 г. до 29.12.2015 г./ Ето защо, за да се произнесе относно допустимостта на предявения иск, съдът е да задължил ответното застрахователно дружество да представи процесната полица.

В указания срок, застрахователната полица не е представена от ответното дружество.

Независимо от изложеното, съдът извърши служебна справка в интернет страницата на Гаранционен Фонд за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ относно водача на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие – 09.12.2016 г. Видно от приложената справка, както твърди и ищеца, към посочената дата за процесния автомобил е сключена такава застраховка с начална дата на покритие 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.

Казаното означава, че за процесния казус не е приложима разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ, както и че за него в пълна сила се отнася нормата на чл. 498, ал.3 във вр. с чл. 496 от КЗ. С разпореждане № 261477/12.02.2021 г., съдът е указал на ищеца да представи доказателства за това че е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпване на застрахователното събитие, както и че тримесечния рекламационен срок е изтекъл.

В указания срок такива доказателства от ищеца не са представени, поради което се налага извод, че не е налице допълнителната специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователното дружество. Ето защо, предявеният иск е недопустим, а производството по него следва да се прекрати.

Ответниците в производството са направили искания за присъждане на направените по делото разноски, които с оглед разпоредбата на чл.

78, ал.4 от ГПК, съдът намира за основателни за сумата 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение, претендирано от ответното застрахователно дружество, както и за сумата 3410 лв. – адвокатско възнаграждение на ответника по евентуалния иск.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д. №

48/2021 г. на ПОС, XII-ти състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, А.Т.З. *** , съдебен адрес:*** – адв. Д. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНТА ИНШУРЪН ГРУП“, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, А.Т.З. *** , съдебен адрес:*** – адв. Д. да заплати на А.И.Г. ***, съдебен адрес:*** – адв. И.Д., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3410 лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред

Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: