Решение № 790 от 23.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215220201750 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „П.“ *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Н.В.“ №**, представлявано от управителя Н. СТ. П. против Наказателно постановление № 566241-F581433/19.03.2021 г., издадено от Ж.Н.М. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „П.“ ***** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено административно нарушение по чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4, т.

4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

1

Алтернативно, моли се наложената имуществена санкция да бъде намалена до минималния законов размер. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „П.“ *****, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, в което поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. М.Т. в съдебно заседание. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2020 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП на без стационарен обект, представляващ разносна търговия, находящ се в гр.

П., ул. „Н.В.“ № **, стопанисван от „П.“ *****. При проверката било констатирано, че търговецът „П.“ *****, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите (Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ), е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, тъй като на 10.08.2020 г., поради операторска грешка, е сторнирало сумата на стойност 25 100 лв. по фискален бон № 0000691/10.07.2020 г. със сторно бележка № 1/10.08.2020 г. , вместо да издаде документ от фискалното устройство, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, най-късно до 07.08.2020 г. Сторно операцията при „операторска грешка“ следвало да бъде направена чрез регистрираното от лицето фискално устройство, модел „DATECS DP-150“ с ИН на ФУ:

DT784285 и ИН на ФП: 02784285 най-късно до 07.08.2020 г., а не чрез издаване на сторно касова бележка от кочан. Използваното фискално 2 устройство отговаряло на функционалности и технически изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението било документирано с ПИП серия АА, № 0075865/26.11.2020 г. и не водело до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение свид. АТ. Г. МЛ. съставила срещу „П.“ ***** АУАН № F581433 от 01.12.2020 г., екземпляр от който бил връчен на Н. СТ. П. - управител на дружеството-жалбоподател „П.“ *****. АУАН бил подписан от законния представител на жалбоподателя с възражение, че действието не е извършено умишлено. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения по АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на „П.“ ***** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено административно нарушение по чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

Наказателното постановление било връчено дружеството-жалбоподател „П.“ ***** на 22.10.2021 г. на управителя на

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото и гласните доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя А.М., която в съдебно заседание потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свид. А.М., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство 3 районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден от АТ. Г. МЛ. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съгласно изискванията на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и точка 2.1. от Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. М атериалната компетентност на административнонаказващия орган, издал обжалваното НП - Ж.Н.М. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП следва от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, както и точка 1.1 от представената по делото Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на дружеството – жалбоподател да разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.

Редът за извършване на сторно операции чрез фискални устройства (ФУ) или интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (ИАСУТД) в търговски обект е предмет на правна уредба в чл. 31 на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ . Сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД – арг. чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а съгласно ал. 4 на чл. 31 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ сторно операцията при операторска 4 грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.

Няма спор по делото, а и от приетата като писмено доказателство сторно бележка № 1/10.08.2020 г. се установява, че на 10.08.2020 г., поради операторска грешка, дружеството – жалбоподател е сторнирало сумата на стойност 25 100 лв. по фискален бон № 0000691/10.07.2020 г. със сторно бележка № 1/10.08.2020 г., вместо да документира сторно операцията чрез издаване на документ от фискалното устройство, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в срок най-късно до 07.08.2020 г. Следователно, в срок до 07.08.2020 г. в стопанисвания от него търговски обект, намиращ се в гр.

П., ул. „Н.В.“ № **, жалбоподателят не е изпълнил задължението да издаде документ от фискалното устройство при сторно операцията. Като не е издаден документ от фискалното устройство за извършената сторно операция, а вместо това е отразено осъществяването й в сторно касова бележка, е извършено нарушение на чл. 31, ал. 4 вр. с ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

В този смисъл и предвид събраните по делото доказателства – материалите по административнонаказателната преписка и показанията на актосъставителя А.М., съдът намира, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано.

Правилно е определен субектът на извършеното административно нарушение – дружеството – жалбоподател „П.“ *****. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната дейност.

Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се извежда категоричния извод, че дружествотожалбоподател е извършило сторно операция на касова бележка от кочан, а не през наличното и работещо в обекта фискално устройство чрез издаване на документ от фискалното устройство, с което е осъществило състава на административното нарушение по чл. 31, ал. 4 вр. с ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че установената в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

5

На следващо място, съдът счита, че наложената на санкционираното дружество имуществена санкция е правилно определена в предвидения от законодателя минимален размер от 500 лв., съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, съгласно която н а лице, което не издаде документ по чл.

118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Доколкото нарушението е извършено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи, то очевидно това е било съобразено при преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от административнонаказващия орган и е наложено наказание в минималния размер от 500 лв. по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. В този ред на мисли няма основание за редуциране размера на наложената имуществена санкция, каквото е искането на жалбоподателя, тъй като същата е определена в минималния законов размер. В процесния случай размерът на имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното от дружеството – жалбоподател нарушение.

Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН .

Настоящият състав споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се приеме, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В процесния случай извършеното нарушение е 6 формално и е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати. Не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.