Решение № 12787 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12787 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110170945 по описа за 2024 година

К. Б. К. е предявил срещу **т“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 262,27 лв., недължимо платена на основание нищожна клауза по чл. 9, ал. 1 от сключен между страните Договор за кредит № ** г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 04.03.2021 сключил с ответника Договор за кредит № ** г., по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 800 лева, като в договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 280,06 лв. Заплащането на тази допълнителна такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Ищецът излага, че с влязло в законна сила решение № 20964/19.11.2024 г. по гр. д. № 45533/2024 г. на СРС, 36 състав, клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, с която между страните е уговорено заплащане на допълнителна такса „бързо разглеждане“, била прогласена за нищожна поради противоречието със закона. С оглед изложеното ищецът счита, че разполага с правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за връщане на платената без основание по силата на прогласената за нищожна клауза на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит сума от 262,27 лв., представляваща допълнителна такса „бързо разглеждане“ на искането за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът не оспорва факта, че за извършване на допълнителното действие „бързо разглеждане“ съгласно чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит е заплатена сума в размер на 262,27 лв.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за плащането .

Представен е Договор за кредит № 500038849 от 04.03.2021 г., в който е уговорено заплащането на парична сума за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 280,11 лева.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил процесната сума.

С влязло в сила решение от 19.11.2024 г. по гр. д. № 45533/2024 г. на СРС, 36 състав, е признато за установено по предявения от К. Б. К. против **т“ ООД установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит № 500038849 от 04.03.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Поради изложеното и доколкото ответникът признава заплащането на процесната сума от страна на ищеца съдът намира, че по същество не се оспорва е е доказан фактическият състав на предявения иск. От представеното по делото решение от 19.11.2024 г. пък се установява, че процесната сума е била заплатена от ищеца на ответника без основание, поради което и подлежи на връщане.

Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора разноски се дължат разноски на ищеца, който претендира следните разноски: 50 лева – държавна такса и 2200 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА **т“ ООД, ЕИК *, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 262,27 лева, недължимо платена на основание нищожна клауза по чл. 9, ал. 1 от сключен между страните Договор за кредит № ** г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 2250 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2