Решение № 3340 от 09.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№..............

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, - 24 състав в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН

СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЛЮБКА ГОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдия Голакова частно гражданско дело № 5

453 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 436 – чл. 437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №18028/07.02.2018г. подадена от Н.Д.С. срещу постановление от 12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

Жалбоподателят – Н.Д.С. твърди, че на 19.03.2008г. е издаден изпълнителен лист по гр. д.

№7 450/2008г. по описа на СРС, 73 състав. Твърди, че за периода 30.03.2011г. – 17.02.2015г. взискателят не е предприел никакви изпълнителни действия, поради което изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г. е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа, че обстоятелството, че изпълнителното дело е спряно, не е пречка то да бъде прекратено. Моли да се отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г.. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Взискателите – „Х.т.т.“ ООД и „ЦВМ т.т.“

ООД са изразили идентични становища по подадената жалба. В тях се поддържа, че същата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.

В изпълнение на чл.

436 от ГПК ЧСИ М.Г. /страница 58 от делото/ е депозирала становище.

Съдът, след като се запозна с документите по изпълнителното делото и към възражението на взискателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице, което има това право и в законоустановения срок счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На 03.10.2016г. е подадена молба с вх. №566 по изп. д. №20128620400002 от жалбоподателя с искане да бъде спряно изпълнително производство предвид допуснатата обезпечителна мярка с определение от 31.08.2016г. постановено по гр. д. №49 380/2016г. по описа на СРС, 140 състав. Към молбата е представена и издадената от съда обезпечителна заповед.

С постановление от

03.10.2016г. на ЧСИ с рег. №862 е уважено искането на длъжника и спряно изпълнителното производство по посоченото по-горе дело.

На 11.01.2018г. е подадена молба с вх. №00014 до ЧСИ с рег. №862 от жалбоподателя с искане да бъде прекратено изп. д. №2/2012г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по делото от 03.03.2011г. до 17.02.2015г. не е поискано извършване на изпълнителни действия.

На 12.01.2018г. е издаден обжалвания акт от ЧСИ с рег. №862 по изп. д.

№20128620400002. В него е посочено, че искането е недопустимо, алтернативно – неоснователно, тъй като изпълнението по изпълнителното дело е спряно на основание представена от длъжника обезпечителна заповед.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

В чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени хипотезите, при които съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява.

Жалбоподателят твърди, че в периода 03.03.2011г. – 17.02.2015г. няма поискани от взискателя по изпълнителното дело и съответно извършени изпълнителни действия. В изпратеното писмо с вх.

№57040/24.04.2018г. изрично ЧСИ с рег. №862 е посочил, че е изпратил заверено копие на изп. д. №2/2012г. От приложените по делото документи не се установява извършване на изпълнителни действия за посочения от длъжника период. Следва да се посочи, че действително е постановено от ЧСИ спиране на изпълнението по изпълнителното дело, но на 03.10.2016г., тоест след изтичане на посочения от длъжника период.

Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото по-горе основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона след изтичане на посочения в тази норма срок /в този смисъл т. 10 от тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 год. постановено по т. д. №2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС/. В този случай съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В конкретния случай началната дата на периода, за който се установява, че няма извършвани изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело, е 03.03.2011г. и двугодишния срок изтича на 02.03.2013г. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело е било прекратено по силата на закона на 03.03.2013г. на посоченото от длъжника основание – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тоест преди издаване на постановлението за неговото спиране. Следователно в този случай няма пречка да бъде уважено искането на длъжника за издаване на постановление, с което се констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното дело, независимо, че към момента на постановяване на този акт изпълнението по него е спряно, след като обстоятелствата са настъпили преди основанието за неговото спиране и актът на съдебния изпълнител е само констативен по своя характер.

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е основателна и следва да бъде отменен обжалвания акт - постановление от 12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

Относно разноските за настоящото производство

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане в тежест на другата страна – взискателя на направените от него разноски за настоящото производство. В жалбата е направено искане само относно адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на тази страна на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От представения към жалбата договор за правна защита и съдействие /страница 8 от делото/ се установява, че не е уговорено възнаграждение между жалбоподателя и неговия процесуален представител, но на основание на чл. 38, ал. 1 , т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона за адвокатурата и предвид направеното искане адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., определени по реда на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателите също са претендирали разноски за настоящото производството, но предвид изхода на делото, искането им следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление от 12.01.2018г. постановено по изп. д. №2/2012г. по описа на ЧСИ М.Г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

ОСЪЖДА

„Х.т.т.“ ООД, ЕИК

- ********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, вх. Е, ап. 80 и „ЦВМ т.т.“ ООД, ЕИК - ********с адрес: гр. София, ж. к. ********, вх.

Е, ап. 80 заплатят на адвокат г.в.в., вписан в Софийска адвокатска колегия под личен №********** с адрес на адвокатската кантора – гр. София, л. „*********на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.