Решение № 5912 от 17.09.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 17.09.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Нина Светославова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1777 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК срещу С. И. П. и с правно основание чл.108 от ЗС срещу Д.Х.П..

Ищцата Т.Д.П. твърди, че притежава правото на собственост върху описан в исковата молба недвижим имот, представляващ Апартамент №4 от трети етаж в сградата на ул. „*********в гр. София със застроена площ 91.22 кв.м. и други индивидуализиращи характеристики, описани в исковата молба. Собствеността върху имота ищцата придобила по силата на Договор за дарение на недвижим имот от 17.03.1989г. /обективиран в нотариален акт № 47, том ІХ, дело № 1294/1989г./ от своите родители Д.Х.П. иИ.С.Ц.- П.. Дарителите /родители/ на ищцата придобили имота по силата на сключения на 07.02.1986г. Договор за издръжка и гледане с Х.Д.П. и Т. М. П. /обективиран в Нотариален акт № 84, том ІІ, дело № 475/1986г. на І нотариус при СРС/.

На

08.05.1996г. била вписана искова молба на Т. М. П. за разваляне на договора за издръжка и гледане, по силата на който праводателите (родителите) на ищцата легитимирали собствеността си върху процесния недвижим имот. Искът бил уважен, но съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.2 от ЗЗД – решението за разваляне на договора било непротивопоставимо на ищцата в настоящия процес, тъй като спрямо страните в процеса по разваляне на договора, тя имала качеството на трето лице, приобретател на същия имот от преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане. Ето защо, ищцата останала собственик на имота, зачитайки учреденото вещно право на ползване върху имота в полза на Т. М. П..

Считайки, че е реституирала имота си след развалянето на договора за издръжка и гледане, Т. М.

П. предприела разпоредителни действия с имота, чрез последващ Договор за издръжка и гледане сключен на 29.10.2009г., обективиран в Нотариален акт № 197, том ІІ, рег. № 17340, дело №513/2009г., насочен към прехвърляне на 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот на първият ответник Д.Х.П. и така формално легитимирала негови права върху собствеността на имота.

Чрез отделен договор, който бил сключен на 17.09.2016г., втората ответница С. И. П. се легитимирала формално в качеството на преобретател на 1/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, по силата на Договор за покупко-продажба от 17.09.2016г., който бил сключен с Е.Х.К., действаща от своя страна, в качеството на наследник на идеалната част, с която се разпоредила. Фактическа власт върху процесния имот упражнявал само ответника Д.П., но всъщност и двамата ответници отричали формално правото на собственост на ищцата.

При изложените фактически твърдения ищцата претендира да бъде установено спрямо ответницата С.П., която притежава титул за собственост на идеални части от правото на собственост, но не владеела имота, че тя (ищцата) е собственик на процесния недвижим имот и за осъждане на ответника Д.П., който упражнявал изключителна фактическа власт върху имота, легитимирайки се формално като собственик на идеални части от него, да предаде владението върху процесния недвижим имот. Ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски.

Ответниците Д.Х.П. и С. И. П. оспорват предявените срещу тях искове и чрез своя общ процесуален представител релевират становище, че притежават право на собственост върху процесния имот, което изключва твърденията на ищцата за съществуването на право на собственост върху процесния имот в нейния патримониум. Сочат, че придобили съответните идеални части от процесния апартамент чрез поредица от сделки, извършени между тях и праводателката им Т. М. П. /починала на 28.04.2016г./. Поддържат тезата, че въз основа правните последици на влязлото в сила съдебно решение за разваляне на договора за издръжка и гледане - Решение от 15.01.1998г. по гр.д.

№2426/1997г. по описа на СГС, IV-то „Б“ отделение, праводателката им считала, че е настъпила реституция на собствеността и считано от 15.01.1998г. до датата на смъртта си владеела имота.

Владението било несмущавано, явно и непрекъснато, поради което произвело предвидените в закона последици на института на придобивна давност, продължила повече от десет години в периода между 15.01.1998г. и предявяването на исковата молба по която е образувано настоящото дело. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове. Претендират за осъждане на ищцата - да им заплати направените съдебни разноски.

Третото лице-помагач - Е.Х.К. (привлечена на страната на ответницата С. И. П.) по същество оспорва основателността на предявения иск и поддържа процесуалната теза на страната, която е привлечена да подпомага.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 07.02.1986г., обективиран в Нотариален акт №84, том III, дело №457/1986г на нотариус Е.Б., I

Нотариус при Софийски районен съд мотивира извода за постигнатото съгласие между страните - Т. М. П. и Х.Д.П. и сина им Д.Х.П. – последният да придобие собствеността върху процесния апартамент срещу задължението да поеме издръжката и гледането на праводателите. Договорът съдържа изрична клауза, по силата на която прехвърлителите си запазват правото на ползване върху целия апартамент.

При липсата на спор между страните, от съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 47, том IX, дело № 1294/1989 г. на А.И.нотариус при Софийска нотариална служба към II Районен съд- гл. София се установява съдържанието и правното действие на възникналото между страните договорно правоотношение - Договор за дарение на недвижим имот от 17.03.1989 г. По силата на договора дарителите Д.Х.П. иИ.С. П. дарили на дъщеря си Т.Д.П., действаща чрез особен представител (адв. Д.Г.) правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници изд. на 05.10.2017г. от СО, Район „Средец“ установява, че Х.Д.П. е починал на 07.05.1989г. и оставил наследници по закон – съпруга Т. М. П., син Д.Х.П. (ответник в настоящия процес) и дъщеря Е.Х.К.

(трето лице- подпомагаща страна в настоящия процес).

Съдържанието на приетия като доказателство заверен препис от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№1498/26.03.1998г. по партида №722Н19999, подадена от Т.Д.П..

С искова молба вх. №6427/23.04.1996г. Т. М. П. е сезирала СРС с конститутивен иск, насочен към за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 07.02.1986г. поради договорно неизпълнение от страна на първите двама ответници. Искът е предявен първоначално срещу Д. М.П.,И.Ц.П. и Т.Д.П. (ищца в процеса), но решението е постановено само срещу Д. М.П. иИ.Ц.П., чиито имена са изрично посочени в диспозитива.

По силата на

Решение от 15.01.1998г. по гр.д. №2426/1997г. по описа на СГС, IV-то „Б“ отделение, договорът за прехвърляне на собствеността върху процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане между Т.П. и Х. П. прехвърлили от една страна и на сина им Д.П. от друга страна е развален. Решението, което е постановено срещу Д. М.П. иИ.Ц.П. съдържа отбелязване да е влязло в сила на 15.01.1999г.

От съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 197, том III, рег.№17340, дело № 513/1989 г. на нотариус В.Г.нотариус с район на действие Районен съд град София вписан в регистъра на НК под №340, се установява съдържанието и правното действие на възникналото между страните договорно правоотношение - Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задъжение за гледане и издръжка от 29.10.2009 г. По силата на договора прехвърлителката Т. М. П. предоставя възмездно на приобретателя Д.Х.П. 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, срещу поетото от последния задължение да поеме изцяло гледането и издръжката й. Прехвърлителката запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.

От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт от 17.09.2016г. за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №162, том II, рег. № 3497, дело№ 303 от 2016г. на нотариус Ц.Д. №350 в регистрите на НК, се установява, че Е.Х.К. прехвърлила 1/6 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент в полза на С. И. П. срещу продажна цена в размер на 11 065,40 лева.

От съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот от 12.05.2005г. № 66, том II, рег.№3361, дело № 232/2005 г. на нотариус З.Т., вписан в регистъра на НК под №438, с район на действие Софийски районен съд, се установява Т.П., Е. Т.и Д.П. в качеството на ипотекарни длъжници са учредили договорна ипотека в полза на „ДЗИ Б.“ АД върху процесния имот, като обезпечение по Б.ов кредит, предоставен на кредитополучателя И.Т.в размер на 45 000 евро.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници изд. на 05.10.2017г. от СО, Район „Средец“ установява, че Т. М. П. е починала на 28.04.2016г.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Г.П.заявява, че познавала възрастна жена на име Т.П., ответника Д.П. и Е.К.. Свидетелката не познавала ищцата „младата Т.П.“, родена през 1988г. Имотът, предмет на спора, се намирал в сградата, в която свидетелката живеела от 1980г. и се състоял се от две спални, хол, кухня, коридор, таванско помещение и мазе. Свидетелката живеела на петия етаж, а процесният апартамент бил разположен на третия етаж. Посочва се, че възрастната Т.П. починала през 2016г. като до този момент обитавала непрекъснато жилището. От период в края на 1989г. и началото на 1990г. в апартамента заживял и ответника Д.П.. В жилището не са влизали други хора, освен Т. и сина й. Възрастната жена Т. извършила ремонт през 2009-2010г., като при това споделяла пред свидетелката, че вече е собственик на апартамента, понеже била развалила по- рано сключен договор. При ремонта били обновени дограмата, ВиК инсталацията и ел. инсталацията в апартамента. Възрастната Т.П. имала съзнание за собственик на апартамента като пояснявала, че разполага с нотариален акт. Към момента жилището продължавало да се обитава единствено от ответника Д.П.. Сина на ответника Д.П. посещавал баба си (приживе) и баща си в жилището.

В дадените пред съда показания, свидетелят Х. В.П.заявява, че живеел на ул. „*******от 1950 г. на няколко апартамента от процесния апартамент – по думите на свидетеля на адрес ул. „*******. Познавал лично ответника Д.П., който живеел в апартамента към настоящия момент. Често посещавал ответника - поне веднъж месечно. Майката на ответника също живяла в апартамента. Ответникът Д. се грижел заедно с майка си за своя син Я.. Ищецът заявява, че е чувал за ищцата Т.П., но никога не я бил виждал лично. Жилището се стопанисвало от „леля Д.“ (пояснява, че става въпрос за майката на Д.) и от ответника Д., които извършили ремонти – смяна на дограмата, основен ремонт на банята, закупуване на техника. Всичко това било извършено през последните 10 години. Свидетелят заявява, че след настъпването на смъртта на бащата на ответника Д. собствеността върху апартамента била на майката на ответника.

В дадените пред съда показания, свидетелката С.С.И.заявява, че познавала ищцата Т.Д.П.. В момента ищцата живеела със съпруга и детето си в кв. Лозенец, но преди това живяла при майка си. Свидетелката заявява че знаела факта, че ищцата притежава собствено жилище в София. Посочва че познавала родителите на ищцата. От тях научила че прехвърлили апартамента на ищцата Т., но тя не можела за го ползва защото при прехвърлянето било уговорено специално - баба й да го ползва, докато е жива. Ответникът Д. никак не се грижел за дъщеря си - ищцата Т.. При развода между родителите, само майката поела грижата за двете деца – ищцата Т. и брат й Я.. Т. не посещавала процесния апартамент, в който живеела баба й Т., защото не искала да притеснява баба си и защото имала убеждението, че апартаментът е неин, но баба й запазила правото си на ползване.