Решение № 23 от 07.10.2021, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разлог, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Катя Бл. Самарова в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно наказателно дело № 20211240200367 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. Инициирано е въз основа на жалба, подадена от „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Х.С.”№3, против НП №* от 01.07.2021 г. на Директора на РДГ-Б.. С оспореното НП на жалбоподателя, на основание чл.270 от ЗГ, е наложена имуществена санкция от 100.00 лева за нарушение на 14а, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно с препис на административната преписка.

В жалбата се сочи, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като не е извършено нарушение. Сочи се и че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, без да се пояснява в какво точно се състоят нарушенията, а единствено е отразено, че по-подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С., подържа депозираната жалба. Излага съображения, според които актът за установяване на адм. нарушение не е бил надлежно състав и предявен. В тази връзка се твърди, че съставянето е станало в присъствието на лице, което не разполага с надлежна представителна власт по отношение на дружеството, а така също и че предявяването също е станало на лице, за което няма издадено изрично пълномощно, възлагащо му права по чл.43 от ЗАНН.

Представителят на наказващия орган – юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Заявява, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява фактът на извършеното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено.

Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, подадена е в срок и е насочена срещу адм. акт /НП/, подлежащ на съдебна проверка.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по съображения различни от тези, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя.

На първо място трябва да се отбележи, че неоснователни се явяват доводи на 1 представителя на жалбоподателя, според които съставянето е станало в присъствието на лице, което не разполага с надлежна представителна власт по отношение на дружеството, а така също и че предявяването също е станало на лице, за което няма издадено изрично пълномощно, възлагащо му права по чл.43 от ЗАНН. По адм. преписка /приложена по делото/ е представено пълномощно от Г.Г.А., действащ като управител на „П.И.Г.2“ЕООД, с което лицето

А.Г.А. е упълномощен от управителя със следните права: „да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия, като ме представлява в качеството ми на управител пред всички лица физически и юридически, организации и учреждения (държавни, общински, данъчни, съдебни и др.) в страната и извън нея, а също така и следните примерно изброени правни действия, изброяването на които не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия“. След това в пълномощното са изброени и конкретни действия, които упълномощеният може да извършва от името и за сметка на юридическото лице. Действително, не е посочено че упълномощеният може да присъства при съставянето на актове за установяване на адм. нарушение и че на него може да се предявяват такива. Подобно изрично овластяване, обаче, не е нужно, за да се приеме, че процесният акт за установяване на нарушение е редовно предявен на лицето и редовно съставен в негово присъствие. Това е така, понеже, видно от началния текст на пълномощното, цитиран по-горе, упълномощителят е издал общо /генерално/ пълномощно в полза на А.А., което дава право на упълномощеното лице да извършва всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на търговското дружество. Тук следва да се отбележи, че никъде в закона /ЗАНН/ не е предвидено изискване за наличие на изрично пълномощно за предявяване и подписване на актовете за установяване на адм. нарушение.

Тоест, от съдържанието на конкретното пълномощното става ясно, че се касае за общо /генерално/ пълномощно, овластяващо пълномощника да извършва всякакви правни действия от името на юридическото лице. Това означава, че за валидността на извършените правни действия не е необходимо в подобно общо /генерално/ пълномощно да се посочват всички отделните действия, за извършването на които е овластен пълномощникът. Следва да се приеме, че след като той е упълномощен да извършва всякакви фактически и правни действия от името на представлявания, то в представителната власт се включва и правото да участва в производства по съставяне на актове по ЗАНН и да получава съставените такива, както и да получава издадените против дружеството наказателни постановления.

Въпреки редовността на пълномощното, НП се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение.

Съществено нарушение на процесуалните правила е реализирано, когато същото е довело до ограничаване правата на лицето, което е наказано.

Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством акта за установяване на административното нарушение се слага началото на обвинителната функция в 2 административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

В тази връзка следва да се посочи, че е задължително да съществува пълна идентичност между описаното неправомерно нарушение, лицето което го е извършило, времето и мястото, когато това е сторено, отразени в акта за установяване на нарушението и същите обстоятелства, описани в НП. Само по този начин могат да се гарантират в пълна степен интересите на наказания и да му се даде възможност да организира адекватно защитата си.

Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. Поголямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

При подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.

Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП, в тях трябва да бъде посочено датата и мястото на извършване на нарушението, лицето което го е извършило, а така също и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Съгласно текста на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията. В текста на чл.14а, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредба №1 от 30.01.2012 г./ изрично е разписано, че собствениците/ползвателите на обекти по чл.206 ЗГ са длъжни да уведомяват съответната РДГ в срок до 30 минути след настъпване на обективни събития водещи до прекъсване на системата, като в същия срок уведомяват и при започване на работата на системата за видеонаблюдение на обекта. Легалните термини, които законодателят е използвал в ЗГ и Наредба №1, за да обозначи лицата, които имат конкретни задължения във връзка с изграждането на видеонаблюдение, са „собственици“ и „ползватели“.

В настоящия случай в Акт за установяване на адм. нарушение №034279 от 16.06.2021 г. е записано, че извършителят на нарушението „П.И.Г.2“ЕООД, ЕИК*, „като упълномощен представител на обект по чл.206 от ЗГ не е уведомил РДГ-Б. в срок до 30 минути след прекъсване на записите на системата за видеонаблюдение за периода 12.05.2021 г. – 01.06.2021 г. до 14:31 ч.“. В същото време изрично е посочено, че датата на извършване на нарушението е 01.06.2021 г. Отразено е, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г.

В оспореното НП №* от 01.07.2021 г. на Директора на РДГ-Б. е записано, че санкционираното дружество е извършило следното нарушение: „лицето като упълномощен представител на обект по чл.206 от ЗГ не е уведомил РДГ-Б. в срок до 30 минути след прекъсване на записите на системата за видеонаблюдение за периода 12.05.2021 г. – 01.06.2021 г. до 14:31 ч.“.

За разлика от акта за установяване на адм. нарушение, в НП не е отразено на коя конкретно дата е извършено нарушението. В него е отразено единствено, че за времето от 12.05.2021 г. до 01.06.2021 г. са прекъснали записите на системата за видеонаблюдение, без да се конкретизира кога е извършено самото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че според чл.14, ал.6 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. нарушение е налице, когато има прекъсване на записите и в срок от 30 минути съответната РДГ не бъде уведомена от собственика или ползвателя на обекта. Без значение е продължителността на прекъсването, а единствено това, че в продължение на 30 минути от него е последвало бездействие. Именно 3 поради тези съображения се налага извод, че е от значение, при подобно нарушение, не само да се посочи датата, на която е извършено то, но и точният час. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, в НП не само че не са посочени часът и минутите на нарушението, но не е отразена и датата на извършването му. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №1088 от 08.06.2018 г. на Бл.АС по ВНАХД №258 от 2018 г.

Действително, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е имало прекъсване на записите от камерите в периода 12.05.2021 г. – 01.06.2021 г. Тези свидетели обаче, също не сочат кога точно е извършено самото нарушение. Трябва да се има предвид и това, че дори в показанията им да се съдържаше информация за датата и часа на извършване на административното нарушение, недопустимо е съществен порок на НП /липсата на посочена дата на извършване на нарушението/ да бъде саниран посредством свидетелски показания или каквито и да е други доказателства, събирани в хода на производството по чл.59 и следващите от ЗАНН.

При изготвяне на НП, а и при съставянето на акта за установяване на адм. нарушение, е допуснато още едно нарушение. И в двата адм. акта е записано, че „П.И.Г.2“ЕООД е извършил нарушение „като упълномощен представител на обект по чл.206 от ЗГ“ и че в това си качество не е уведомило РДГ за прекъсване на записите на системата. Както бе посочено по-горе, задължение за подобно уведомяване имат ползвателите и собствениците на обекти, в които постъпва и се преработва дървесина. В ЗГ и в Наредба №1 от 30.01.2012 г. никъде не се споменава, че подобно задължение имат и „упълномощени представители“ на подобни обекти, нито е дадена дефиниция на понятието „упълномощен представител“ на обект по чл.206 от ЗГ. Това налага извод, че оспореното НП се явява незаконосъобразно и поради неописване /неточно описване/ на конкретните обстоятелства, които имат отношение към нарушението, по повод на което се налага имуществена санкция.